Решение № 166 от 20.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100500009 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 87081/20.11.2023г. на В. М. М., чрез процесуален представител срещу Решение № 3555 от 05.11.2023г., постановено по гр.дело № 2814/2023г. на ВРС,42състав, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че въззивникът дължи на „Е-П.П. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„В.В.”, № 258, Варна Таурс – Г, следните суми: сумата в размер на 1323,80 /хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева , представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № ****************, находящ се в Д.Ч. 0,152 и клиентски № **********, сумата от 3 0 , 9 2 /тридесет лева и деветдесет и две стотинки/лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е образувано ч.гр.д. № 726/2023г.по описа на Районен съд - гр. Варна и е издадена Заповед за изпълнение № 293/24.01.2023г., на осн.чл.422 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и постановено при нарушаване на процесуалните правила. Въззивникът намира изводите на районния съд за несъответни на установената фактическа обстановка и събраните доказателства. Излага се че по делото са останали недоказани твърденията на ответника за заявяване и предоставена на ответника 1 мощност от 312 кВ. Излага се , че решението на друг правен спор между същите страни , конкретно Решение № 391/28.03.2023г. по в.гр.дело №136/2023г. по описа на ВОС не представлява задължителна практика , същото е незаконосъобразно и не следва да бъде съобразявано при решаване на настоящия правен спор. Твърди се , че при произнасянето си първоинстанционния съд не е съобразил заключението на вещото лице по СТхЕ, от което безспорно се установява , че на обекта на ответника не е предоставена твърдяната мощност.

Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да се отхвърли, както и да се присъдят направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, претендира уважаването й. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди, че след като не се оспорва от ответника, че е потребител на енергийни услуги, същия дължи извършената от ищеца в качеството му на краен снабдител енергийна услуга “достъп до разпределителната мрежа“, в посочената във фактурите за обекта мощност , поради което се дължи и нейното заплащане.

Излага се, че същото не е обвързано с потребяването или не на ел. енергия, а е необходмо единствено обект да е електроснабден. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски. В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

В съдебно заседание по същество,въззиваемия,чрез процесуалните си представители поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Е.-П.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „В.В." № 258 против В.

М. М., с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,сумите посочени в Заповед за изпълнение № 293/24.01.2023г. по ч.гр.д. № 726/2023г.по описа на Районен съд - гр. Варна.

В исковата молба ищеца твърди, че страните са в договорни отношения по повод договор за доставка на ел.енергия за небитов абонат, които са регламентирани от ОУ ДПЕЕ на „Е.-П.П."АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ.Твърди, че като изправна страна по договора ищеца е предоставял на абоната – В. М. услуга достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност в размер на 312 квт за абонатен № ****************, като цената на която се фактурира от крайния снабдител, след което последният се разплаща с оператора на разпределителната мрежа. Излага, че обектите са с предназначение за небитови нужди, доколкото представляват фуражен цех и стопанска постройка и са свързани за процесния период към електроразпределителната мрежа, като ищецът надлежно е издал фактури за предоставената без прекъсване от разпределителното предприятие услуга по достъп. Дължимата от ответника мрежова услуга "достъп до електроразпределителната 2 мрежа" е изчислена чрез прилагане на опредЕ. от КЕВР с Решение № Ц-29 от 01.07.2020г. цена при размер на предоставената мощност за всеки от обектите на ответника, посочена погоре. по предоставени от "Е.С." АД данни. Излага, че дължимостта на мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" за разлика от останалите мрежови услуги /достъп ВН. пренос ВН и пренос НН/ не е поставена в зависимост от потребление на енергия в обекта на абоната, т.е. дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Доколкото капацитета от електроразпределителната мрежа е резервиран /ангажиран/ от ответното дружество, то дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за експлоатацията и обслужването на мрежата, а липсата на потребление на електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща опредЕ.та цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а освобождаването от такова задължение може да е следствие само от прекратяване на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в настоящия случай не е осъществявано за процесния период.Твърди се, че ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесиите обекти към 01.10.2020 г., като не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.). Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който иска се оспорва като неоснователен. Оспорва да е потребявал ел.енергия и да е получавал достъп до ел.разпределителната мрежа през процесния период и на процесната стойност, като се позовава на протокол от 22.02.2022г. , когато обекта на ответника е разединен от електрическата мрежа. Оспорва предоставянето на сочената мощност за обекта. Твърди, че ищецът едностранно и неоснователно е променил условията на доставка и достъп до електроразпределителната мрежа, като договор в този смисъл не е подписван от ответника. Излага , че ответника е собственик както на обекта описан в исковата молба , така и на трафопоста и трафомашината в него, както и на външното кабелно захранване от разпределителната мрежа до трафопоста.Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

3

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. 726/2023г. по описа на ВРС , съда е уважил заявлението на въззиваемия по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззивника Заповед за изпълнение № 293/24.01.2023г., за сумите от заявлението – процесното вземане.

Съобщението до длъжника е връчено редовно и в дадения от съда срок, „Е.-П.П.” АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.

По делото са приети писмени доказателства – 5 броя фактури с титуляр на партидата е В. М., издадени за периода от 12.08.2022 г. – 14.12.2022 г., извлечения за фактури и плащания , справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за абонатен № **************** и клиентски № **********, констативен протокол № 5197449/22.02.2022 г., справка от агенцията по вписванията, договор за доставка на ел.енергия № 5579286 от 05.11.2020г., списък на обектите, списък на средствата за търговско измерване на обектите на търговски участник В. Манев с № **********, фактура , фактура № 565/03.10.2019г. , методика за определяне на цените на ДПИ, изисканото и приложено ч.гр.д. № 726/2023г. по описа на ВРС, 49 състав.

От същите се установява, че в периода от 12.08.2022 г. – 14.12.2022 г . ищцовото дружество е издало следните фактури: № **********/12.08.2022 г., с падеж 23.08.2022 г., сума 268,22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 10,80 лв.,№ 0327111818/14.09.2022 г., с падеж 23.09.2022 г., сума 268,22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 8,49 лв.; № 0328264281/14.10.2022 г., с падеж 24.10.2022 г., сума 259,57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 5,97 лв.; №0329417817/15.11.222 г., с падеж 23.11.2022 г., сума 268,22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1,72 лв., № 0330575638 / 14.12.2022 г., с падеж 22.12.2022 г., сума 259,57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1,72 лв., общо главници 1323,80 лв. - неплатени, общо неплатени лихви 30,92 лв., общо сбор от главници и лихви 1354,72 лв.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена в първоинстанционното производство СТхЕ, която съда кредитира се установява, че обекта на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа, като от 22.02.2023г. е изключен от РОС/разделително охранително съоръжение/. Начислявана е сума само за достъп до електроразпределителната мрежа , като дължимата цена за достъп не зависи от захранването на обекта . По делото не са налични документи за резервирана мощност, но същата се определя съгласно Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в сила от 04.04.2014г. издадена от ДКЕВР. Мощността от 312 кВ е пресметната като мощност при входящи предпазители 79 А и трифазно захранване 380 В /съгласно КП от 22.02.2022г./ При посещението на място вещото лице е установило, че след като захранването на обекта е преустановено, абонатът е изградил за своя сметка и свои нужди собствена автономна фотоволтаична система с мощност 30 кВт, към която е присъединена цялата електрическа инсталация в обекта.