Решение № 111 от 22.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Карлово, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20265320200244 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **** на А.п. и. на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на Л. П. К., ЕГН **********, от гр.

Г., ул. Х. Б. №/* вх* ет.*, е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. Моли съда да отмени електронния фиш. В писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна А.п. и. счита жалбата за просрочена, алтернативно за неоснователно, претендира за потвърждаване на електронния фиш. Прави искане за присъждане на разноски.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото жалбоподателят е посочен в електронния фиш като собственик на автомобила, на когото е регистрирано МПС.

Жалбата съдът приема за подадена в срок. В законовия 14-дневен срок от връчването на електронния фиш наказаното лице е подало жалба до наказващия орган, в който е изразило несъгласие срещу наложените административни наказания и е поискало глобите да бъдат заличени. Въпреки, че в писменото изявление са били изложени аргументи по същество, макар и погрешно адресирано, органът вместо да го възприеме като жалба, както е и озаглавено, и да го изпрати на компетентния съд, е отговорил с писмо на лицето. В същото е анализирал възможността за освобождаване от заплащане на винетни такси, констатираните нарушения с процесното МПС, относими текстове от закона, давността за административно-наказателно преследване, възможност за заплащане на компенсаторна такса. Явно е от съдържанието на отговора, че същото не е било счетено от органа като искане за анулиране, доколкото не съдържа изявление в тази връзка, а и в жалбата не е посочено някое от законоустановените основания, при които органът да разполага с подобна възможност. Същевременно макар и да е бил сезиран в срок с жалба с аргументи по същество, наказващият орган незаконосъобразно не е изпратил преписката на съда, а я е задържал, при което е последвало подаване на процесната директно до съда, която по изложените съображения настоящият състав приема като процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 22.01.2023 г., в 16.18ч. с устройство № *****, представляващо елемент от електронната система на събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-6 км 269 +170, било регистрирано движение на МПС лек автомобил Опел В. Б 2.0, регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 1970, в о. К., по път I-6 км 269+170, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Електронната система за събиране на пътни такси регистрирала като нарушение движението на автомобила, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 2

ЗДвП. За посочения час за ППС изцяло не била заплатена дължима пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗП, тъй като нямало валидна винетка, поради което последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл. 139 ал. 6 от ЗДвП, с което на жалбоподателя, собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 300.00 лв. Жалбоподателят не се е възползвал от правата по чл. 189ж ал. 2 от ЗДвП. За същото МПС имало винетна такса, валидна за периода от 13.01.2022 г. до 12.01.2023 г., а следващата била с начален период на валидност 02.02.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства–създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в, статични изображения /снимки/, данни за нарушител, данни за МПС, Заповед № РД - 11 - 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на електронен фиш, протокол, известие за доставяне.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189ж ал.

1 от ЗДвП, като в него са посочени мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на ППС, собственика на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Нарушението е установено и заснето от устройство *****, част от електронната система по чл. 167а ал. 3, за което е създаден доклад, придружен автоматично от системата от статично изображение във вид на снимков материал на процесното МПС. Съгласно изр.

2-ро на ал. 3 на чл. 167а от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. При отразяване в приетия доклад на посочените обстоятелства съдът ги приема за установени по делото.

Възоснова на събраните по делото доказателства, съдът намира, че правилно поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е 3 длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 – такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за пътищата винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10, ал. 7. Съгласно чл. 10а, ал.

7 от ЗП винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като е доказано, че на процесната дата и час с устройство № *****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е установено движение на МПС лек автомобил Опел В. Б 2.0, регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 1970 по път в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП- винетна такса. С оглед горното съдът счита за доказано, че за процесната дата и място за реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от лекия автомобил не е имало заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата.

Правилно е определена санкционната норма на чл. 179, ал. 3 във вр. с чл.

187а, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл.

187а ал. 1 от ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозно средство е управлявано от своя собственик - жалбоподателя. Декларация по ал. 4 не е подавана.

4

Въпреки горното, съдът намира, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява основание за отмяна на същия, доколкото е нарушен общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административното наказание, в случая - глоба в размер на 300 лева.

Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства. Съдът намира, че следва да се съобрази с формираната съдебна практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено имущественото наказание "глоба" за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к. а. н. д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив, съгласно което: "Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното 5 по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен... ". Непропорционалността на наказанието конкретно по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП също е коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС (т. 48 и сл.). Същевременно съгласно трайната съдебна практика наложеното на дееца административно наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт така Решение № 11264 от 20.12.2024 г. по к. а. н. д.

№ 2473/2024 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 3950 от 28.04.2025 г. по к. а. н. д. № 109/2025 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 541 от 16.01.2025 г. по к. а. н. д.