Определение № 76 от 09.01.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………01.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 09.01.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев въззивно търговско дело № 2127 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.М.Ц.-Г. срещу решение № 4417/21.10.2019 г., постановено по гр.дело № 3456/2019 г. по описа на РС – Варна в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от М.Ц. срещу „ДЗИ-Общо Застраховане ” ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати разликата над 12 540 лева до претендирания размер на застрахователното обезщетение от 14

100 лева и за периода на присъждане на законна лихва от датата на исковата молба – 01.03.2019 г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел, че от определената действителна стойност на увредения автомобил следва да се приспадне стойността на запазените части, и е нарушил процесуалните правила като служебно е съобразил въпросните обстоятелства. Ответникът нито в отговора, нито в съдебно заседание е направил възражение, че са налице запазени части, стойността на които следва да се приспадне от застрахователното обезщетение. Отделно от това счита, че стойността на запазените части е неправилно определена и не е безспорно доказана. По отношение на претенцията за лихва счита, че самият ответник с извънпроцесуалното си поведение – отказ да признае наличие на тотална щета и да издаде необходимото удостоверение, е направил невъзможно за ищцата да извърши дерегистрация на автомобила, респ. да представи документ за това съгласно изискванията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Отправя до съда искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част, уважаване на исковете в цялост и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че е направил общо възражение за недължимост на пълния размер на исковата претенция поради наличие на тотална щета и съответно искане за събиране на доказателства в тази насока чрез поставяне на задача на допуснатата САТЕ. Позовава се на изрична клауза в Общите условия към застрахователния договор, предвиждаща приспадане на стойността на запазените части. По отношение на претенцията за лихви поддържа, че първоинстанционният съдебен акт е съобразен със закона. Представя доказателство за извършено плащане на присъдените с обжалваното решение суми. Иска потвърждаване на съдебния акт.

Искания за събиране на нови доказателства не са направени.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на М.М.Ц.-Г. срещу решение № 4417/21.10.2019 г., постановено по гр.дело № 3456/2019 г. по описа на РС – Варна в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от М.М.Ц.-Г., ЕГН: ********** с адрес ***, срещу

„ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Георги Бенковски” №3, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати разликата над 12 540,00 лева до претендирания размер на застрахователното обезщетение от 14 100,00 лева, по застраховка на МПС „Каско +“ съгласно застрахователна полица №44118031051563 със срок на действие 26.08.2018г. до 25.08.2019 г. за нанесени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 18.11.2018г. на л.а. „***“ с ДК№ ***, и за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба – 01.03.2019 г. вместо от датата на представяне на удостоверението за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.

НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 2127/2019 год. на ВОС за 29.01.2020 год. от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.