Решение № 204 от 19.07.2019, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.Б.Слатина, 19.07.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 20 юни, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 1594/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от И.Н.П., ЕГН **********, Г.П.И.,

ЕГН ********** и Н.П.Щ., ЕГН **********, чрез адв. М.М. от ВрАК, със съдебен адрес ***, срещу Н.И. И., ЕГН **********, Г.Ц.Й., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, К.А.О., ЕГН **********, и А.А.О., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.33, ал. 2 от ЗС за изкупуване от страна на И.Н.П., Г.П.И. и Н.П.Щ. на имот, предмет на покупко-продажба с НА № 23, том 1, рег. №536, дело №21/09.10.2018г. по описа на нотариус Н.Б.с район на действие гр.Б.С., представляващ първи жилищен етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-267/25.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК със застроена площ 73кв.м., и масивна лятна кухня с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-267/25.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК със застроена площ 23кв.м., както и построено в двуетажната масивна жилищна сграда избено помещение- западно мазе с площ от 18 кв.м., и ½ ид. ч. от подпокривното пространство на двуетажната масивна жилищна сграда, което е цялото със застроена площ 75кв.м., с право на реално ползване на западната му част, ведно с ½ ид. ч. от Дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед

№РД-18-267/25.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 275 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, за който поземлен имот е отреден УПИ XVIII в кв. № 51 по регулационния план на гр.Б.С., при условията договорени в Нотариален акт за покупко-продажба №23, том 1, рег. №536, дело №21/09.10.2018г. по описа на нотариус Н.Б.с район на действие гр. Б.С., рег, №670.

ИСК

С ПРАВНО

ОСНОВАНИЕ чл.33 ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

В исковата молба се навеждат доводи, че ищците заедно с първите двама ответници са съсобственици на процесните имоти. Поддържат, че първите двама ответници са се разпоредили в полза на вторите двама ответници със своя дял, без да ги предложат на ищците (останалите съсобственици). Съсобствеността произтича от НА № 295, том ІII, дело 600/17.03.1975 г. НА № 534, том ІV, дело 982/04.04.1975 г. и Договор за доброволна делба № 147, том ІV от 18.05.2004г. по описа на Нотариус № 010 гр.Б.С..

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците Н.П. и Г.Й. са депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорват предявения иск. Твърдят, че първи жилищен етаж и лятната кухня са самостоятелни обекти, за които правилото на чл. 33 от ЗС е неприложимо. Прави се искане за допускане на техническа експертиза, която да отговори на въпроса представляват ли етажите на двуетажната сграда самостоятелни обекти.

Ответниците К.О. и А.О. в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор, в който оспорват предявения иск. Твърдят, че първи жилищен етаж и лятната кухня са самостоятелни обекти, за които правилото на чл. 33 от ЗС е неприложимо. Поддържат, че при наличие на сгради, индивидуална собственост на съсобственик на дворното място, последното е обща част. Прави се искане за допускане на техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали двуетажната сграда е еднофамилна или многофамилна.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и изслушана съдебно-техническа експертиза.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че общият наследодател на ищците П.И.П.е починал на 23.05.2013г., като след своята смърт е оставил като наследници по закон неговата преживяла съпруга - И.Н.П., и дъщерите Г.П.И. и Н.П.Щ. /ищци по делото/, видно от представеното удостоверение за наследници.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот НА № 295, том ІII, дело 600/17.03.1975 г., П.И.П.– наследодател на ищците, е придобил от И.П.Б.и Д. Г.И. собствеността върху самостоятелно жилище на втория етаж от двуетажна жилищна сграда на ул.“Раковска“ № 36, в дворно място, парцел ХVIII в кв.51 по плана на гр.Б.С., при съседи ул.“Раковска“, ул.“Асен“.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот№ 534, том ІV, дело 982/04.04.1975 г. И.П.Б.и Д. Г.И. продават на дъщеря си Н.И.П. /първата ищца/ самостоятелно жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда на ул.“Раковска“ № 36, в дворно място, парцел ХVIII в кв.51 по плана на гр.Б.С., при съседи ул.“Раковска“, ул.“Асен“.

Съгласно Договор за доброволна делба № 147, том ІV от 18.05.2004г. по описа на Нотариус № 010, между Н.И.П., П.И.П.и И.П.Б.в качеството им на наследници на Д. Г.И., ответникът Н.И.П. е получила в реален дял – 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 272 кв.м., от Парцел № ХVIII, в кв.51 по плана на гр.Б.С., с право на реално ползване на 40 кв.м. от западната половина на дворното място, до съседи на частта: ул.“Цар Асен“, ул.“Г.С.Раковски“, Масивна жилищна сграда, построена в дворното място и дворно място на П.И.и 24 кв.м. от източната половина на дворното място, до съседи на частта: масивна лятна кухня, построена в дворното място, парцел ХХ – 1847 и дворно място на П.И..

Получила е в реален дял масивна лятна кухня със застроена площ 23кв.м., построена през 1975 год., избено помещение- западно мазе с площ от 18 кв.м., построено в двуетажната масивна жилищна сграда, както и ½ ид. ч. от подпокривното пространство от масивна жилищна сграда с площ от 75кв.м., с право на реално ползване на западната му част.

П.И.П.е получил в дял – 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 272 кв.м., от Парцел № ХVIII, в кв.51 по плана на гр.Б.С., до съседи на частта: ул.“Цар Асен“, ул.“Г.С.Раковски“, както и масивен гараж, със застроена площ от 37 кв.м., построен през 1975г., един брой избено помещение – източно мазе, с площ 18 кв.м., построено в двуетажна масивна жилищна сграда, и ½ ид. ч. от подпокривното пространство от масивна жилищна сграда с площ от 75кв.м., с право на реално ползване на източната му част.

С НА № №23, том 1, рег. №536, дело №21/09.10.2018г. по описа на нотариус Н.Б.с район на действие гр.Б.С., рег,

№670, първите двама ответници Н.И. И. и Г.Ц.Й. продават на третия ответник К.А.О., по време на брака му с четвъртия ответник А.А.О., притежавания от тях съсобствен недвижим имот, в режим на СИО, находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул.“Цар Асен“ № 98, а именно: първи жилищен етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-267/25.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК със застроена площ 73кв.м., и масивна лятна кухня с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-267/25.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК със застроена площ 23кв.м., както и построено в двуетажната масивна жилищна сграда избено помещение- западно мазе с площ от 18 кв.м., и ½ ид. ч. от подпокривното пространство на двуетажната масивна жилищна сграда, което е цялото със застроена площ 75кв.м., с право на реално ползване на западната му част, ведно с ½ ид. ч. от Дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.С., обл. В., одобрени със Заповед №РД-18-267/25.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 275 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м./, за който поземлен имот е отреден УПИ XVIII в кв. № 51 по регулационния план на гр.Б.С..

По делото е допусната и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Вещото лице М.Ц. в с.з. заяви, че поддържам заключението така както е депозирано. Посочва, че след огледа и констатациите, които извършила на 15.04.2019г. в присъствието на К.А.О. – ответник, е установила следното: Имотът е двуетажна масивна сграда с обособени етажи като самостоятелни обекти. А самостоятелен обект, съгласно определението на ЗУТ, е етаж или част от етаж в сграда, който има самостоятелно функционално предназначение и собствеността върху него се удостоверява с документ за собственост или друго вещно право. В случая са налице тези основания, така че съществуващата сграда е двуетажна.

При проектирането сградата се нарича еднофамилна сграда, но впоследствие функциите, които изпълнява и съгласно чл.40 от ЗУТ, за да бъде двуфамилна или понеже няма такава дума „двуфамилна“, се използва многофамилна е да има два самостоятелни, както е в случая етажа, които имат самостоятелни санитарни възли, имат по една кухня най-малко и по една стая за спане и по едно мазе, което може да бъде във или извън сградата. Това са условията на чл.40 от ЗУТ за сградите. Следователно процесната сграда е повече от еднофамилна или многофамилна, а за самата площ на парцела също има изисквания в чл.19 от ЗУТ, който изисква минимум площ от 300 кв. м. и лице 14 метра. В случая имотът не отговаря на това условие и за това той е разпределен в идеални части за съсобствениците, тъй като цялата площ на парцела, където е изградена процесната къща, е 272 кв. м.

Начинът на трайно ползване е урбанизирана територия с ниско застрояване - до 10 метра височина – това е по плана за застрояване на гр.Б.С..

Съобразно изискванията на строителните правила и норми, самостоятелно обособени в тази процесна сграда са първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и масивна жилищна лятна кухня.

Част от общите части това са дворните части, които са неподеляеми, общите идеални части и подпокривното пространство, което фигурира в нотариалния акт на ответника при продажбата, а прилежащи части това е избеното помещение – мазето. В случая точно е конкретизирано западно, съгласно описанието в нотариалния акт.

Има един обособени вход към стълбищната клетка, а в стълбището има площадка за всеки етаж.

Ако задължително трябва да се направят обособени входове, с оглед отношенията на съсобствениците, то с много малки промени може да се обособи самостоятелен вход - например единият да влиза от първия етаж на терасата, която е на 1,20 м. горе-долу от терена.

Еднофамилна и многофамилна жилищна сграда е архитектурно понятие. Може сградата, дори да е пет етажна, да се казва еднофамилна, тъй като при проектирането възложителите, например са били едно семейство, но впоследствие поради площта й, поради функционалните й предназначения, тя може да стане многофамилна. Това е архитектурно наименование, което не е задължително да се спазва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правото на изкупуване се поражда в полза на съсобственика на недвижим имот, след като друг съсобственик се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от имота чрез продажба на трето за съсобствеността лице, без да е предложил имота на останалите съсобственици или да го е предложил при условия, различни от тези, при които е извършена продажбата, като искът следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата или узнаването за нея, в зависимост дали съсобственикът – ищец е бил поканен да изкупи дела, или не. При така очертаните материални предпоставки, пораждащи субективното потестативно право на изкупуване, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да докажат:

1) че ищците и ответниците- прехвърлители са съсобственици на процесните недвимижи имоти в условията на обикновена дялова съсобственост; 2) че ответниците са сключили действителна сделка – продажба, с предмет притежаваната от тях идеална част, действително уговорените условия на продажбата, 3) момента, в който е ищците са узнали за продажбата, ако искът е предявен в срок, надхвърлящ два месеца от сключване на сделката. В тежест на ответниците е да докажат, че съсобственикът-продавач е предложил на ищеца да закупи притежаваната от него идеална част, преди да я прехвърли на третото лице.