Решение № 1130 от 08.11.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.София ….. . г.

Софийски Градски съд – Наказателно отделение, 1-ви въззивен състав в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретар Гаджева и с участието на прокурора Тотев, като разгледа докладваното от съдия Николов ВНОХД № 2412 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда от 16.11.2017г. по НОХД № 4716/2015г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 99 състав е признал подсъдимия Д.П.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.286, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК отложил за срок от три години, както и наказание „обществено порицание“.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на подсъдимия Д.П.П. -адв.Н.. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е признал подс. Д.П.П. за виновен в извършване на престъплението по чл.286,ал. ал.1 от НК, тъй като по делото не били събрани убедителни доказателства за вината на неговия подзащитен. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. Д.П.П. за престъплението по чл.286, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита жалбата за неоснователна. Моли първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител– адв.А. моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. Д.П.П. -адв. Н. поддържа въззивната жалба. В пледоарията си излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Сочи, че обвинението е недоказано, като релевира твърдения, че разпитаните пред първата инстанция свидетели са служители на св. С., поради което същите са заявили това, което е казал техният работодател. Излага и съображения, че деянието, за което е обвинен неговия подзащитен, е несъставомерно по чл.286,ал.1 от НК, тъй като същият е бил подал пред надлежен орган жалба, а от това че прокуратурата е приела, че липсвали доказателства за да бъде привлечено към наказателна отговорност лице, подс. П. не бил виновен. Моли обжалваната присъда да бъде изцяло отменена, като подзащитният му да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.286,ал.1 от НК.

Подсъдимият Д.П.П. в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите към присъдата, в които първоинстанционният съд е посочил направените от него фактически изводи, уточнил е от кои доказателствени източници се извеждат те, като аргументирано ги е обсъдил, излагайки и правните констатации, които следват от тях.

Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.П.П., в периода от 2012 г. до 27.02.2014 г., работел като „служител паркинг“ в „Р.“

ООД, с управител свидетеля Д.С.С.. Мястото на работа на подсъдимия бил паркинг, стопанисван от „Р.“ ООД, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******“ № *.

Едно от задълженията на подс. П. било да събира такси от клиентите, на които автомобилите престоявали на паркинга.

В определен период от време, оборотите от събираните такси за ползването на паркинга рязко намалели, което усъмнило свидетелят Д.С. в добросъвестността на подс. П.. Д.С. решил да се извърши проверка на служителите работещи на паркинга, включително и на подсъдимия, за което изпратил св. П..Бда следи за тяхната работа, дали отчитали получените от клиентите на паркинга такси.

Свидетелят Б. при проверката констатирал, че подсъдимият не отчитал всички получени от клиентите на паркинга такси, като ги прибирал за себе си, за което уведомил ръководството на „Р.“ ООД.

Във връзка с констатираното при проверката от св. Б., на 28.01.2014 г. в офиса на „Р.“ ООД, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, била организирана среща, на която присъствали: подсъдимият П., свидетелят Д.С., свидетелят Д. Т., свидетелкатаР.А., свидетелят П. Б., свидетелят А.К.и адвокат Г.С..

На срещата подсъдимият П. бил запознат с резултатите от извършената проверка.

На последният била дадена възможност да обясни резултатите от проверката.

Подсъдимият признал пред присъстващите на срещата, че е отклонявал за себе си парични средства от таксите, получени от клиентите на паркинга, като се съгласил на следващия ден-29.01.2014 г. да подпише споразумение, с което се задължавал да възстанови на дружеството взетите от него парични средства. По време на срещата, нито свидетелят Д.С., нито останалите присъстващи лица са отправяли заплахи към подсъдимия за неговия живот или здраве.

На 29.01.2014 г. подсъдимият П. не се явил на работа, като избягвал контакт със свидетеля С., нито подписал споразумението.

На 31.01.2014 г., подсъдимият П. отишъл в сградата на СДВР, където депозирал жалба с вх. № 4097/2014 г. до директора на СДВР срещу свидетеля Д.С.С., в която твърдял, че е получил заплахи от свидетеля Д.С. за здравето и живота си. Към жалбата били представени и писмени обяснения от подсъдимия, в които посочвал, че заплахите са били отправени при срещата на 28.01.2014 г. в офиса на дружеството. По случая била образувана прокурорска преписка № 17014/2014 г. по описа на СРП. В хода на извършената проверка били снети подробни обяснения от всички присъствали на процесната среща в офиса на дружеството и въз основа на тях прокурор при СРП преценил, че изнесеното в жалбата на подсъдимия П. не отговаряло на истината, поради което отказал да образува досъдебно производство.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин по делото, от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Д.С., Д. Т., П. Б., А.К.,Р.А. и Б.Б.; писмените доказателства - жалба от подсъдимия П. до директора на СДВР с вх. № 4097/2014 г. от 31.01.2014 г. и справка за съдимост на подсъдимия П..

Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните, както във въззивната жалба, така и в пледоарията на защитника доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата на районния съд. Първостепеният съд, в съответствие с изискванията на доказателственото право, е подложил на задълбочена оценка показанията на свидетелите Д.С., Д. Т., П. Б., А.К.иР.А., като показанията са им източник на преки доказателства.

Обосновано първоинстанционният съд е подходил при анализа на процесните гласни доказателствени средства, приемайки, че от същите в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно мястото на работа на подс. П.; извършената от св. Б. проверка на паркинга, на който подсъдимият е изпълнявал служебните си задължения, при която проверка е констатирано, че последният е присвоявал част от паричните средства, получавани от таксите, заплащаните от клиентите за ползването на паркинга; проведената среща на 28.01.2014 г. в офиса на дружеството „Р.“ ООД, на която подсъдимият е признал за присвояваните от него пари и се е съгласил да сключи споразумение за връщането им, както и че на тази среща същият не е заплашван от Д.С., нито от друго присъстващо лице, включително и това че подсъдимият след срещата повече не се явил на работа и не е подписвал споразумение.

Показанията на свидетелите Д.С., Д. Т., П. Б., А.К.иР.А. са последователни, логични и взаимнодопълващи се, като въззивният съдебен състав не намери каквото и да е основание, позволяващо му да направи извод, че процесните гласни доказателствени средства са източник на фактически дадености, които са необективни и неправдиви.

Това че свидетелите работят в едно дружество и Д.С. заема ръководна длъжност в това дружество, не може да се приеме като единствен аргумент, че показанията са им недостоверни, без да са налице конкретни обективни дадености, позволяващи на съда да обоснове такъв извод. В противен случай би се стигнало до нарушение на правилата на доказателственото право, като изначално се игнорират от доказателствената маса, извън хипотезите на чл.118 от НПК, гласни доказателствени средства единствено поради факта, че свидетелят се намирал в трудово или служебно отношение с някоя от страните или с друг свидетел.

Показанията на свидетеля Б.Б., също допринасят до изясняването на релевантните за предмета на доказване обстоятелства, че подсъдимият е работел на паркинга, като и че във връзка с констатирани присвоявания на парични средства от оборота на паркинга, е проведена срещата, на която се състоял разговор между работещите на паркинга служители и ръководството, който разговор бил нормален и делови, без отправяне на заплахи, нападки или повишаване на тон.

Обосновано първоинстанционният съд е поставил в основата на своите фактически изводи писменото доказателство-жалба, депозирана от подсъдимия П. до СДВР с вх.№ 4097/2014 г. от 31.01.2014 г., от което се изяснява обстоятелството, че подсъдимият е сезирал директора на СДВР, че св. Д.С. е отправял към него заплахи за здравето и живота му.

Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият Д.П.П. е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.286,ал.1 от НК.

Престъплението по чл. 286, ал. 1 НК се изразява в съобщаване пред надлежни органи на сведения за извършено от някого престъпление, при което съобщаващият сведенията знае, че този, за когото се отнасят е невинен.

Непосредствен обект на това престъпление са отношенията, свързани с правосъдната дейност и органите на съдебната власт. Засягането на тези отношения се свързва с това, че при набедяването възниква обществено отношение между гражданинът, направил съобщение за извършено престъпление и съответния орган, който го е приел.

Решаващото в случая е, че липсва пораждащият отношението факт, а именно извършено престъпление от друго лице, за което подаващият съобщението уведомява. По този начин отношението възниква без необходимата социална обусловеност и включено вече в структурата на правосъдната система не допринася за нейното правилно развитие. Възникнало неоснователно то може да породи верига от ненужни и пречещи правилното функциониране на правосъдието отношения, които се развиват без обществена потребност.

Обвинителният акт против Д.П.П. е внесен в съда за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. За да бъде доказана обвинителната теза по несъмнен начин следва да бъде установени следните обстоятелства: първо - че подсъдимият е изложил неистински факти пред надлежен орган на власт, второ - че тези факти очертават състав на наказуемо по НК престъпление, както и че това престъпление е извършено от конкретно лице.

От писменото доказателство- жалба вх. № 4097/2014 г. от 31.01.2014 г., депозирана от подсъдимия П. до директора на СДВР, се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е сезирал орган, компетентен да образува наказателно производство. В процесната жалба подс. П. е изложил фактически твърдения, че Д.С. му е отправял заплахи за здравето и живота му. С тези свои твърдения подс. П. очертава признаците на състав на престъпление, очертан в диспозицията на чл. 144,ал.3 от НК, както и че това престъпление е извършено от частния обвинител Д.С..

От събраната по делото доказателствена съвкупност, се установи по категоричен начин, че Д.С. не е отправял към подсъдимия заплахи за неговото здраве и живот, от което следва, че твърдението на подс. П. в жалба вх. № 4097/2014 г. от 31.01.2014 г., че е бил заплашван от Д.С. е невярно.