Решение № 485 от 28.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Велико Търново, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Гражданско дело № 20234100100363 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ В. А. Д. твърди, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените психически страдания, поради настъпилата на 19.10.2022г. смърт на майка му М. Д.а в резултат на претърпяна от последната тежка травма при реализирано ПТП на 21.11.2019г. между л.а. Шкода Фабия с рег. № ЕН 7319 КВ, управляван от Н. Г.ев Г.ев и л. а. Фолксваген Пасат с рег. № ВТ 4813 ВС, управляван от П. П. Вината на Н. Г. за настъпилото ПТП била установена с влязла в сила присъда по НОХД № 2323/2020г. по описа на РС Плевен. Уврежданията на М. Д.а от настъпилото ПТП довели до трайното й обездвижване и в последствие именно поради това настъпила смъртта й поради остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, която е резултат от тежка масивна белодробна тромбемболия именно поради обездвижването й. Ищецът твърди, че смъртта на майка му е причинила дълбока психическа травма. Тя е била негова опора и подкрепа в живота от ранна детска възраст. Останал отрано без баща неговата майка М. Д.а е била единствен родител и опора. Ответникът бил застраховател по застраховка гражданска отговорност на 1 автомобилистите за виновния водач към датата на настъпилото ПТП. На 14.03.2023г. с молба вх. № 1604/14.02.2023г. била отправила извънсъдебна претенция от ищеца да му бъде заплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но ответникът отказал с уведомление изх. № 4190/04.05.2023 год. Предвид това моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже твърденията си и основателността да претенцията си, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лв. като частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред ответника – 14.02.2023 година до окончателното плащане. С определение от съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 година на основание чл. 214 ГПК е допуснато увеличение на частичния иск на 150 000 лв. претендирано обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Пълномощникът на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

ОВЕТНИКЪТ – Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт К. И. по реда на чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Направил е възражение за допустимост на предявения иск по съображения, че на М. Й.Д.а за претърпените от ПТП неимуществени вреди било изплатено обезщетение на основание сключено с нея споразумение по застрахователна преписка № 0000-1000-02-20-7418/16.07.2020 година. Споразумението било подписано на 19.11.2020 година под № 883 и ответникът платил обезщетение в размер на 300 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 9536,42 лв. – за претърпени имуществени вреди.

Оспорва изцяло предявената претенция от ищеца по основание и по размер.

Оспорва твърдените неимуществени вреди да са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Счита, че настъпилата смърт на М. Д.а не е в причинна връзка с претърпяната от ПТП травма. Направено е възражение относно допринасяне на пострадалата Д.а за увреждането си, тъй като не е била с поставен обезопасителен кола и с това е нарушила чл. 134а ЗДвП. Претендира отхвърляне на иска изцяло.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г. Х., който поддържа предявения иск. Представя писмена защита, в която подробно излага доводи относно основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт К. И., който поддържа становището изразено в отговора на исковата молба. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

2

С влязла в сила присъда по НОХД № 2323/2020 год. по описа на РС Плевен, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, Н. Г.ев Г.ев е признат за виновен в това че на 21.11.2019 година на път І-3 Бяла-Ботевград, пътен участък при км.74+700 в близост до Авиоотряд с. Гривица, област Плевен, при управление МПС м.а. Шкода, Фабия, рег. № ЕН7319КВ, собственост на ТОП ТРЕЙД ООД- Плевен нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 42, ал.

1, ал. 2, чл. 43, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на М. Й. Д.а - пълна долна вяла параплегия/парализа/, довела до осакатяване с долните крайници и средна телесна повреда на П.Й. П.– престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1 НК вр. чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл.

42, ал. 1, ал. 2, чл. 43, ал. 1 ЗДвП и при условията на чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за същия срок. На основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 4 години.

Не се спори между страните, че е налице застрахователно правоотношение въз основа на застрахователна полица № BG/22/119001231494 със застраховател ответника за л.а. Шкода - Фабия рег. № ЕН7319 КВ, управляван на 21.11.2019г. от Н. Г.ев.

Посоченото ПТП е настъпило по вина на Н. Г.ев между управлявания от него лек автомобил и лек автомобил Фолксваген - Пасат рег. № ВТ 4813 ВС, управляван от свидетелят П. Й. П., в който М. Д.а е била пътник на задната седалка с поставен обезопасителен колан.

Видно от препис извлечение от акт за смърт № 290 от 20.10.2022 година М. Й.

Д.а е починала на 19.10.2022 година.

Ищецът В. А. Д. е син на М. Д.а, което обстоятелство се доказва от представеното удостоверение за наследници изх. № 06-09-662 от 01.06.2023 година, издадено от община Свищов.

Свидетелят П. Й. П. е брат на М. Д.а и вуйчо на ищеца Д..

От писмените доказателства и изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на 21.11.2019 година пострадалата М. Д.а е получила множество тежки травми и веднага е откарана в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Плевен ООД, където е приета за периода от 21.11.2019 година до 03.12.2019 година, извършена е спешна операция на гръбначния стълб, при която е извършена мануална репозиция на фрактурата, поставена е остеосинтезна метална стабилизация на прешлените. Д.а останала с параплегия – без сетивност и без възможност да движи крайниците си. Била е освидетелствана от ТЕЛК с 95% загуба на трудоспособност с чужда помощ. След пътния инцидент и проведеното лечение М. Д.а била трайно обездвижена и живеела при строг постелъчен режим в дома си прикована 3 на легло и напълно обездвижена. Вещото лице, изготвило писмено заключение по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, е констатирало, че след пътния инцидент М. Д.а е получила закрита черепно-мозъчна травма /кръвонасядане с оток под меките черепни покривки, субарахноидален мозъчен кръвоизлив/, тежка закрита шийна травма с притискане на гръбначния мозък и отпадна неврологична симптоматика за горни и долни крайници – квадрипареза. В резултат на тези травматични увреждания е била налице невъзможност за движение на горните, долните крайници и снагата. Това е породило продължително във времето залежаване и тежък консумативен синдром – измършавяване на тялото. В резултат на това е настъпила тежка и необратима промяна в кръвообращението/предимно в долните крайници/ и промяна в свойствата на кръвта /реология/ довело до масивна белодробна тромбемболия и смърт. Вещото лице дава заключение, че причината за смъртта е в пряка причинно следствена връзка с получената на 21.11.2019 година травма и настъпили с времето усложнения. Според медицинската експертиза механизмът на получената травма е при силен камшичест удар в областта на шията и удар на главата в лявата теменна област. Травмите са получени от рязката и прекомерна инклинация на главата /прегъване шията напред/ и удар на главата в части от вътрешното страна на купето. Вещото лице сочи, че често и характерно е при поставен предпазен колан да се получи тежък шиен камшичест удар /удар при фиксирано тяло от колана/. С оглед здравословното състояние на пострадалата Марчела Д.а не е било възможно извършването на рехабилитация и извършването й би била без ефект, поради липсата на рехабилитационен потенциал от пострадалата. Вещото лице е посочило също така, че при пострадалата не е установен остър бронхит, а при аутопсията е установено налично огнищна бронхопневмония, настъпила в терминалния стадий в резултат от продължителното залежаване и относително пълната неподвижност на тялото. Тези белодробни промени не са причинили белодробната тромбемболия. В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото писмено заключение и отговори на допълнителни въпроси, допълващи гореизложеното. Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза в неговата цялост като пълно, ясно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

От изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза, което заключение съдът също възприема като ясно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че с оглед изяснения механизъм на настъпване на траматичните увреждания, пострадалата М. Д.а е била с поставен колан. Вещото лице подробно е изложило, че лекият автомобил, в който е пътувала М.Д.а е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки, триточкови инерционни и тяхната употреба намалява риска от травми. Не е възможно пътник с правилно поставен предпазен колан да изпадне от купето на автомобила. В конкретния случай такова изпадане не е имало, обстоятелство което се потвърждава както двете съдебни експертизи с оглед характера 4 и механизма на травмата, така и от показанията на св. Пеев – водач на лекия автомобил Фолксваген Пасат.

От показанията на разпитания свидетел П. Й. П. – вуйчо на ищеца и брат на починалата М. Й. Д.а се установява, че майка и син са били изключително близки. М.

Д.а дълго чакала дете след като се омъжила и заживяла в гр. Костинброд. В тази връзка положила много усилия, търсила лекарска помощ и най-накрая се ражда ищеца.

Всяка лятна ваканция ищецът и майка му са прекарвали в гр. Свищов. През 2000 година починал съпругът на М. Д.а и тя със сина си се завръща в град Свищов при родителите си и от тогава до своята кончина е живяла в Свищов заедно с майка си В.

П.. След смъртта на съпруга си М. Д.а сама отгледала сина си В., който бил 13-14 годишен, когато останал без баща. Свидетелят П. сочи, че сестра ми много работила с детето, което било будно и ученолюбиво. Майка и син имали много близки и топли отношения. Ищецът завършил висше образование –бакалавърска и магистърска степен. Включил се в общия семеен бизнес - магазин за дрехи, но когато работата намаляла, М. като майка го посъветвала да опита да се реализира в САЩ. Ищецът заминал и се установил в САЩ, като първоначално работил като шофьор на ТИР, а в последствие работил в таксиметрова компания с личния си автомобил. Бил сключил брак и му се родило дете, но след около година и половина отношенията им със съпругата се влошават и се разделили. Ищецът преимуществено се грижел за сина си.

През всичките тези години ежедневно контактувал с майка си чрез видеовръзка.

Ищецът всяка година се е връщал в България по време на отпуската си. След катастрофата преустановил ежегодното пътуване до България, заради необходимостта от парични средства за лечение на майка му, едва два месеца преди М. да почине си дошъл за кратко и отново заминал за САЩ. След настъпилия пътен инцидент с М. Д.а ищецът искал да се завърне в България, но свидетеля П. и майка му – бабата на ищеца, настоявали да остане на работи в САЩ, тъй като били необходими средства за лечение на М.. Въпреки, че работата в САЩ намаляла, ищецът постоянно изпращал средства за лечение на М. Д.а, искал да предприемат действия за лечение в чужбина.