Решение № 209 от 30.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120106030 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД против “А1 България“ ЕАД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 2 лв.

- обезщетение за обработка на просрочени задължения, с която се е обогатило неоснователно, като платена при начална липса на основание - по нищожна неустоечна клауза, съдържаща се в т.27.1. от ОУ, приложими за сключения между страните договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № .....

Искът е с правно основание в чл. 55, ал.1, пр.1 вр. с чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, е допустим.

В съдебно заседание адвокатският пълномощник на ищцовото дружество поддържа иска, моли за уважаването му и присъждане на разноските.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете по изложени в отговора съображения, също претендира деловодни разноски.

Съдът, след анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и изявленията на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

„Минолби“ ЕООД - абонат и “А1 България“ ЕАД - мобилен оператор, са били обвързани от договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № .....и приложимите за същия ОУ, асумата - предмет на иска, е заплатена от абоната като 1 обезщетение за обработка на просрочени задължения.

Според действащия за договора тарифен план, представен с исковата молба, едно текстово съобщение е с цена от 0.15 лв. без ДДС.

Спорът е по правото и съдът, въз основа на така сложилите се факти, намира предявения иск за основателен.

Независимо от начина, по който е наименовано дадено вземане, естеството му се извлича от функцията, която е призвано то да обслужи. В случай, че се касае за такса, то тя била дължима за услуга, която е предоставена/предоставяна. Ако пък с вземането се цели репариране на вреди, то би било обезщетение (определяемо след възникване на вредите) или неустойка, ако нейният размер е изначално определен.

От своя страна неустойката има обезпечителна, компенсационна и санкционна функции, но когато дължимостта й е уговорена между страните (договорна неустойка), както е в случая, е необходимо уговорката да е действителна.

Очевидно е тогава, според начина, по който е уговорена дължимостта на процесното вземане, че неговата функция е да обезщети евентуални вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща в срок предоставените му услуги, при начално определен размер на обезщетението. Или иначе казано - касае се за класически пример на договорна неустойка.

Съобразно указанията, дадени с ТР № 1/2009 год., ОСТК, преценка към момента на сключване на договора между страните, настоящият състав взе предвид естеството (парично) и размера на задължението, чието изпълнение се обезпечава, вида на неустойката (компенсаторна) и съотношението между размера й и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В тази връзка, цената за изпращане на едно текстово съобщение от абоната-ищец, е 0.15 лв. без ДДС, съобразно тарифните планове към договора (приложение № 1), а неустойката за репариране разходите по уведомяване на абоната, което явно става чрез текстово съобщение, възлиза на 2.00 лв.

Следователно, налице е съществено несъответствие (надвишаване) между очакваните от неизпълнението вреди и размера на дължимата неустойка, откъдето се налага извода, че с нея се преследва цел, стояща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а именно - неоснователното обогатяване на икономически посилната в правоотношението страна.

Това обуславя нищожността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави, в частност - на принципа за справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения и получената въз основа на нея сума подлежи на връщане.

Изложените мотиви налагат да се постанови решение в горния смисъл, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят деловодни разноски в размер на 350 лв.

2

Ето защо, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА “А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

....., представлявано от А..Д..и М..М.., на основание чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр.....представлявано от В..Т.., сумата от 2 лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения, с която се е обогатило неоснователно, като платена при начална липса на основание - по нищожна неустоечна клауза, съдържаща се в т.27.1. от ОУ, приложими за сключения между страните договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ......

ОСЪЖДА “А1 България” ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД деловодни разноски в размер на 350 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3