Решение № 26 от 08.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500238 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. В. З., А. В. З., Н. В. З. конституирани в хода на процеса като наследници на първоначалния жалбоподател Н. Н. З. и Н. В. З. срещу решение № 4754/11.09.2023г. на СГС, ГО, 30 състав, постановено по гр.д. № 13431/21г. в частта, в която са уважени предявените като главни отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателите твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са установени действия, от които да се направи извод, че И. Ч. е приел наследството на леля си. В тази връзка е депозирал свидетелски показания П. С., които неправилно не са кредитирани от съда. Те се подкрепят от споразумението от 15.11.2017г. между И. Ч. и свидетеля С..

Съдът е пренебрегнал доказателствата, ангажирани от тях и ги е лишил от възможността да докажат нищожността на извършеният отказ от наследство от И. Ч.. Отказът от наследство е вписан на 02.08.2017г. Договорът за продажба на наследство е сключен на същата дата и няма данни кое от двете е първо по време. Затова е неправилен изводът на съда, че на 02.08.2017г. ответникът Ч. е бил изгубил правото да приеме наследството, поради което 1 договорът за продажбата му не е произвел целения резултат. Съдът е пренебрегнал фактът, че още в деня на смъртта на леля си -25.07.2017г., е посетил жилището й и се е разпоредил с намерените там 1600лв. и други движими вещи.

Затова молят съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените като главни отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК.

В депозиран в срок писмен отговор А. Ч. оспорва жалбата. Моли да не се уважава, тъй като обжалваното решение е правилно.

Съдът след като обсъди събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и отрицателни установителни искове чл.124, ал.1 от ГПК. При условията на евентуалност срещу ответниците са заявени отрицателни установителни искове на процесните недвижими имоти. В исковата молба и уточнителните такива ищецът А. Ч. твърди, че предявява допустими главни и евентуални искове.

Излага, че на 25.07.2017г. е починала леля й М. Ч.. Нейни законни наследници са ищецът и ответникът И. Ч.. На 31.07.2017г.послединят е депозирал в СРС молба за отказ от наследството на М. Ч.. Отказът е вписан на 02.08.2017г., поради което ищецът е останала единствен законен наследник на М. Ч.. На 02.08.2017г. И. Ч. е сключил договор за продажба на наследство с ответника Н. Н. З., с който е продал своята ¼ ид.ч. идеална част от наследството на М. Ч., включващо и следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул. „ ***“ № *, ет.* с предназначение жилище-апартамент с площ от 67, 24 кв.м. в едно с ¾ ид.ч. от тавански помещения, застроени на 24, 59 кв.м., заедно с 20/100 ид.ч. от общите части на сградата и поземления имот, заедно с мазе; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № *, ет.*, ап.* с предназначение на жилище, апартамент с площ от 83, 56 кв.м., заедно със зимнично помещение с площ от 3 кв.м. и заедно с 3, 09% ид.ч. от общите части на сградата; ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул. „Житна чаршия“ с 2 площ от 145 кв.м.; 1/10 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № * с площ от 610 кв.м. в едно с находящата се в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 63 кв.м. с предназначение на жилищна сграда-еднофамилна. Ищецът поддържа, че договорът за продажба на наследство от 02.08.2017г. е нищожен поради невъзможен предмет, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие.

Направен е валиден отказ от наследство от продавача, поради което договорът е с невъзможен предмет.

Волеизявлението на И. Ч. по упълномощителната сделка, респективно по договора за продажба на наследство е направено без намерение за обвързване. Поради нищожност на договора за продажба на наследство той не е породил вещно-транслативен ефект и първоначалният ответник Н. З. не е станала собственик на наследството на М. Ч.. С договор за издръжка и гледане, материализиран в нот. акт № 190/ 07.09.2017г. Н. З. е прехвърлила на ответника Н. З. ¼ ид.ч. от недвижимия имот- апартамент 32, находящ с в гр. ***, бул. „***“ № *, ет.*.

Ищецът твърди, че на основание придобивна давност е придобила по давност за период от 10 години имотът, находящ се в гр. ***, ул. „***“ считано от 16.09.2007г. до момента. Тя е живяла цял жИ.т в този имот като след смъртта на баща си е започнала да владее целия имот. На основание добросъвестно владение ищецът е придобила по давност, към датата на приключване на съдебното дирене по делото, правото на собственост върху ап.32, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № *, считано от 25.10.2017г. С нот. акт № 12820/25.10.2017г. А. Ч. е призната за собственик на основание придобивна давност, покупко- продажба на наследство и отказ от наследство.

Тя е започнала да владее цели имот след смъртта на леля си М. Ч. като го е използвала лично и еднолично, считайки го за свой. От 25.07.2017г е поела всички разходи за апартамента и е запращала данъците за него, извършвала е всички ремонтни дейности за поддържането му. Тя е продължила да го владее като ответниците не са предприели действия за преустановяване на фактическата й власт. Затова моли съда да прогласи, че договорът за продажба на наследство от 02.08.2017г. е нищожен и че ответникът Н. З., заместена в хода на процеса от нейните законни наследници, не е станала собственик на 1 /4 ид.ч. от първите три имота, описани в исковата молба и 1/10 ид.ч. от последния, описан в исковата молба имот на основание договор за продажба на наследство от 02.08.2017г. Да признае за установено, 3 че Н. З. не е станала собственик на придобитата идеална част от недвижим имот чрез договор за издръжка и гледане. При условията на евентуалност да признае за установено по отношение на ответниците З.и, че не са собственици на идеална част от процесните имоти, находящи в гр. ***, тъй като ищецът ги е придобила по давност. По отношение на И. Ч. да признае за установено, че към 25.07.2017г. датата на смъртта на М. Ч. не е станал собственик на идеална част на имотите, находящи се в гр. ***. Претендира разноски.

Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници от 31.07.2017г. е, че след смъртта си на 25.07.2017г. М. Ч. е оставила като свои законни наследници А. Ч. – И. и И. Ч..

Не се оспорва, че на 31.07.2017г. И. Ч. е подал заявление за отказ от наследството на М. Ч., който е вписан в специалната книга под № 969/02.08.2017г. Прието е гр. д. № 52249/17г. на СРС, 117 състав, образувано по подаденото заявление от И. Ч. за отказ от наследството на М. Ч..

С нот. акт № 99/26.09.2017г. и нот. акт № 1/25.10.2017г. А. Ч. е призната за собственик на основание наследство, покупко- продажба на наследство и отказ от наследство на апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ с идентификатор *** и на апартамент, находящ се в гр. ***, бул.

„***“ № * с идентификатор ***.

С договор за продажба на наследство от 13.05.2015г. И. Ч. е продал на А. Ч. наследството, оставено от баща му В. Ч..

С нот. акт № 105/10.07.1995г. в съсобственост придобили 1/5 ид.ч. от имот, находящ се в гр. ***.

В. Ч. и М. Ч. са

С нот. акт № 125/1970г. В. Ч. и М. Ч. са придобили на основание чл.55 от ЗПИНМ правото на собственост върху апартамент № 32, находящ се гр.

***, бул. „***“ № */ сега бул. „***“/.

С нот. акт № 21/30.08.1993г. В. Ч. е придобил ¾ ид.ч. от две тавански помещения, находящи се в гр. ***, ул. „***“ № 110.

С договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно НПЖДЖФПНС от 17.11.1964г. В. Ч. и М. Ч. са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се на ул. „***“ № * с площ от 67, 24кв.м.

Не е спорно, че с договор за продажба на наследство от 02.08. 2017г. И.

4

Ч. е продал на Н. Н. З. наследството, оставено му от М. Ч..

Не е спорно, че с нот. акт № 190/2017г., материализиращ договор за издръжка и гледане Н. З. е прехвърлила на ответника Н. З. ¼ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. ***, с площ от 83, 56 кв.м., находящ се в гр.

***, бул. „***“ № *.

С оглед твърденията и възраженията в исковата молба са представени и други писмени доказателства.

В депозиран в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор И. Ч. признава исковете. Той е подписал заявление за отказ от наследството на М. Ч. на 31.07.2017г. и отказът е вписан на 02.08.2017г. Сочи, че от години е пристрастен към алкохола и няма спомен да е подписвал пълномощно за продажба на наследството на М. Ч.. Ако го е подписал, както и договорът продажба на наследство е било в нетрезво състояние. Не оспорва, че ищецът е собственик на имотите, находящи се в гр. *** на основание придобивна давност. Към отговора е представена декларация с нотариална заверка на подписа, изходяща от И. Ч. от 16.02.2022г.

В депозиран в срок писмен отговор първоначалният ответник Н. З. и Н.

З. оспорват исковете. Твърдят, че преди да направи отказ от наследството И.

Ч. е приел наследството на М. Ч. и договорът за продажба на наследство от 02.08.2017г. не е нищожен на основанията, поддържани в исковата молба.

Считат, че не е изтекъл 10 годишният срок за придобиване по давност.

Към отговора на исковата на ответниците З. е представен протокол за претърсване и изземване от 25.02.2019г. за извършени процесуално следствени действия в дома на Б. Я.. С него е поискано допускане на гласни доказателства за установяване факта на приемане на наследството, оставено от М. Ч. от И. Ч., предшестващо отказът му от наследство.

С писмо от МВР- СДВР- отдел „Разследване“ са изпратени и са приети като доказателства по делото пет броя декларации, изходящи от И. Ч. и подписани от него. Те са нотариално заверени на 03.08.2017г. По отношение на тях е открито производство по оспорването на тяхната истинностсъдържание и подписът на декларатора. В тази връзка е разпределена доказателствената тежест като е указано на ищеца, че той следва да докаже направеното оспорване. В тази връзка е представено писмо от помощник – 5 нотариус Ц. С., от което се установява, че след извършена проверка в общия регистър на нотариалната кантора е установено, че представените по делото декларации са описани в него с номерата, посочени в тях. Представено е копие от общия регистър, където се установява вписването на декларациите, изходящи от И. Ч.. Нотариалната заверка е извършена на подписите, което означава, че деклараторът се е подписал лично пред нотариуса и който е удостоверил това обстоятелство. Следва да се приеме на основание чл.589, ал.2 от ГПК, че И. Ч. се е явил лично пред нотариуса и пред него е подписал документите. Т.е. оспорването на автентичността на тези частни документи не е доказано. Те изхождат от лицето, посочено като техен автор. Не са представени доказателства от оспорващия, опровергаващи съдържанието на декларациите. С оглед на това следва да се приеме, че те са истински частни документи.

По реда на чл.176 от ГПК е дал обяснения ответникът И. Ч.. Той е посочил, че А. Ч. е негова сестра и не познава ответниците Н. З. и Н. З.. Дава пояснения за отношенията си с П. С. и Б. Я., относно подписването на декларациите от 03.08.2017г. Признава, че е зависим от алкохола, че е употребявал наркотици. Не е подписвал декларация за приемане на наследството от леля си и да я е заверявал нотариално. Не следва да се обсъжда представената към отговора на исковата молба на И. Ч. декларация от 16.02.2022г., тъй като тя има характер на свидетелски показания в писмен вид, каквито процесуалният закон не допуска. За същите факти, посочени в нея, И. Ч. е дал обясненията по чл.176 от ГПК.