Решение № 3944 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3944 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100508700 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена по електронната поща на 01.7.2022 г. и входирана в Софийски районен съд на 05.7.2022 г., на ответника Б. П. Ч., действащ чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Н. М., срещу решение № 7374/30.6.2022 г. по гражданско дело № 50767/2021 г. на Софийския районен съд, 25 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 410,10 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2018 г. - 31.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ от подаване на исковата молба на 31.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата 43,36 лв. законна лихва за забава върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2021 г., сумата 58,07 лв., представляваща сума за цена на услуга разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 1 подаване на исковата молба на 31.08.2021 г. до окончателното плащане, като на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски в производството съобразно уважената част от исковете в размер на 922,79 лв. за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица по СТЕ и по ССчЕ, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в претендирания от ищеца размер.

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не били събрани доказателства за реално доставеното в имота количество топлинна енергия, Ищецът не доказал да е изпълнил точно в качествено отношение. Не били представени доказателства за годност на измервателните уреди. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

„Техем сървисис“ ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като не е допуснато нарушение на императивни правни 2 норми

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

След като е установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, то искът е доказан по основание.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорена от ответника в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК . Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка, като за това обстоятелство е представено и свидетелство. Общ водомер няма, доколкото в сградата не се използва централно битово горещо водоснабдяване Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответника е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което и отчет не се извършва – в имота няма ИРРО и водомер. ТЕ от сградната инсталация е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. .

Според Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Съгласно Общите условия ищцовото дружество е длъжно да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 3 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. Ответникът не е провел насрещно доказване, с което да опровергае или разколебае проведеното доказване от носещия тежестта на доказване, че изпълнила точно. При възражение за недостатъци в продадената вещ /топлинна енергия/ купувачът следва да докаже наличието им и обстоятелството, че е уведомил продавача за тях, за да запази правата си по чл. 195 ЗЗД. В настоящия случай жалбоподателят не твърди и установява нито да е упражнил правото си на рекламация /съобразно ОУ/, нито никое от предвидените в ЗЗД права.. Ето защо възражението за некачествено изпълнение на договорните задължения на ищеца не води до неоснователност на предявените искове.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7374/30.6.2022 г. по гражданско дело № 50767/2021 г. на Софийския районен съд, 25 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Б. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация 4

София” ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Б. П. Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски Градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата 25,00 лева, представляваща разноски държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието в процеса на „Техем сървисис” ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5