Решение № 45 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330203909 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-3389-000251 от 10.06.2025г. на Началник сектор в 06 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на С. К.

Е., ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител - адв. Г. М., атакува наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 23.04.2025г. жалбоподателят управлявал по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив по ул. „Ландос“ покрай № 17, МПС – лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ“ с рег. № **, като моторното превозно средство не било регистрирано по съответния ред съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спирате от движение и пускане в движение, вревменно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях. Регистрацята на автомобила била прекратена на 12.12.2024г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като водача и собственик на автомобила - С. К. Е., в двумесечен срок от придобиването му не го е пререгистрирал. Това било възприето от свид. П. Й. З. - полицейски служители в 06 РУ на ОДМВР Пловдив, който установил водача Е. и извършил проверка.

За установеното му съставили АУАН Серия GA, бл. № 586807, като нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция № 25-3389-М0000244 от 28.04.2025г. на осн. чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство по издадения АУАН за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП било прекратено, поради констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.05.2025г. Районна прокуратура - Пловдив отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка № 5969/2025г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, като препис от постановлението, ведно с материалите по преписката били изпратени на наказващия орган, за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо С. К. Е..

Въз основа на постановения отказ да се образува досъдебно производство било издадено и атакуваното наказателно постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само 2 моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП.

По делото не се спори, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят Е. е управлявал в гр. Пловдив по ул. „Ландос“ покрай № 17, на път отворен за обществено ползване, лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ“ с рег. № **. Безспорно е установено и обстоятелството че жалбоподателя е придобил посочения автомобил на 10.10.2024г. чрез сключен нотариално заверен Договор за покупко-продажба което също не се спори. Това се установява както от отразеното в справката от информационната система на МВР. Пак от посочената справка /л. 39 от делото/ и от писмо от Началник Сектор „пътна полиция заведено с вх. № 108718 от 21.10.2025г. по описа на РС Пловдив /л. 47 от делото/, се установява че жалб. Е. не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от датата на придобиване да регистрира придобития автомобил на свое име по силата на чл. 145, ал. 3 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. При това положение е очевидно, че жалбоподателя е осъществил вмененото му административно нарушение тъй като е управлявал МПС което не е било регистрирано по надлежния ред. Съгласно нарушената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, купувачът приобритател на регистрирано МПС е длъжен в едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС. Съобразно чл. 18б, ал. 10 от Наредба № І - 45 за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрациата на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се прекратява регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не 3 изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия казус се твърди, че причината за нерегистриране на МПС е едва ли не незнание за това задължение, тъй като на жалбоподателя не му било съобщено че регистрацията на автомобила е прекратена. Това задължение за регистрация на новопридобито МПС в тежест на приобритателя е с императивен характер и произхожда от закона, като евентуалното незнание от страна на жалбоподателя на закона по никакъв начин не извлича непротивоправен характер на деянието.

Неоснователно се явява възражението на жалбопоадтея, че за да настъпи ефектът на прекратяването, респ. за да формира вина за административно нарушение, е необходимо издаването на административен акт, който да му бъде съобщен. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния за собственика резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване. В случая регистрацията е прекратена служебно на дата 12.12.2024г., която дата е посочена и от административно наказващия орган. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение, следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал. 2, на чл. 7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.

Възражението че жалбоподателя не е управлявал лекия автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ“ с рег. № ** на 23.04.2025г. е неоснователно.

През цялото време докато е било водена прокурорската преписка, жалбоподателя в нито един момент не е посочил че друг е управлявал автомобила. Посоченото е видно от приложеното по делото постановление за отказ да се образува ДП на РП, което съдът ползва като писмено доказателство. Той е бил спрян за проверка от полицейските служители които са установили самоличността му. На следващо място той не се е възползвал от възможността предвидиена в ЗДвП да подаде декларация в която да посочи лицето управлявало МПС. Поради изложеното това възражение е абсолютно несъстоятелно.

4

Съдът не споделя и възражението за недоказаност на извършеното административно нарушение. От показанията на св. З., категорично се установиха фактите описани в издаденото НП и приети от съда. Същите са залегнали и в издаденото прокурорско постановление. От съдържанието на жалбата изпратена до съда става ясно че очевидно жалбоподателя е запознат че е налице отказ да се образува ДП, като не се твърди да е правил опит да се обжалва отказа. Прокурорът е отказал да образува ДП и е изпратил постановлението на наказващия орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Спазена е била процедурата.

Първоначално е била издадена мотивирана резолюция от 28.04.2025г. с която административнонаказателното производство е било прекратено тъй като са налице признаци за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК. В последствие след като прокурора прави отказ да образува ДП, възниква хипотезата на чл.36, ал. 2 от ЗАНН и не е било необходимо съставяне на АУАН, тъй като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил производството на наказващия орган. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /в сила от 06.11.2017г./ регламентира, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Такъв е настоящият случай. С оглед на обективираното в Постановление на РП - становище, че деянието на С. К. Е. не съставлява престъпление и наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е надлежно основание по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за деяние, характеризиращо се от обективна страна със същите съставомерни признаци, които прокурорът е приел за недоказани в производството пред него.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя Е..

В хода на проведеното административнонаказателно производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наложените му административни наказания са в минимален размер, поради което и не подлежат на корекция от съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай тъй като настоящия случай не се характеризира с някаква съществена разлика от обичайните нарушения от този вид. Нещо повече, следва да се посочи, че по делото не се и установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.