Определение № 812 от 12.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 71/2025
- Вид
- Определение № 812
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 12.02.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 812 гр. Варна, 12.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100500071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Н. Г., ЕГН ********** против Решение № 3636/18.10.2024г., постановено по гр.дело № 10433/2023г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за осъждане на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 на основание чл. 200 КТ за сумата над 20 100 лева до пълно претендирания размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.
Изложени са подробни съображения за неправилност на атакуваното решение.
Поддържа се, че изводите на районния съд не кореспондират със събрания доказателствен материал. Сочи се, че неправилно не е взето предвид решението на ТЕЛК, от което се установява, че жалбоподателят е с намалена трудоспособност 40% в резултат от трудовата злополука. Навеждат се доводи, че работникът няма да бъде напълно възстановен напълно и ще води ограничен начин на живот. Твърди се, че неправилно от обезщетението е 1 приспадната сумата от 900 лв. по задължителната застраховка. Искането е за отмяна на решението в обжалваното му част и уважаване на исковата претенция в пълния й размер. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301, с който се оспорва същата като неоснователна. Искането е за оставянето й без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 против Решение № 3636/18.10.2024г., постановено по гр.дело № 10433/2023г. по описа на РС - Варна, в частта, с която „Пристанище Варна“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Н. Г. сумата от 20 100 лв., представляващо дължимо обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.
Твърди се, че неправилната преценка на доказателствата е довела до погрешни фактически констатации и правни изводи. Според жалбоподателя работникът е нарушил разпоредбата на чл.34 ЗЗБУТ и отговорността на работодателя следва да бъде намалена, съгласно чл.201, ал.2 КТ. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Н. Г., с който се оспорва същата като неоснователна. Искането е за оставянето й без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2025г. от 13:30ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
По направенoтo с въззивната жалба от И. Н. Г. доказателствени искания, съдът намира, следното:
Жалбоподателят моли да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което същият да се снабди с друго такова от Регионалната картотека 2 на медицинските експертизи, от което да се установи дали „Пристанище Варна“ ЕАД е подало жалба срещу решението на ТЕЛK № 91689 от заседание № 105 от 03.06.2024г., кога, с какъв входящ номер, придвижена ли е тази жалба, до къде и кога, има ли по нея постановено решение и ако да – какво е то. Аргумент за това е, че районният съд не е взел предвид установеното с решението на ТЕЛК обстоятелство – нетрудоспособност 40%, доколкото този акт е атакуван и не е влязъл в сила.
С оглед становището на ответната страна, с което не се противопоставя на направеното искане, същото се явява допустимо и относимо към настоящия спор, поради което следва да бъде уважено.
Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на И. Н. Г., по силата на което същият да се снабди с друго такова от Регионалната картотека на медицинските експертизи, от което да се установи дали „Пристанище Варна“ ЕАД е подало жалба срещу решението на ТЕЛK № 91689 от заседание № 105 от 03.06.2024г., кога, с какъв входящ номер, придвижена ли е тази жалба, до къде и кога, има ли по нея постановено решение и ако да – какво е то.
Съдебно удостоверение да се издаде след внасяне на държавна такса в размер на 5 лева, на осн. чл. 23, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.03.2025г. от 13:30ч., за която дата и час да бъдат призовани страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4