Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 12.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 322/2023
Вид
Решение № 213
Подписан
12.06.2023
В сила
12.06.2023
Състав
Румен Петров, Елена Каракашева, Красимир Шекерджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Красимир Шекерджиев

Елена Каракашева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Нина Ив. Панчева като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200322 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия А. И. Д. срещу решение № 9/16.01.2023г., постановено по внохд № 521/21г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С жалбата и допълнението към нея са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се процесуалната дейност на съда по допускане на доказателствата, като се настоява, че допуснатия от въззивния съд преразпит на свидетелите във въззивното производство е в грубо нарушение на правата на подсъдимия, доколкото от една страна събирането на доказателства се извършва от органите на разследването и прокурора, а от друга-той самият /подсъдимият/ не може да поиска извършването на подобни действия в тази фаза на процеса.Претендира се неправилен прочит на доказателствената съвкупност, в резултат на който са изведени погрешни фактически изводи относно виновното поведение на жалбоподателя в контекста на възможността му да препядства грубото нарушение на трудовата дисциплина, демонстрирано от пострадалия.Изразява се несъгласие и с фактическите изводи, че:1/ СМР е следвало да бъдат извършени на височина и на обект, представляващ ново строителство, като се настоява, че същия е бил въведен в експлоатация, а дейностите е следвало да бъдат извършени вътре в халетата на работещото вече предприятие за месодобив и преработка и те са се изразявали в силикониране и поставяне на первази;2/ че не е отстранил от работа пострадалото лице и не му е предоставил лични предпазни средства за работа на височина, като се твърди, че лично го е 1 отстранил от обекта, а преди това му е бил извършен инструктаж, включително и за работа на височини и са му били предоставени ЛПС;3/ че липсва причинна връзка между травматичното увреждане, получено вследствие на падането на пострадалия от стълбата и смъртта му, като са развити съображения, че последната е резултат от стари травми и инфекция, получена след извършената му оперативна интервенция, както и на увреденото му общо състояние вследствие на дългогодишната алкохолна злоупотреба. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за неправилно осъждане на подсъдимия, произтекло като последица от допуснатите процесуални нарушения по установяване на значимата за процеса фактология.Явната несправедливост на наложеното наказание е обоснована с подценяване на смекчаващите вината обстоятелства, свързани с възрастта на подсъдимия и здравословното му състояние.

В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение срещу касационната жалба, изготвено от адв.Й. Л., повереник на частните обвинители К.

Н. Х. и П. Г. Х., в което са изложени съображения за нейната неоснователност.Твърди се, че инстанционните съдилища не са допуснали заявените със сезиращия документ процесуални пороци; приложили са правилно материалния закон, наложеното на подсъдимия наказание, допълнително смекчено по размер от въззивната инстанция, не е явно несправедливо.Изразена е претенция обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.

На съдебно заседание пред ВКС подсъдимият е представляван от адв.М. , който поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея съображения и отправеното искане.Допълнителни аргументи са изложени в представената от защитника писмена защита, които в обобщен вариант се свеждат до това, че подсъдимият не е субект на отговорност по чл.123, ал.1 от НК; че не е налице неизпълнение на вменените му задължения, произтичащи от разпоредбите, визирани в Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; че смъртта на пострадалия не е в причинна връзка с травматичните увреждания, получени при падането му от височина.

Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а съдебният акт е правилен и законосъобразен.

Пред касационния съд частните обвинители К. Н. Х. и П. Г. Х. са представлявани от адв.Л., който намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.Представя писмено становище, изготвено от адв.Л.а, в което подробно аргументира тезата за неприсъствие на касационните поводи, визирани в чл.348, ал.1 от НПК, предпоставящи отмяна или изменение на обжалваното решение.Отчита изявленията на касатора, обективирани в жалбата, в които се настоява, че е отстранил от работа пострадалия Х. на инкриминираната дата; че отговорността за трудовата злополука е изцяло на пострадалия; че смъртта му не е в причинна връзка с поведението на подсъдимия като защитна позиция на последния, опровергана от събраните по делото доказателства, които инстанционните съдилища са интерпретирали вярно, в тяхното действително съдържание.Счита, че в преобладаващата си част доводите в жалбата и допълнението към нея са бланкетни, тъй като липсват конкретно посочени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, относими към събирането, оценката и анализа на доказателствата, поставени в основата на приетото по фактите.Единственото конкретно оплакване 2 в коментираната насока е неоснователно, доколкото въззивната инстанция като такава по фактите, има правомощия да събира допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина.Намира също, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, въззивния съд е съобразил всички смекчаващи вината му обстоятелства, включително и тези, на които се позовава касатора, което е довело до допълнително смекчаване на наложената му от първостепенния съд санкция.С тези съображения моли за потвърждаване на въззивния съдебен акт, като претендира подсъдимия да бъде осъден да заплати направените от частните обвинители разноски, включително и за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.

347 от НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

С постановената от Окръжния съд – Кърджали първоинстанционна присъда № 21005/17.08.2021г. по нохд № 239/2020г., касационният жалбоподател А. И. Д. е признат за виновен, в това, че на 23.10.2016г. в с.В., община Д., в качеството си на технически ръководител съгласно Заповед №124/03.10.2016г. на ЕТ „М-И Мв“ гр.Плавдив, на обект „Съществуваща сграда за месокомбинат“ гр.Д., находящ се в с.В., община Д. по договор, сключен на 03.10.2016г. с изпълнител ЕТ „М-И Мв“ гр.Пловдив и възложител „Д.-***“ОО гр.Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност- строително-ремонтни работи, представляващи източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на чл.24, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, обн. ДВ,бр.37 от 04.05.2004г. /Наредбата/, като не отстранил от строителната площадка Г. В. Х., който не използвал осигурените му лични предпазни средства и бил в нетрезво състояние; чл.26, ал.1 от Наредбата, като не изпълнявал и не контролирал спазването на изискванията на ЗБУТ и чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредбата като допуснал извършването на работи на височина без да е осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване и/или лични предпазни средства, а когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, да предвиди подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съобъжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция и по непредпазливост причинил смъртта на Г. В. Х., ЕГН ********** от гр.Пловдив, настъпила на 27.12.2016г., поради което на осн. чл.123, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

С присъдата съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Д., като осъдил същия да заплати на частните обвинители направените разходи за повереник.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият А. И. Д., който я обжалвал, релевирайки доводи за неправилност на същата и явна несправедливост на наложеното му наказание.С атакуваното пред ВКС решение 3 въззивният съд утвърдил фактическите и правните изводи на окръжния съд относно отговорността на подсъдимия по чл.123, ал.1 от НК, като не се съгласил с размера на наложеното му наказание лишаване от свобода , което намалил на шест месеца, индивидуализирайки същото по правилата на чл.55 от НК.

І.На първо място подлежат на обсъждане релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното наличие на такива би предопределило крайния изход на делотоотмяна на съдебният акт .Произнасянето по касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК по необходимост предпоставя законосъобразно установени от процесуална гледна точка фактически положения по делото.

Следва обаче още отначало ясно да се дефинира предметът на касационната проверка, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания.В този ред на мисли, ВКС счита за необходимо изрично да коментира касационната жалба и допълнението към нея и от гледна точка на съдържанието на формулираните в тях оплаквания срещу атакувания съдебен акт на ПАС.

Констатира се, че част от залегналите в сезиращия документ доводи се отнасят до неправилно установяване на фактическата обстановка от страна на въззивния съд.Настоящият съдебен състав припомня, че касационната инстанция не дължи отговор на възражения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.Аргументите, насочени срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, съставляват доводи за фактическа необоснованост, която не е самостоятелен касационен повод по чл.348, ал.1 от НПК.ВКС контролира единствено юридическата правилност на атакуваните съдебни актове, без да преценява верността на изложената фактическа обстановка и да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.Именно защото е ограничен от установените от въззивния съд факти /във всички случаи, извън хипотезата на чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, каквато в конкретния случай не е налице/, изначално е ясно, че няма как да бъде уважено отправеното с жалбата искане за отмяна на решението на ПАС и оправдаване на касатора.Това би означавало ВКС сам за първи път да приеме нови фактически положения, с каквото правомощие тази инстанция не разполага.При касационния контрол фактологията на деянието може да се изследва само с оглед процесуалната законосъобразност на конкретните действия на контролирания съд по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган.С оглед на тези принципни положения настоящият съдебен състав ще обсъди само онези възражения на касатора, които се отнасят до конкретни фактически положения, оспорени като изведени в нарушение на конкретни процесуални правила.

Доводите, по които касационната проверка е допустима, са били поставени на вниманието на въззивният съд, който задълбочено, ясно и подробно им е отговорил.

Апелативният съд стриктно е съблюдавал изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК относно съдържанието на съдебния акт – изложените в него доводи и аргументи позволяват извода, че заключенията в тях са не само ясни и достатъчни, на са и убедително защитени. Прецизно е проследена хронологията на събитията, подробно са отграничени фактите във връзка с конкретно реализираното от касатора поведение, 4 механизма на протичане на злополуката, като съвсем последователно и точно е посочено въз основа на кои доказателствени материали, преценени съвкупно и поотделно, са направени изводите по фактите. Изпълнението на това му задължение въззивният съд е осъществил не формално, тъй като макар и да е утвърдил изводите на първоинстанционния съд, към аргументацията на последния е добавил и своя, подкрепяща и основана на трайната съдебна практика, аргументация. Подробно е защитил и изводите си относно допуснатите от касатора нарушения на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.Посочил е също, и защо именно неговото поведение, реализирано в разрез с тези изисквания, е в каузална връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат - смъртта на работника Г.