Решение № 691 от 18.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120107131 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д* В. В., ЕГН **********, адрес: гр. В***** срещу Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. Б****, представлявано от А.Г.М., за осъждане на ответника да заплати на ищеца с у м а т а 11287,96 лева, представляваща неизплатено н е т н о трудово възнаграждение съгласно трудов договор от 01.09.2024 г. , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.11.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 01.09.2024 г. между страните е сключен договор на основание чл. 77 от Закона за физическото възпитание и спорта за за участие в ***и**** дейност на представителния отбор по волейбол на клуба срещу заплащане на възнаграждение. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от датата на неговото сключване – 01.09.2024 г. до 31.08.2025 г. За упражняване на ***и**** дейност в клуба на *** се дължи обща сума в размер на 32000 лева, разделена на 12 равни месечни нетни възнаграждения, платими до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи. До момента ищецът Д. В. В. е получил сума в общ размер на 20712,04 лева, като е останала за плащане претендираната сума.

1

Моли за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска. Посочил е, че ищецът е играл в представителния отбор на ответника за последно на 26.03.2025 г. срещу „Локомотив АВИА“. След тази среща ищецът е престанал да изпълнява трудовите си задължения и да се явява на ****. Започнал е да води преговори с друг отбор и на 30.04.2025 г. е обявен за ново **** в **** на Волейболен клуб „Нефтохимик 2010“ – гр. Бургас. Следователно е налице едностранно прекратяване на договора за ***** от страна на ищеца, считано от 01.04.2025 г., поради което и възнаграждение му се дължи до тази дата. За периода м. април – м. август 2025 г. възнаграждение не му се следва.

Моли се съда да отхвърли претенцията.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че е било налице трудово правоотношение по сключен договор за ***** от 01.09.2024 г., както и че нетното трудово възнаграждение на ищеца е уговорено на 32000 лева за целия период на договора. Тези обстоятелства се установяват и от приложения по делото договор от 01.09.2024 г., сключен между страните по делото на основание чл. 77 от Закона за физическото възпитание и спорта. В същия е предвидено, че ***т предоставя на клуба своите състезателни права и се задължава да участва в ***и**** на представителния отбор по волейбол на клуба срещу заплащане на месечно възнаграждение и допълнителни финансови бонуси, уредени в договора. Предвидено е, че за упражняване на ***и**** дейност в клуба последният се задължава да заплати на *** обща сума в размер на 32000 лева, която сума е разделена на 12 равни нетни възнаграждение в размер на по 2666,66 лева на месец за периода и в сроковете, договорени между страните в договора, което клубът се задължава да заплаща в брой или по банков път не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи. Уговорено между страните е, че договорът се сключва за срок от 12 месеца и влиза в сила от датата на подписването му.

Процесният договор има характеристиките на трудов такъв, доколкото съдържа основните, съществени елементи на трудовия договор – уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или свършване на определена работа, а включва полагането на труд, уговорена е организацията, при която ще се полага труда, както и че 2 за срока на действие на договора многократно ще се осъществява уговорената дейност. В тежест на работодателя е поставено задължението за заплащане на здравно, социално осигуряване, данъци. Спазено е и изискването за сключване в писмена форма. В този смисъл са разясненията, дадени с постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 90/09.02.2026 г. по гр. д. № 4720/2024 г., IV г. о. на ВКС, както и в Определение № 3172/19.06.2025 г. по гр. д. № 1408/2025 г., III г. о. на ВКС.

Ето защо и при така постигнатите между страните уговорки настоящият състав намира, че между ищеца Д. В. и ответника Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“ е възникнало трудово правоотношение.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 128, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест върху ответника лежи задължението да докаже изплащането на претендираното трудово възнаграждение, което е в общ размер от 11287,96 лева. В КТ е установен начинът, по който следва да бъдат изплащани възнагражденията, а именно лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които д а може да се направи извод, че търсената от ищеца сума е изплатена на ***. Ищецът е признал, че ответникът му е заплатил сума в размер на общо 20712,04 лева.

Със същата са погасени задълженията за заплащане на възнаграждение по 2666,66 лева месечно за периода 09 – 03.2025 г., а за м. 04.2025 г. дължимото възнаграждение е заплатено частично – до размера от 2045,42 лева. Съдът намира, че размерът на нетните трудови възнаграждения на В. за месеците април 2025 г. – до размера от 621,24 лева, и за периода 05 – 08.2025 г. вкл. в пълния им размер не са заплатени, като общият размер на незаплатеното нетно трудово възнаграждение възлиза на сумата 11287,96 лева. Не са представени доказателства същото да е заплатено.

Недоказани останаха твърденията на работодателя, че В. не е полагал труд през месеците, за които претендира трудово възнаграждение. Според разпоредбите на чл. 124, чл. 128, т. 2 и чл. 242 КТ трудът на работника е 3 възмезден и работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение. И в трите разпоредби изрично е упоменато, че трудово възнаграждение се дължи за извършената работа и положен труд. Ответното сдружение не е ангажирало никакви доказателства за установяване на твърденията си, че В. не се е явявал на работа, поради което възражението е неоснователно. Обстоятелството, че на 30.04.2025 г. е обявен за ново **** в **** на Волейболен клуб „Нефтохимик 2010“ за спортен сезон 2025/2026 г. не води до извод, че ***т е спрял да изпълнява своите задължения по процесния договор до изтичане на неговия срок – 31.08.2025 г., доколкото няма доказателство по делото трудовият договор да е прекратен преди изтичане на срока, уговорен в него. Доводите на ответника, че ищецът едностранно е прекратил договора, са недоказани, доколкото съгласно разпоредбата на чл.

335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено и в закона е предвиден императивен ред за това.

За пълнота следва да се отбележи (във връзка с представена по делото извън преклузивния срок заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие), че няма валидни доказателства по делото трудовият договор да е прекратен по взаимно съгласие на страните преди изтичане на срока, уговорен в него. Не са представени доказателства заповедта (или друг писмен акт на работодателя) да е връчена на Д. В. и той да е запознат със съдържанието й, ответникът не сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, поради което и не може да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на това основание и от този момент (в този смисъл е напр. Решение № 248 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 754/2018 г., IV г. о . на ВКС).

Ето защо съдът намира иска за основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи държавна такса за делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 230,86 евро, представляваща държавна такса.

На ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 1135,58 евро за настоящото производство и за производството по обезпечаване на бъдещ иск, по което е образувано ч. гр. д. № ******/2025 г. на ВРС.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от А.Г.М., да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, адрес: гр. В***** сумата 5771,44 евро (пет хиляди седемстотин седемдесет и едно евро и 44 цента), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение съгласно договор за ***** от 01.09.2024 г. , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.11.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от А.Г.М., да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, адрес: гр. В***** сумата от 1135,58 евро (хиляда сто тридесет и пет евро и 58 цента) съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от А.Г.М., да заплати по сметка на БРС сумата от 230,86 евро (двеста и тридесет евро и 86 цента), представляваща дължимата за производството държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата, на която е обявено – 18.03.2026 г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5