Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 270 от 12.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 316/2025
Вид
Определение № 270
Подписан
12.03.2025
В сила
12.03.2025
Състав
Стефан Илиев, Стефан Милев, Вера Чочкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. София, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600316 по описа за 2025 година

За трети пореден път Благоевградската окръжна прокуратура (БлОП) сезира САС с частен протест (гл. 22 НПК) срещу произнасянето на Окръжния съд по чл. 249, ал.2, вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК, който отново – в конкретния случай по н.о.х.д. № 951/24 г. – със сега оспорваното протоколно Определение № 140/03.02.25 г. е прекратил съдебното производство и върнал делото в досъдебната му фаза.

Протестът е с аргументи срещу водещия извод на БлОС, че внесеният за съдебно разглеждане обвинителен акт спрямо сочените от прокурора като съизвършители Б. У. (по чл. 248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал.2 НК) и А. У. (по чл.

248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК) е неясен, основно - поради липсата на фактическа конкретика за претендирания вид съучастническа дейност.

Доводите са пространно развити, а обобщено същите се свеждат до тезата, че обвинението е предявило всички известни му до този момент факти; квалифицирало ги е според собствената си правна преценка; и оттук нататък функцията на съда е да се произнесе за тяхната доказаност (обоснованост) и съставомерност по посочените (или други) норми от НК.

САС намери, че следва да отмени протестираното определение и да сложи край на процесуалното „протакане“ на това дело.

Първата индикация за основателността на частния протест се открива още в произнасянето на Апелативния съд с Решение № 312/04.08.23 г. по в.н.о.х.д. № 432/23 г., с което постановената спрямо двамата подсъдими осъдителна присъда по първоначално образуваното н.о.х.д. № 786/21 г. на БлОС е била отменена, а делото – върнато за повторно разглеждане (чл. 335, ал.2 НПК) в първата инстанция. Решението 1 на САС на този етап е единственият съдебен акт, който е проверил в цялост законосъобразността на досъдебната дейност, годността на обвинението и последващите първоинстанционни действия по съдебното му разглеждане. И ако това решение се чете внимателно, ясно се вижда, че причината за отмяна на присъдата са пороците в нейното мотивиране (чл. 348, ал.3, т.2 НПК), а не непълнотата или противоречията в обвинителния акт (проблем, изтъкнат още в Опр. № 1160/06.12.23 г. по в.н.ч.д. № 1434/23 г. на САС, постановено в рамките на същото наказателно производство).

Но и при съдебния контрол спрямо последно внесения обвинителен акт, в който инкриминираните факти и правни изводи не са претърпели промяна, първата инстанция е „надскочила“ правомощията си, защото изтъкнатите от нея аргументи, довели до приложението на чл. 249, ал.2 НПК, не касаят института на съществените процесуални нарушения; не рефлектират върху правото на защита и не са пречка обвинението да бъде разгледано „по същество“.

Дали обв. А. У. „…е имал изрично пълномощно от Б. У. да го представлява“ (л.56-гръб от н.о.х.д.) и ако е имал – защо не го е отразил при подаване на заявленията, е въпрос, който няма място за обсъждане в разпоредителното заседание. В случая той по принцип не „е от значение за наказателната отговорност“ (какъвто смисъл му е придал БлОС), защото извършването на чисто фактически действия „от името“ на друго физическо лице невинаги е резултат на „упълномощаване“ и по никакъв начин не касае съставомерните признаци по чл. 248а, ал.2 НК. Цитираният състав, за разлика от квалифицирания случай по чл. 248а, ал.3 НК, предвижда деянието по представянето на неверни данни да се извършва от всяко наказателно отговорно лице („онзи, който …“) и – както ВКС е имал повод да разясни (макар и относно възможните субекти на престъплението по чл. 255 НК) – „Представителната власт, възникнала по силата на закона, или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий..“; от решаващо значение е дейността, която „…лицето фактически осъществява…“ (разд.

3 към Т.р.4/16-ОСНК).

Напълно достатъчни са и предявените с обвинението обстоятелства относно деянието на 11.05.18 г., защото същите – ако бъдат доказани – позволяват правилното решаване на въпросите по чл. 301, ал.1, т.2 НПК. Казусът е пределно ясен: прокурорът твърди, че описаното от него координирано поведение на двамата обвиняеми (Б. и А.

У., баща и син) на посочената дата в ОС“З“/гр. Якоруда съставлява съизвършителско съучастие (чл. 20, ал.2 НК) в изпълнителното деяние по „представяне на неверни сведения“ (чл. 248а, ал.2 НК). Такава е тезата на държавното обвинение и върху нея съдът не може да интервенира в настоящия етап на производството. Едва с присъдата си, обаче, за първи път БлОС следва да отговори – съставляват ли тези факти съизвършителска дейност между двамата подсъдими; има ли друг вид съучастие (за 2 който процесуалният закон позволява преквалифициране на обвинението без внасяне на съществено изменение в него), или установеното поведение на някой, или на двамата подсъдими, не е наказателно съставомерно. При всички положения става дума за юридическа оценка относно приложимото материално право, която няма как да бъде „прокарвана“ за обсъждане в разпоредителното заседание посредством тезата за „съществени процесуални нарушения“ по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Третият пункт на частния протест – относно законовата промяна с ДВ, бр.

101/17 г. - очевидно не налага съдебно произнасяне, защото вероятно е чисто „механичен“ остатък още от протеста, разгледан по в.н.ч.д. № 1434/23 г. на САС и не засяга аспекти, по които Окръжният съд се е произнесъл в сега проверяваното определение. С това определение, обаче, първата инстанция е приложила неправилно нормите на чл. 249, ал.1-2 НПК, поради което – на основание чл. 345, ал.2 НПК, САС (НО, III с.),

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 140/03.02.25 г. по н.о.х.д. № 951/24 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на БлОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3