Решение № 5107 от 14.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5107 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. Д. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110203959 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 42-0000106/13.01.2022 г., издадено от началника на РД „АА“ – гр. София, на Г. С. К. са наложени административно наказание „глоба” в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, т. (i) от Приложение „Контролен уред“ към AETR ДВ 28 от 1995 и „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 16.12.2021 г., около 11.00 часа, в с. Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 89, на паркинга на мотел „Викинг“ като водач на влекач „Ивеко“ от категория N3 с рег. № ** ** ** и прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег. № **** **, извършва международен превоз на товари по маршрут Република Гърция до Република Румъния, като не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното средство и не е в състояние да използва тахографа за периода от 28.12.2021 г., 17.06 часа, до 03.12.2021 г. в 18.07 часа, като е без контролен талон към СУМПС.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Г. С. К., с която са иска неговата отмяна като 1 незаконосъобразно. Изложени са съображения, че нарушението е извършено в чужбина, като не е ясно по какъв начин са били засегнати интересите на Република България. Отделно от това се твърди, че на жалбоподателя е вменено, че е извършил нарушение в периода от 28.12.2021 г. до 03.12.2021 г., което представляват две отделни административни нарушения. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Наказващият орган и жалбоподателят не се явяват в хода на съдебното производство и не изпращат свои процесуални представители.

В представени писмени бележки, жалбоподателят поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, като се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 16.12.2021 г., около 11.00 часа, в с. Мрамор, ***, на паркинга на мотел „Викинг“ св. А. с негов колега от РД „АА“-гр. София, извършили проверка на управлявания от Г. С. К. товарен автомобил влекач „Ивеко“ от категория N3 с рег. № ** ** ** и прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег. № **** **, извършващ международен превоз на товари по маршрут Република Гърция до Република Румъния.

При извършване на проверката били изискани всички документи във връзка с осъществявания превоз на товари, като при разчитане на дигиталната карта на водача било установено, че в периода от 17.06 часа на 28.11.2021 г. до 18.07 часа на 03.12.2021 г. Г. К. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни относно намирането му извън превозното 2 средство, както и несъстоянието му да използва тахографа. При извършената проверка жалбоподателят К. не представил и контролен талон към СУМПС.

Въз основа на направените констатации, св. А. съставил АУАН с бл. № 298877/16.12.2021 г. срещу Г. С. К. за извършени от последния административни нарушения по чл. 12, § 2, б. „б“, т. (i) от Приложение „Контролен уред“ към AETR ДВ 28 от 1995 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 420000106/13.01.2022 г. от директора на РД „АА“-гр. София, с което за описаното в АУАН административно нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, т. (i) от Приложение „Контролен уред“ към AETR ДВ 28 от 1995 на Г. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.

1, т. 1 ЗДвП.

НП било връчено на Г. С. К. на 28.02.2022 г., който в законоустановения 14-дневен срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля А.; разпечатка от дигитална карта на водача № 000000003FD7000 и Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационни технологии и съобщенията.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Основен доказателствен източник по делото се явяват показанията на свидетеля А. Д., който в качеството си на служител на РД „АА“-гр.

София е извършил процесната проверка. В този смисъл св. Д. е категоричен, че при извършване на проверката е установено, че в дигиталната карта на водача липсват данни, че водачът е бил извън превозното средство в периода от 28.11.2021 г. до 03.12.2021 г. Изложеното от свидетеля напълно кореспондира с приложената по делото разпечатка от дигитална карта на водача. От показанията на св. Д. се установява също така, че жалбоподателят не е носил в себе си контролен талон към СУМПС, обстоятелство, което не се оспорва от последния.

3

Съдът намира възприетата от съда фактическа обстановка за безспорно доказана, като следва да се отбележи, че липсва оспорване на тези факти от страна на жалбоподателя.

Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното:

При извършената служебна проверка относно правилното приложение на процесуалния закон, съдът счита, че процесният АУАН е издаден от материално компетентно лице по смисъла на закона. Съгласно разпоредбите на чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр и чл. 166, ал. 2 ЗДвП контролът се осъществява от органите на ИА „АА”. В този смисъл актосъставителят А., заемащ длъжността „инспектор” в РД „АА”- гр. София, е материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1, б. „а” ЗАНН, вр. чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр., респ. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 166, ал. 2 ЗДвП. НП също е издадено от компетентен орган – директора на РД „АА“София, който е оправомощен със Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационни технологии и съобщенията.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.

АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и ал. 57, ал. 1 ЗАНН.

Съдът, обаче, счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП в частта му, касаеща административното нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, т. (i) от Приложение „Контролен уред“ AETR, ДВ 28 от 1995. В конкретния случай е налице противоречие между АУАН и НП касателно описание на периода на извършване на нарушението.

Така в АУАН се твърди, че същото е осъществено в периода от 28.11.2021 г. до 03.12.2021 г., докато в НП същото е описано като извършено от 28.12.2021 г. до 03.12.2021 г. В случая, от една страна, се касае за различна начална дата на неотразяване на необходимите данни в дигиталната карта на водача. От друга страна, е налице противоречие в самия период, посочен в НП, 4 доколкото началната му дата 28.12.2021 г. е последваща такава крайния период 03.12.2021 г. Посоченото противоречие и неяснота в атакуваното НП касателно периода на извършване на административното нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, ограничавайки възможността му да разбере фактическите рамки на вмененото му „административно обвинение“ и времето на извършване на процесното административно нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, т. (i) от Приложение „Контролен уред“ AETR, ДВ 28 от 1995. С оглед на това подадената жалба се явява основателна в тази й част, поради което атакуваното НП следва да се отмени по пункт 1 от същото, касателно санкциониране на жалбоподателя за извършеното административно нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, т. (i) от Приложение „Контролен уред“ AETR, ДВ 28 от 1995.

Не е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на извършеното второ административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като НП следва да се потвърди в тази му част като законосъобразно.

При извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят Г. С. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По безспорен начин се установи, че жалбоподателят Г. С. К. при извършената проверка на 16.12.2021 г. не е носил в себе си контролен талон към СУМПС, с което е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че с извършеното нарушение не са засегнати интересите на Република България, поради което недопустимо жалбоподателят е санкциониран за осъществяването му. Съгласно ЗДвП, всички водачи на МПС на територията на страната следва да носят в себе си определени документи, един от които е именно контролният талон към СУМПС. Ирелевантно е дали водачите са извършвали международен превоз на товари или такъв в пределите на територията на Република България, като и в двата случая са адресати на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е осъществено от жалбоподателя виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата 5 на небрежност, доколкото макар и жалбоподателят да не е предвиждал настъпилото негативно изменение на обективната действителност вследствие на поведението си, съгласно посочената разпоредба е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди, че следва да носи в себе си процесния документ.

Правилно е била определена санкцията за извършеното административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото в разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено налагането на водача на автомобила на наказание „глоба“ в размер на 10 лева за неносене на контролния талон към СУМПС. С оглед на изложеното, административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба, предвидена в ЗДвП, като е индивидуализирал наказанието за извършеното административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП в законоустановения му размер.

Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП не представлява маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или пониската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН по отношение на извършеното административно нарушение, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от съответния вид.