Решение № 157 от 15.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Русе, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200231 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. Р. Б. против наказателно постановление № 24-0453000004/23.01.2024г. на Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР - гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание; вместо него се явяват упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по нея.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 02.01.2024г. около 23,18ч. в с.Бабово обл.Русенска жалбоподателят управлявал л.а. „Шевролет Нубира“ с ДК№ Р 44 43 КК, собственост на юридическо лице. Бил спрян за проверка от служители на РУ Сливо поле за проверка и в хода на същата бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като уредът отчел 0,55 промила алкохол в кръвта му. Бил издаден талон за медицинско изследване, като в уречения час и място той се явил и дал кръв за изследване. Била изготвена химическа експертиза, видно от която съдържанието на алкохол в кръвта му било 0,52 промила. Бил съставен АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил 1 наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и ЛПУМПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.174 ал.1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В срока по чл.27 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) жалбоподателят е поискал повторно извършване на химически анализ на кръвта му. Доколкото не е бил изтекъл и срокът по чл.26 ал.4 от Наредбата такова е извършено, като видно от Протокол за повторно химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол № 92/08.02.2024г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-гр.Русе концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 0,50 промила. В случая не е налице и хипотезата на чл.27 ал.4 от Наредбата, т.е. възлагане на изследване на контролната проба в друга лаборатория от трима специалисти, тъй като отчетената разлика между първото и второто химическо изследване на кръвта на дееца не е двойно по-голяма от 0,10 на хиляда.

С оглед резултата от повторното изследване наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, защото управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта с точно 0,50 промила не е забранено от закона. Този извод се налага от граматическото тълкуване на нормата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, която санкционира управление на МПС след употреба на алкохол, но с концентрация над 0,5 промила, т.е. концентрация до тази стойност включително, както настоящият случай е несъставомерна.

Защитата претендира разноски по делото, като видно от двата договора (с всеки от защитниците) по единия е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. , а по другия 300 лв. Първото възнаграждение е над минималното адвокатско възнаграждение , предвидено в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 / 2004г., докато второто е под този праг. В случая и предвид Решение на СЕС, втори състав от 25.01.2024г. по дело № C‑438/22г в което изрично се посочва , че подобна наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, т.е. същата е нищожна съдът би намалил всяко от възнагражденията на 200 лв. с оглед изключително ниската фактическа и правна сложност на делото. В случая обаче това е невъзможно, защото от страна на ответната страна липсва възражение за прекомерност на 2 възнаграждението по арг.чл.63д ал.2 от ЗАНН.

При това положение и с оглед изхода на делото АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 900 лв. за разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 вр.чл.63д от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0453-000004/23.01.2024г., издадено от Началник РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с което на Б. Р. Б. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “ глоба ” в размер на 500 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Русе да заплати на Б. Р. Б. сумата от 900 лв. за разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3