Решение № 115 от 18.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. К., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20235100500118 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 190/05.06.2022 г., постановено по гр.д. № 94 по описа за 2022 г. на РС – К., е постановено следното:

1.Ответникът „В и К” ООД- К. е осъден да заплати на основание чл.200, ал.1 от КТ, на Н. В. А. сумата от 95 076.92 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. А. А., настъпила на **,**,**** г., вследствие злополука, приета за трудова, ведно със законната лихва върху главницата, считано от **,**,**** г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер от 400 000 лв., като неоснователен.

2.Ответникът „В и К” ООД- К. е осъден да заплати на основание чл.200, ал.1 от КТ, на С. Х. В. и Р. Х. А., сумите от по 75 076.92 лева, за всяка от тях , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им Х. А. А., настъпила на **,**,**** г., вследствие злополука, приета за трудова, ведно със законната лихва върху главницата, считано от **,**,**** г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете в 1 останалата им част до пълния предявен размер от по 400 000 лв., като неоснователни.

3.Ответникът „В и К” ООД- К. е осъден да заплати на Н. В. А. разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 1426.15 лв., а на С. Х. В. и Р. Х. А. разноски в размер на по 1 126.15 лв. за всяка една от тях, съразмерно на уважената част от исковете.

4.Ищцата Н. В. А. е осъдена да заплати на „В и К” ООД - К. разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 7 244.33 лв., а ищците С. Х.

В. и Р. Х. А. са осъдени да заплатят на „В и К” ООД - К. разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на по 7 719.36 лв. за всяка една от тях. Също така ответникът „В и К” ООД- К. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. сума в общ размер на 9 860.31 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете.

Недоволни от така постановеното решение в отхвърлителната му част са останали въззивниците Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А., представлявани от процесуалния си представител адв. М. Ч., който го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че присъдените обезщетения не овъзмездявали напълно претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че здравето на ищците емоционално и физическо не можело да бъде възстановено във вида, в който е било преди злополуката. Видно от представената съдебно-психологична експертиза оздравителния ефект и по отношение на трите не бил настъпил.

Психологичното им здраве било сериозно увредено в резултат на силното и непреодолимо чувство на скръб и тъга, прераснало от чисто психологичен в психиатричен проблем, оказващ сериозен рефлекс върху здравето им физическо и емоционално. Налице била „усложнена реакция на скръб“, развила се в отговор на преживяното стресогенно събитие, което от своя страна довело до диагностиране от лекар-психиатър с диагноза „посттравматично стресово разстройство, засягащо личностното и социално функциониране“ за Н., „рецидивиращо депресивно разстройство“ и „панически атаки“ за С. и „тежък депресивен епизод“ за Р.. Към момента на изследването, респ. и към настоящия момент, вещото лице установявало, че и трите не са преодолели мъката по загубата на своя роднина, както и, че 2 смъртта му е дала сериозно отражение на здравето им, както и на социалния им живот.

Сочи се също, че преживеният силен стрес от неочакваната смърт на своя съпруг, Н. развила онкологично заболяване, диагностирано девет месеца след преживяното, като „злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“. Видно от приложената епикриза, туморът се развил в периода след смъртта на нейния съпруг. Претърпяната хирургична интервенция и назначеното лечение след това допълнително усложнило страданията и. У С. и Р. в резултат на станалото с баща им, настъпила увреда и на физическото им здраве. Р. започнала да получава панически атаки в резултат на внезапната смърт на баща си, започнала да страда от безсъние, тахикардия, влошена концентрация. С. също страдала от панически атаки, развили се в резултат на преживяното от нея от внезапната загуба на нейния баща. Видно от приложената медицинска документация, тя била с увредено физическо здраве и диагноза „нетоксична полинодозна гуша“, която вероятно се развила в резултат на преживения стрес. Молят съда да отмени решението в отхвърлителните му части, като уважи изцяло предявените искове. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител - адв.я Ч., поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият по тази жалба „В и К“ ООД - гр.К., представляван от адв.

Н. М., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за съпричиняване от страна на починалия Х. А.. Счита, че определените обезщетения са завишени, като справедливият размер на обезщетението по отношение на Н. В. А. било в размер на 55 76.92 лв., а по отношение на С. Х.

В. и Р. Х. А. по 40 076.92 лв. за всяка от тях.

Недоволен от постановеното решение е останал и въззивникът „В и К“ ООД – гр.К., представляван от процесуалния му представител - адв.Н. М., който го обжалва в частта, с която „ В и К“ ООД - гр.К., е осъдено да заплати на Н. В. А. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 55 076.92 лв. до присъдения размер от 95 076.92 лв., а за С. Х. В. и Р. Х. А. обезщетение за имуществени вреди за разликата над 40 076.92 лв. до присъдения размер от по 75 076.92 лв., за всяка от въззиваемите. Във въззивната жалба се излагат съображения за съпричиняване от страна на починалия Х. А. и проявена от него груба небрежност, поради което дължимото обезщетение следвало да бъде намалено с определен процент. Сочи се, че от представените писмени 3 доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.

Н. и Т. Ю., било установено, че на **,**,**** г. Х. А. е проявил груба небрежност, липса на елементарно старание, липса на внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност, предприемайки хлориране на вода в гравитачния резервоар по своя инициатива, нарушавайки Правилника за вътрешния трудов ред на „В и К“ ООД – гр.К., нормативните изисквания за работа с хлор и утвърдената от управителя на дружеството Инструкция за техническа безопасност на труда при работа с хлорна вар, независимо, че преминал съответния първоначален и периодичен инструктаж.

На **,**,**** г. нито един служител на „В и К“ ООД –гр.К. не видял Х. А. да е изпълнявал трудовите си задължения, който нямал задължение този ден да хлорира водата в гравитачния резервоар. Същият се е намирал в резервоара след края на работното време на работниците и служителите на дружеството съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, което приключвало в 16.45 часа. Данните сочели, че смъртта му е настъпила през втората половина на денонощието. Твърди се също, че Х. А. не е спазил задълженията си съгласно императивните изисквания на Инструкция за техническа безопасност на труда при работа с хлорна вар. Определените и присъдени обезщетения не били съобразени с постоянната съдебна практика, с принципа за справедливо определяне на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, с отношенията между наследници и наследодател, както и с обстоятелството, че Х. А. е проявил груба небрежност, съпричинил настъпването на вредоносния резултат, както и с обстоятелството, че към **,**,**** г. е бил с влошено здравословно състояние и с висок риск от получаване на тромб и на възраст от 70 години.

Установено било, че към настоящия момент ищците се адаптират и справят със социалните си и личностните си задължения. Счита за справедливо да бъдат присъдени обезщетения за причинените неимуществени вреди на Н. А. в размер на 55 076.92 лева, към която сума се прибавя и изплатеното в хода на делото обезщетение от застраховката „трудова злополука” в размер на 24 923.08 лева; на С. В. в размер на 40 076.92 лева, към която сума се прибавя и изплатеното в хода на делото обезщетение от застраховката „трудова злополука” в размер на 24 923.08 лева; на Р. А. в размер на 40 076.92 лева, към която сума се прибавя и изплатеното в хода на делото обезщетение от застраховката „трудова злополука” в размер на 24 923.08 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която „В и К“ ООД - гр.К., е осъдено 4 да заплати на Н. В. А. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 55 076.92 лв. до присъдения размер от 95 076.92 лв., а за С. Х. В. и Р. Х. А. обезщетение за имуществени вреди за разликата над 40 076.92 лв. до присъдения размер от по 75 076.92 лв., за всяка от въззиваемите, като предявеният иск от Н. В. А. да бъде отхвърлен за разликата над 55 076.92 лв. до 95 076.92 лв., а предявените искове от С. Х. В. и Р. Х. А. да бъдат отхвърлени за разликата над 40 076.92 лв. до 75 076.92 лв. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Н.

М., поддържа въззивната жалба. Представя писмена защита.

Въззиваемите по тази жалба Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А., представлявани от процесуалния им представител - адв.М. Ч., са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба. В отговора се излагат съображения, че Х. А. не е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като в изпълнение на задълженията си извършвал дейност по хлориране на питейна вода. Сочи се, че съдът приложил принципа на справедливост, като внимателно изследвал въпросите от значение за прилагането му. Обсъдени били съдебно-психологичната експертиза, показанията на разпитаните свидетели, както и писмените доказателства. Неоснователни били доводите за завишеност на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, тъй като съдът постановил решението си в съответствие с залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.

Постъпила е и частна въззивна жалба с вх. № 8351/12.10.2022 г., подадена от Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А., чрез адв. М. Ч., против определение № 962/13.09.2022 г. по гр.д. № 94/2022 г. по описа на РС – К.. Определението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските. Прави се искане за отмяната му в обжалваната част, вместо което решението да бъде изменено по заявените в жалбата основания.

Ответникът по частната въззивна жалба „В и К“ ООД – гр.К., представляван от процесуалния представител - адв.Н. М., е представил отговор на основание чл.276 от ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

5

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците, констатира:

Въззивните жалби са допустими, подадени са в срок от лица, имащи правен интерес от обжалване, а по съществото разгледани са неоснователни.

Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения от причинена смърт на работник на ответното дружество.

Ищците твърдят, че на **,**,**** г. настъпила трудова злополука с техния съпруг и баща – Х. А. А., който починал на **,**,**** г. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Х. А. А. и претендират заплащане на обезщетения.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че случилото се с починалия Х. А.

Разпечатката съдържа 36 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79d11942-cd8d-44f5-9249-0e65789e34f0