Решение № 7 от 11.01.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е №7 гр.Шумен, 11 Януари 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: М. Маринов

Членове:1.А. Карагьозян

2. Р. Хаджииванова при секретаря Ж. Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №406 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №600 от 15.06.2018г. по гр.д.№218/2018г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИКсрещу „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“ ООД, с ЕИК, и Д.С.Д., с ЕГН**********, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1*5 лева /осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева/ - главница, представляваща дължима сума по Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год., Анекс №1/18.09.2013 год., Анекс №2/17.09.2016 год. и Анекс №3/14.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 3308,28 лева /три хиляди триста и осем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща просрочена лихва по договора за кредит за периода от 20.12.2016 год. – 26.07.2017 год., в това число договорна лихва по чл.4.1 от договора в размер на 991,18 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год., лихва върху просрочената главница по чл.4.2 от договора в размер на 359,50 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год., наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора и анексите в размер на 435,24 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год. и просрочена лихва /миграция/ по чл.7.1.2 от Анекс №3/14.11.2016 год. в размер на 1522,36 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год., поради извършено плащане на сумите след датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хода на образуваното изпълнително дело №2017*0403595 по описа на ЧСИ . С решението са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна в размер на 2072,11 лева. С определение №2701/09.10.2018г., постановено по делото в производство по чл.248 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането на ответника да измени решението в частта за разноските, с която са присъдени деловодни разноски на ищеца.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, в частта с която е отхвърлена претенцията, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски. Недоволен от постановеното определение по чл.248 останал ответника, който го обжалва и моли производството по гр.д.№218/2018г. по описа на ШРС да бъде прекратено на основание чл.299, ал.1, и ал.2 от ГПК.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни не са депозирали отговор на съответните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата на ищеца за основателна, а жалбата на ответната страна за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 от ГПК от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИКсрещу „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“ ООД, с ЕИК, и Д.С.Д., с ЕГН**********. Ищецът сочи, че по силата на Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год. отпуснали на „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“ ООД в качеството му на кредитополучател и лицето Д.С.Д. в качеството му на солидарен длъжник банков револвиращ кредит до размер от 50 000 лева за оборотни средства. Крайният срок за усвояване на кредита бил до 18.09.2013 год., а крайният срок за издължаване - 19.09.2013 год., като погасяването на лихвите следвало да се извършва на 20-то календарно число на месеца. Договорът бил сключен въз основа на искане за отпускане на кредит от 22.06.2012 год., като усвояването било извършено, както следва: на 24.09.2012 год. – 20000 лв., на 28.09.2012 год. – 10 000 лв., на 05.11.2012 год. – 10 000 лв. и на 19.11.2012 год. – 10 000 лв. Впоследствие били сключени три допълнителни анекси, по силата на които били променени размерът на годишния лихвен процент, дължим върху редовната главница, съответно крайния срок за ползване на кредита. По силата на Анекс №3 от 14.11.2016 год. страните приели за установено, че към датата на подписване на анекса погасеният размер на кредита възлиза на 31000 лева, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата възлиза на 19000 лева, а начислената и изискуема лихва – 1622.36 лева, като уговорения между страните лихвен процент по чл.4.1 от договора към датата на анекса бил 10.043%, а крайният срок за погасяване на дълга бил променен на 20.10.2017 год. Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми в срок кредиторът се възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомленията в този смисъл били получени на 07.07.2017 год. – от кредитополучателя и на 17.07.2017 год. – от солидарния длъжник. На 27.07.2017 год. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, във връзка с което им била издадена заповед за изпълнение №1339/27.07.2017 год. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжниците депозирали възражение, и за ищеца възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред. Моли съда да признае за установено, че ответниците дължат му солидарно сумата от 1*5 лева - главница, представляваща дължима сума по Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год., Анекс №1/18.09.2013 год., Анекс №2/17.09.2016 год. и Анекс №3/14.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 3308.28 лева, представляваща просрочена лихва по договора за кредит за периода от 20.12.2016 год. – 26.07.2017 год., в това число договорна лихва по чл.4.1 от договора в размер на 991.18 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год., лихва върху просрочената главница по чл.4.2 от договора в размер на 359.50 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год., наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора и анексите в размер на 435.24 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год. и просрочена лихва /миграция/ по чл.7.1.2 от Анекс №3/14.11.2016 год. в размер на 1522.36 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год.

В подадения отговор, ответната страна оспорва предявените претенции, като заявява, че задълженията към ищцовото дружество са изцяло погасени.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: По силата на Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год. ищцовото дружество отпуснало на „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“ ООД в качеството му на кредитополучател и лицето Д.С.Д. в качеството му на солидарен длъжник банков револвиращ кредит до размер от 50 000 лева за оборотни средства.

Крайният срок за усвояване на кредита бил до 18.09.2013 год., а крайният срок за издължаване - 19.09.2013 год., като погасяването на лихвите следвало да се извършва на 20-то календарно число на месеца. Съгласно чл.4.1, във вр. с чл.11.1.1 от договора за усвоените суми ответниците се задължили да заплащат на банката годишна лихва, представляваща сбор от променлив в хода на изпълнение на договора базов лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс + премия и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент. Към датата на сключване на договора, приложимия базов лихвен индекс бил едномесечен SOFIBOR /0.663% + надбавка в размер на 9.837%. Приложимата към датата на подписване на кредита премия била 0.0%. Към дата на подписване на договора за кредит годишният лихвен процент върху ползвания разрешен лимит на револвиращия кредит възлизал на 10.50%. По силата на чл.4.2, във вр. с чл.11.2.2 от договора върху посочената главница, кредитополучателят следвало да заплаща за срока на просрочието лихвен процент, формиран от годишния лихвен процент за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка за просрочие от 2.00%, като към датата на подписване на договора за кредит годишният лихвен процент по чл.4.2 възлизал на 12.5%.

Съгласно клаузата на чл.4.3, във вр. с чл.11.2.3, в случай на просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие, кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент в размер на 5.00% върху наличния кредит. В същото време кредитополучателят заплащал на банката такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката, в т.ч. еднократна комисионна в размер на 1.5% при условията на чл.9.2.1 от ОУ и такса за ангажимент в размер на 1.5% при условията на чл.9.3 от ОУ, съгласно чл.5, във вр. с чл.11.3 от договора. Договорът бил сключен въз основа на искане за отпускане на кредит от 22.06.2012 год., като усвояването било извършено, както следва: на 24.09.2012 год. – 20000 лв., на 28.09.2012 год. – 10 000 лв., на 05.11.2012 год. – 10 000 лв. и на 19.11.2012 год. – 10 000 лв. Впоследствие били сключени три допълнителни анекси, по силата на които били променени размерът на годишния лихвен процент, дължим върху редовната главница, съответно крайния срок за ползване на кредита. По силата на Анекс №3 от 14.11.2016 год. страните приели за установено, че към датата на подписване на анекса погасеният размер на кредита възлиза на 31000 лева, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата възлиза на 19000 лева, а начислената и изискуема лихва – 1622.36 лева, като уговорения между страните лихвен процент по чл.4.1 от договора към датата на анекса бил 10.043%, а крайният срок за погасяване на дълга бил променен на 20.10.2017 год. Доколкото ответникът не заплатил дължимите суми в срок кредиторът се възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомленията в този смисъл били получени на 07.07.2017 год. – от кредитополучателя и на 17.07.2017 год. – от солидарния длъжник. На 27.07.2017 год. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, във връзка с което им била издадена заповед за изпълнение №1339/27.07.2017 год. и изпълнителен лист за горните суми. Въз основа на последните било образувано изп.дело №2017*0403595 по описа на ЧСИ . Тъй като в хода на същото, след наложен запор, вземането на ищцовото дружество било събрано, по тяхна молба изпълнителното дело било прекратено поради извършеното плащане. Доколкото в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжниците депозирали възражение, ищеца предявил настоящия иск. От назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на предоставения от банката и усвоен от кредитополучателя банков кредит по договор №528/19.09.2012 год. е 50000 лева, размерът на непогасената главница към 27.07.2017 год. по възникналото кредитно задължение е 1*5 лева, размерът на просрочената лихва върху главницата, считано от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год. е 3308,26 лева, като в посочената сума се включват договорна лихва по чл.4.1 от договора и анексите към него в размер на 991,18 лева, лихва върху просрочената главница по чл.4.2 от договора и анексите към него в размер на 359,48 лева и наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора и анексите към него в размер на 1957,60 лева. В съдебно заседание вещото лице дава обяснение на разликата от 0,02 лева в размера на претендираната лихва, като счита, че същата се дължи на обстоятелството, че софтуерния продукт на банката изчислява и закръгля сумите с точност до четвъртия знак след десетичната запетая, а не до втория знак. Между страните не е спорно обстоятелството, че сумите, предмет на издадения изпълнителен лист по ЧГД №2202/2017 год. по описа на ШРС са били събрани принудително в хода на образуваното изпълнително дело и след наложен запор, което е станало след образуване на ЧГД №2202/2017 год. по описа на ШРС. В тази насока са и представените като писмени доказателства по делото Съобщение за свършено дело изх.№30480/10.11.2017 год. и удостоверение изх. № 9394/16.04.2018 г. по описа на ЧСИ .

Разпечатката съдържа 18 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79d692f0-538b-4d18-a0a9-1d5abe08646b