Присъда № 52 от 14.04.2026, Районен съд - Плевен

Мотиви към Присъда №52 от 14.04.2026г. по НОХД № 591/2026г по описа на ПлРС.

Районна прокуратура-П. е повдигнала обвинение срещу Л. М. А. - роден на ***г. в с.***, с адрес по лична карта в с.***, ул.“***, настоящ адрес в с.***, ул.“***“ №10, ***, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че:

През периода м.ноември 2024г. - м.януари 2026г. в с. К. обл. П., като осъден с Решение. №100/26.07.2024г. по гр. дело №302/2024г. по описа на Районен съд - Кнежа, влязло в законна сила на 06.11.2024г. да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Д.Л. А.а, родена на ***г. чрез нейната майка и законен представител И. А. З. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 15/петнадесет / месечни вноски, всяка по 233.25лева /119.25евро/, на обща стойност 3498,75 лева /1788,88евро/ - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК и за това, че през периода м.ноември 2024г. - м.февруари 2026г. в с. К, обл. П., като осъден с Решение. № 100/26.07.2024г. по гр.дело №20241430100302/2024г. по описа на Районен съд - Кнежа, влязло в законна сила на 06.11.2024г. да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Т. Л.ова А.а, родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител И. А. З. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15/петнадесет/месечни вноски, всяка по 233.25лева/119.25евро/, на обща стойност 3498.75 лева/1788.88евро/ - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа така повдигнатото обвинение като по отношение на наказанието, счита, че следва да се вземат от една страна обстоятелството, че се касае за две деца, за дълъг период от време, през който същия не е заплащал издръжка и за една сравнително голяма сума, а именно 1778 евро за всяко от децата.

Счита, че превес трябва да вземат отегчаващите наказателната отговорност обстоятелствата, тъй като е налице една висока обществена опасност и поради което да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като на основание чл.58а от НК да се намали определеното наказание с 1/3.На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието да бъде отложено с три години изпитателен срок.На основание чл..23, ал.1 от НК следва да бъде определено едно общо наказание лишаване от свобода като се определи потежкото от тях ,като няма пречка да се отложи на осн. чл66 от НК с подходящ изпитателен срок .

Подсъдимият Л. А. се явява лично и с упълномощен защитник адв.С.Я. от АК-П.. Признава вината си, не дава обяснения, желае разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Моли съда за наказание „лишаване от свобода“, което да бъде към средата на предвиденото в закона, което на основание чл.58а от НК 1 да бъде намалено с 1/3,като бъде отложено на осн. чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок.

След преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Л. А. и свидетелката И. З. живеели на семейни начала от 2015 година в с.***.

По време на съжителството им се родили две деца- Т. Л.ова А.а, родена на ***г. и Д. Л.ова А.а, родена на ***г. През месец юни 2018 година под.Л. А. напуснал Е. З. и двете им деца, като в резултат на това З. заедно с децата си се преместили да живеят в с.К, обл.П..

От напускането на под.А. от дома им в с.*** до настоящия момент той не е търсил децата и не се е интересувал от тях. Въпреки направените опити на св.З. да проведе разговор с под.А., касаещ нуждата й от помощ от последния за малолетните им деца и обстоятелството, че грижата за същите следва да се разпредели между двамата родители, не получила подкрепа.

С оглед на това в началото на 2024 година И. З. завела гражданско дело за определяне на издръжка на децата Т. и Д. А.и, като с Решение №100/26.07.2024г. по гражданско дело №302/2024г. по описа на Районен съд град Кнежа, влязло в сила на 06.11.2024г., родителските права върху родените деца Т. и Д. А.и били предоставени на майката И. З.. С посоченото съдебно решение подсъдимият А. бил осъден да заплаща на децата Т. и Д. А.и чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 233,25 лева за всяко от децата или общо за двете сумата от 466,50 лева.

От влизане на горепосоченото съдебно решение, а именно от дата 06.11.2024г. до настоящия момент под.Л. А. не изплатил нито една вноска за издръжка на двете си малолетни деца Т. А.а и Д. А.а.

Във връзка с горното,свидетелката И. З. депозирала жалба в РП гр.П..По случая било образувано и проведено настоящето досъдебно производство.

Поради изложеното съдът счита,че подсъдимят Л. А. е извършил престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по преписка №3522/2025г. по описа на РП-П., досъдебно производство ЗМ №132/2025г. по описа на РУ –Долна Митрополия, писмени доказателствени средства, а именно от показанията на разпитани лица свидетели - И. А. З. и Ш.Б.Ш.. Изискани са справки от Бюро по труда гр.П., Агенция по вписванията, Дирекция Социално подпомагане гр.Долна Митрополия, НАП. Приложено е заверено копие от Решение № 100/26.07.2024г. по гражданско дело №302/2024г. по описа на P C гр.Кнежа, както и от останалите приложени към делото писмени доказателства приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

2

Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Направеното самопризнание се подкрепя от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства по досъдебното производство, събрани по реда и начините, предвидени в НПК и съставляващи годни източници на доказателствена информация.

Изброените по-горе доказателства кредитирани от съда са достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимия.

Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия Л. М.

А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, описано в обвинителния акт, за което е повдигнатото му обвинение и привлечен към наказателна отговорност.

В хода на проведеното разследване подсъдимият А. не оспорва факта, че не е изплащал дължимите от него суми за издръжка на децата си, но твърди, че причина за това е обстоятелството, че е безработен.

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, както и авторството на деянието.

От обективна страна подсъдимия Л. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като за периода м.ноември 2024г. м.февруари 2026г. в с.К, обл. П., като осъден да издържа свои низходящи – малолетните Т. Л.ова А.а и Д. Л.ова А.а, съзнателно неизпълнил задължението си в размер на 15 месечни вноски, всяка по 119,25 евро /233,25 лв. / на обща стойност 1788,88 евро /3498,75лв./ за всяко едно от двете деца .

Съгласно чл. 143 от СК родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Родителят, в конкретния случай подсъдимият Л. А., не може да бъде освободен от това си задължение, неговото задължение по издръжка е приоритетно и безусловно.

3

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е желаел настъпването им. Същият е съзнавал задължението си за периодично изплащане на дължимата издръжка, но не го е изпълнявал.

Причина за извършване на деянието е липсата на родителски дълг, незачитането на интересите на детето и неспазването на установения правов ред в страната.

При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, за което му е повдигнато обвинение и привлечен към наказателна отговорност.

За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Неизправен длъжник трябва да е бездействал наймалко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено.

С нормата на чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимия за даване на издръжки за повече от два месеца, съдът призна подсъдимия Л. А. за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна по отношение на подсъдимия А. не може да се приложи привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.

С оглед последното и при определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.

Съдът не отчита смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия А..

Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид сравнително продължителния период от време, през който подсъдимия е бездействал и не е изпълнявал следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане на издръжки, както и обстоятелството, че подсъдимият А. има предишни осъждания, които не са подействали 4 възпиращо и превъзпитателно върху него.

Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за целите и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.36 и чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че следва да бъде наложено такова за всяко едно от деянията ,а именно за срок от една година, като на основание чл.58а от НК намали така определеното наказание с 1/3 и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание с три години изпитателен срок.