Определение № 778 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. София, 14.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Нина Ив. Кузманова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 23.07.2025 г. по ч.н.д. № 4654/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 3 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода И. С. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, наложено му със споразумение, одобрено с определение № 3295/27.02.2025 г. по н.о.х.д. № 2923/2025 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 27.02.2025 г., за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.

Против посоченото определение в законоустановения 7-дневен срок е депозирана жалба от лишения от свобода.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

При постановяване на определението си първоинстанционният съд надлежно е установил относимите факти и е направил обобщена преценка за наличие на законовите предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, а именно фактическо изтърпяване на не по-малко от една втора от наложеното наказание „лишаване от свобода“ и доказателства за поправяне на осъдения.

Поради това въззивният съд не намира основание да се дистанцира от крайното заключение, до което Софийски градски съд е достигнал.

Установено е по делото, че със споразумение, одобрено с определение № 3295/27.02.2025 г. по н.о.х.д. № 2923/2025 г. на Софийски районен съд, влязло 1 в сила на 27.02.2025 г., на лишения от свобода И. И. е наложено наказание една година „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК – опит за грабеж, което да изтърпява при първоначален „строг“ режим.

От представената по делото справка от началника на затвора – гр.София, където осъденият е настанен, е видно, че лицето е постъпило там на 01.03.2025 г. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК от срока на наложеното наказание е приспаднато времето, през което лицето е било задържано по ЗМВР и НПК, считано от 13.12.2024 г. до 27.02.2025 г., възлизащо на 2 месеца и 18 дни. Към датата на произнасяне на оспорвания съдебен акт – 23.07.2025 г., според същата справка, лишеният от свобода е изтърпял фактически 7 месеца и 10 дни, от работа са му зачетени 11 дни, т.е. всичко 7 месеца и 21 дни.

Остатъкът от наказанието възлиза на 4 месеца и 9 дни. При очертаното фактическо положение, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая несъмнено е налице формалната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание за престъпление, което не представлява опасен рецидив. По този въпрос не се спори по делото.

Правилен е и изводът на СГС за отсъствие втората предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, тъй като осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл.439а от НПК, доказателства за поправянето на лишения от свобода се установяват от доклада за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от останалите материали, съдържащи се в затворническото досие на лицето. От доклада е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена към 05.03.2025 г., е с високи стойности – 93 т. По повод подадената молба за УПО е изготвена актуална оценка на риска от рецидив от 07.07.2025 г., от която е видно, че същата остава с непроменени стойности. В условията на затвора рискът от вреди също остава непроменен, като същият е определен като нисък за лишения от свобода, за известен възрастен и за деца, среден за персонала, но висок за обществото. В заключение, въпреки въздействието върху лицето с методите на пенитенциарната система, за времето на престоя му от близо половин година в мястото за лишаване от свобода, у същия не се наблюдава съществена положителна промяна, която да сочи на устойчива позитивна тенденция към поправяне на лицето.

От доклада е видно, че са налице сериозни проблеми във всички наблюдавани зони. В плана за изпълнение на присъдата акцент е поставен върху работата в зони „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“, явяващи се ключови за процеса на корекционно въздействие.

Лишеният от свобода не признава вината си за извършеното престъпление и не приема отговорността за криминалното си поведение. Налице са утвърдени криминални нагласи, предвид обкръжаващата го среда извън затвора.

Осъденият е на метадонова програма и е алкохолно зависим. Посочено е още, че същият не разпознава източника на проблемите си и постига целите си 2 предимно чрез деликтно поведение.

Видно от справката за съдимост на лишения от свобода И., той е осъждан два пъти за кражба, което в съпоставка с престъплението, за което понастоящем изтърпява наказание, разкрива формиране на трайно отношение към престъпления против собствеността.

Лишеният от свобода И. спазва установения ред в мястото за лишаване от свобода, отнася се уважително към служителите на НОС и затворническата администрация и избягва конфликтните ситуации. За времето, през което се намира в затвора, същият не е награждаван, но и не са му налагани дисциплинарни наказания. От материалите по делото е видно, че осъденият е трудово ангажиран като „отговорник – кухненски бокс“ съгласно Заповед № 293/05.06.2023 г. на началника на затвора – гр.София и се отнася отговорно към поставените му задачи. Полагането на труд показва положително отношение към труда и се взима предвид като доказателство за спазване на позитивна линия на корекционния процес, но не следва да бъде подминато обстоятелството, че с него се намалява и престоя на лицето в мястото за лишаване от свобода.

Не е променен и режимът, при който лицето изтърпява наказанието си.

Трудовата ангажираност, отдаването на дължимото отношение към служителите на НОС и затворническата администрация и спазване на режимните изисквания съгласно ЗИНЗС не надхвърлят обичайното и изискуемото поведение от лишения от свобода. Не могат да бъдат пренебрегнати високата оценка на риска от рецидив и вреди и дефицитните зони, върху които работата следва да продължи в условията на контролирана среда. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че цялостната престъпна дейност на лицето е ориентирана предимно към престъпни посегателства против собствеността – кражби и грабежи, а алкохолната и наркотичната му зависимости в комбинация с податливостта му към криминално обкръжение налагат надзора върху него да продължи в условията на пенитенциарна институция. Въпреки многократните му осъждания и предишния му престой в място за лишаване от свобода, не се наблюдава у него мотивация за устойчива промяна в поведението.

Въпреки наличието на данни за започнал поправителен процес, настоящата съдебна инстанция се съгласява със становището на СГС и със становището на затворническата администрация, че за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и утвърждаване спазването на социалните и законовите норми като иманентна част от поведението на лишения от свобода И. И. е необходимо същият да продължи да изтърпява наказанието си в мястото за лишаване от свобода.

Условното предсрочно освобождаване е отклонение от принципа за изтърпяване изцяло на наложеното наказание за извършено престъпление и за да се пристъпи към него и да се допусне лишеният от свобода да се завърне по-рано към социален живот, е необходимо да е постигната завършеност на поправителния процес.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваното 3 определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.07.2025г. постановено по н.ч.д. № 4654/2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода И. С. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му със споразумение, одобрено с определение № 3295/27.02.2025 г. по н.о.х.д. № 2923/2025 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 27.02.2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4