Решение № 4444 от 22.07.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София 22.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8229 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 35548/19.06.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение

№ 40842/09.08.2018г. гр.д. № 23589 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 165-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Й.В.Д., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 1755,09лв., ведно със законната лихва от 14.02.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 61 гр.

София, ж.к. ********за периода от

01.02.2012г. до 30.04.2014г., сумата от 278,04лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница за периода от 31.03.2012г. до

15.12.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 1492/2015г. на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 884,58лв. като неоснователен отхвърлен иска за за горница над уважените искове до пълния предявен размер на вземанията.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5033230/26.02.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Й.В.Д.,

ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота. Изрично бил оспорил че е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота и неправилно районният съд бил приел същото за безспорно и за установено по делото.

Въззиваемияг-ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК******** не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – М.Е.“ООД, ЕИК ******** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 7050/30.04.2015г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** срещу Й.В.Д., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.

149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от

1862,55лв., ведно със законната лихва от 14.02.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент №** гр.

София, ж.к. ********за периода от

01.02.2012г. до 30.04.2014г., сумата от 295,08лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница за периода от 31.03.2012г. до

15.12.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 1492/2015г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът клиент на топлинна енергия в имота, потреби енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Й.В.Д.,

ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не бил в договорни правоотношения с ищеца, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, не бил изпаднал в забава на плащането им. Не било доставено качествена услуга., дяловото разпределение не било направено правилно, технологични загуби не били отчислявани правилно. Договорът с М.Е.“ ООД бил с изтекъл срок. . Не бил обвързан от Общите условия, защото не било установено те да са му известни. С молба от 15.03.2018г. изрично е посочил, че ищецът не бил представил доказателства, че ответникът е носител на правото на собственост и на вещното право на ползване върху имот, като възможностите за същото вече са преклудирани.

Третото лице помагач на страната на ищеца- „М.Е.“ООД, ЕИК ******** не е изразило становище.

С влязло в сила определение от 19.06.2018г., съдържащо се в решението по делото е прекратено производството по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 12,24лв. за периода и за лихва за забава на плащането й в размер на 2,27лв.

По делото е приложено заповедно дело № 1492/2015г. по описа на СРС, 37-ми състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3001564/14.01.2015г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Й.В.Д.,

ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** сумата от 1874,79лв., ведно със законната лихва от 14.01.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 61 гр.

София, ж.к. ********за периода от

01.02.2012г. до 30.04.2014г., сумата от 297,35лв., представляващи лихва за забава на плащането на главница за периода от 31.03.2012г. до

15.12.2014г., както и съдебни разноски от 349,46лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 10.03.2015г., на 12.03.2015г. е подал възражение срещу заповедта, на 01.04.2015г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 30.04.2015г. е представил искова молба вх. № 7050/30.04.2015г.

По делото е прието писмо № П-5651/21.11.2014г. от СО съгласно което по справки в архивите апартамент №

61 гр. София, ж.к. ********е продаден по договор от 27.03.1991г. на Й.В.Д..

Приет е констативен протокол, съставен от нотариус Б., съгласно който на

15.03.2014г., на 15.04.2014г. и на 15.05.2014г., 15.08.2014г. при направена справка в интернет-сайт на ищеца на избрани по произволен начин абонатни номера е установено, че са публикувани информации за стойността на фактури съответно за февруари, март, април 2014г., а на 15.08.2014г. са публикувани изравнителните сметки.

По делото са приети договор от 23.09.2002г., протокол от 16.08.2002г. на ОС на ЕС със списък на живущи в която е имота, съгласно които

ОС на ЕС е избрало и възложило на М.Е.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата, в списъка на живущите е положен подпис за ответника, заявил обем на имота от 131 куб.м. , 3 радиатора, желание за дв уреда за измерване на потребление с тях

Приети са фактури, извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014г.

С

Определение от 13.12.2017г. районният съд е указал на ищеца , че в негова тежест е да докаже, че ответникът притежава правото на собственост или на вещно право на ползване върху имота.

По делото са приети неоспорени от страните протоколи за отчет на уреди в имота, носещи подпис за ответника като потребител, съгласно които реални отчети на уреди са извършени на 17.05.2013г., 21.05.2012г.,

31.05.2014г. при които е констатирано, че енергия се потребява за горещо битово водоснабдяване.

По делото са приети изравнителни сметки за имота , сочещи че в имота потребена енергия за горещо битово водоснабдяване, начислено за отопление е сградна инсталация.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата, в която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, енергията е отчитана ежемесечно по общия топломер, преминавал през периодични метрологични проверки, приспадани са технологични разходи за сметка на ищеца. Посочило е, че през периода за имота са начислявани суми за енергия за отопление за сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване реално потребената енергия в имота за периода е

1755,09лв.

По делото е прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице е посочило, че ищецът е начислявал суми по прогнозни стойности, след края на отчетния период и изготвяне на изравнителни сметки са въвеждани суми за доплащане/връщане, по записвания на ищеца задължения били в размерите, за които са предявени исковете, нямало документи за погасяване на същите, лихва за забава на плащането на главница от 1862,55лв. за процесния период била 299,14лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , чл. 150 вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – искове за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважат тези искове по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.