Решение № 5842 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5842 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100501435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13654/10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 70460/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, поправено с Решение № 180/06.01.2026 г. по реда на чл.

247 ГПК, Д. Р. Д. е осъден на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да заплати на „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД сумата 14 950 лв., представляваща стойност на получени от него за ищцовото дружество на 10.05.2022 г., докато е бил служител по трудово правоотношение, вещи — дрон и таблет, ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. Искът е отхвърлен за разликата над 14 950 лв. до 35 353,04 лв., както и за сумата 1 571,24 лв. — обезщетение за забава за периода 22.06.2022 г. – 27.11.2022 г. С решението по чл. 247 ГПК районният съд е индивидуализирал вещите, за които искът е отхвърлен, като е посочил 14 групи фактури и документи — серво механизми, камери, проводници, очила, модули за управление, антени, мотори, витла, смарт терминал, колела, спирачки, серво рамки, стабилизатори, шперплат, балса, епоксидни смоли, електрически ретракт, алуминиеви тръби, турбинен двигател, батерии и други компоненти.

„Хадес Дифенс Системс“ ЕООД обжалва решението в отхвърлителната част — за разликата над 14 950 лв. до 35 353,04 лв., както и за отхвърлената мораторна лихва от 1 571,24 лв. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че не е доказано предаване на останалите вещи, тъй като дружеството твърдяло предаване на всички активи именно в периода на трудовото правоотношение — 29.04.2022 г. – 22.06.2022 г. Според въззивника собствеността, видът и стойността на вещите са доказани с фактурите, а фактическото им предаване — със свидетелските показания на М.П. и Е.Г. и фактура № 53530/30.05.2022 г., издадена през време на трудовото правоотношение.

Д. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че ищецът не е възразил своевременно срещу доклада, че искането за представяне на счетоводни документи правилно е било оставено без уважение като преклудирано и че по делото не е доказано конкретно предаване на вещите — коя вещ, 1 кога, от кого, в какво качество и по кое правоотношение е била предадена. Изтъква смесения характер на отношенията между страните и наличието на други търговски договори, поради което фактурите и общите свидетелски показания не доказват отчетническо получаване на вещите като работник.

Д. Д. е депозирал и въззивна жалба срещу решението в уважителната част — за сумата 14 950 лв. за дрон и таблет. Поддържа, че СРС неправилно е приел приемо-предавателния протокол от 10.05.2022 г. за неоспорен и достатъчен да установи получаване на вещите по трудовото правоотношение. Твърди, че предаващото лице не е работодателят, че протоколът не доказва предаване от работодател на работник, както и че предвид множеството търговски и облигационни отношения не може да се направи извод, че дронът и таблетът са получени именно в качеството му на служител. Прави и доказателствено искане за свидетели относно твърдяно връщане на дрона на М.П..

„Хадес Дифенс Системс“ ЕООД, в отговора си на жалбата на Д. Д., оспорва същата като недопустима и нередовна, а по същество — като неоснователна. Дружеството поддържа, че още в първата инстанция е разграничило отговорността на Д. като служител от отношенията му като управител на „ДРД ПРО“ ЕООД. Сочи, че другото дело в Стара Загора касае макет/прототип на дрон по договор с „ДРД ПРО“ ЕООД, докато настоящото дело касае готов дрон и таблет, закупени от „ВЕОС“ ЕООД и получени лично от Д. с приемопредавателен протокол от 10.05.2022 г. Оспорва се и искането за нови свидетели като преклудирано.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното решение е валидно и допустимо.

Предявеният главен иск е за реализиране по съдебен ред на пълната имуществена отговорност на работника за липса с правно основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ пълна имуществена отговорност за липса носи работникът или служителят, на когото като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Фактическият състав включва поверяване на конкретни ценности при изпълнение на отчетническите трудови функции и настъпила липса. След установяване на тези предпоставки причиняването на вредата и вината на отчетника се презумират.

По делото е установено, че Д. Д. е заемал при ищеца длъжността „Ръководител звено изследване и развитие“ от 03.05.2022 г. до 22.06.2022 г. По длъжностната характеристика в трудовите му функции са включени организация на производството, осигуряване на необходимите суровини, складиране и съхраняване на готова продукция, както и материална отговорност за повереното му имущество.

Следователно по характера на възложената работа ответникът е могъл да има качеството на отчетник по смисъла на чл. 207 КТ. За възникване на отговорността му обаче следва да бъде установено и че конкретните материални ценности, предмет на иска, са попаднали в отчетническата му сфера при изпълнение на трудовото правоотношение.

Установява се от представените писмени документи, че още преди възникване на трудовото правоотношение между „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД и представляваното от Д.

„ДРД Про“ ЕООД е сключен Договор за разработка на продукт № HDS-OC000112112021 от 15.02.2022 г. Изпълнението по този договор е продължило и през периода май – юни 2022 г. и е включвало предоставяне от възложителя на материали и активи, използвани за 2 разработката.

Съществуването на търговски взаимоотношения между страните, изискващи предаване на вещи, сходни с процесните се установява и от приетото по делото Решение № 113/01.04.2024 г. по т.д. № 411/2022 г. на ОС – Стара Загора. В това производство „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД е основало насрещна претенция на твърдения, че негови активи са предоставяни на „ДРД Про“ ЕООД чрез Д. Д. във връзка с договора за разработка, включително през периода, през който между настоящите страни вече е съществувало и трудово правоотношение. Решението по т.д. № 411/2022 г. не установява идентичност между вещите, предмет на това производство, и процесните. То е относимо единствено доколкото потвърждава съществуването на паралелно договорно отношение, по което и през периода на трудовото правоотношение активи на ищеца са били предоставяни чрез Д. в качеството му на представляващ „ДРД Про“ ЕООД.

Ето защо фактическото получаване от Д. на имущество, собственост на „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД, не индивидуализира само по себе си правоотношението, във връзка с което вещта му е предоставена. Доказването на поверяването по чл. 207 КТ изисква връзка между конкретната вещ и трудовата отчетническа функция.

От гласните доказателства се установява общата организация на движението на материалите и пратките.

Свидетелката М.П. сочи, че Д. е бил единственото лице в развойния отдел и че вещите, предназначени за тази дейност, са получавани лично от него или са му предавани чрез други служители. След получаването П. е изготвяла референции за счетоводството, като с Д. са отваряли част от пратките и са проверявали съдържанието им. Същевременно при конкретизацията на показанията свидетелката не индивидуализира отделните процесни вещи по фактура, дата и количество и заявява, че не може да посочи конкретните части. За цялостния дрон установява получаването му от Д., но не и основанието, на което вещта му е предоставена.

Показанията на Е.Г. установяват, че пратки са били предавани на Д. по този начин още от февруари 2022 г., преди постъпването му на работа при ищеца. Свидетелката е получавала затворени пратки, не ги е разопаковала и не е знаела съдържанието им. Не помни на кого са били издавани конкретните фактури и сочи, че такива е имало както на „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД, така и на Д.. Тези показания установяват трайна фактическа практика по предаване на пратки, която не е била обусловена единствено от трудовото правоотношение.

Н.И. потвърждава съществуването на търговския договор и сочи, че Д. е посещавал офиса основно във връзка с координацията по него.

Съвкупната преценка на свидетелските показания установява фактическа практика по предоставяне на вещи и материали на Д., съществувала както преди, така и по време на трудовото правоотношение и обслужвала различни правоотношения между страните.

Гласните доказателства обаче не могат самостоятелно да индивидуализират конкретна процесна вещ, която да е била предадена на ответника, а още по – малко във връзка с трудовото правоотношение между страните.

За дрон DJI Matrice 200-EU и таблет Samsung е представен приемо-предавателен протокол от 10.05.2022 г., подписан от Д., който установява получаването на двете конкретно индивидуализирани вещи за „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД на обща стойност 14 950 лв.

Именно въз основа на този писмен документ първоинстанционният съд е уважил исковете за съответните вещи.

Настоящия съдебен състав не споделя този извод. Приемо-предавателният протокол установява факта на получаването на посочените вещи от Д., но не съдържа данни относно правното основание, на което същите са му предадени, нито ги свързва с изпълнение на 3 конкретно трудово задължение или със зачисляването им като поверено имущество по трудовото правоотношение. При установеното по делото съществуване на паралелно търговско правоотношение между „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД и представляваното от Д.

„ДРД Про“ ЕООД, по което също са му предоставяни активи на ищцовото дружество, основанието на конкретното предаване следва да се прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото.

В тази връзка по делото е представена нотариална покана от 16.08.2022 г., с която „Хадес Дифенс Системс“ ЕООД е поканило Д. да представи извършената по договора за разработка работа за проверка и, при прекратяване на договора, в срок до 08.09.2022 г. да върне всички предоставени му активи както във връзка с изпълнението на този договор, така и получените от него като служител на дружеството по трудовото правоотношение. В нея самият ищец отделя активите, предоставени на Д. по трудовото правоотношение, от тези, предоставени по договора за разработка. В първата група са посочени лаптоп Lenovo, софтуер, зарядни устройства, HITEC Servo HS-7954 SH и други активи, а във връзка с договора за разработка е посочен DJI Matrice 200-EU, таблет ASUS и допълнителни консумативи.

Различният модел на таблета – ASUS в нотариалната покана и Samsung в протокола от 10.05.2022 г. – не позволява пълно отъждествяване на описаните комплекти. Това несъответствие обаче не обосновава извод, че процесният дрон и таблет са предоставени по трудовото правоотношение. Напротив, същественото в случая е, че в извънсъдебното си изявление самият ищец е разграничил вещите според правоотношението, във връзка с което са предоставени, като е отнесъл DJI Matrice 200-EU към активите по договора за разработка.

Процесният DJI Matrice и таблетът Samsung от своя страна са предадени с един общ приемопредавателен протокол и при една фактическа операция, без в документа да е посочено различно основание за отделните вещи. При липса на други доказателства съдът не намира основание да приеме, че двете вещи, получени с един и същ документ, са били предоставени на различни правни основания.