Решение № 19770 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19770 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110167377 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 76610/05.03.2025 г. на „Минолби“ ЕООД с ЕИК: 201995159, срещу „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 0,62 лева с ДДС /или 0.52 лева без ДДС/, представляваща връщане на заплатени без правно основание от ищцовото дружество в полза на „А1 България“ ЕАД суми за едностранно начислени от ответника такси за услуги, които не са предоставени и не са ползвани от ищеца, във фактура № 442395725/10.01.2022 г. за мобилен номер ************* с период на фактуриране от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. и по кредитно известие № 652959151 към нея. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между „А1 България“ ЕАД, като мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, като потребител на мобилни електронни съобщителни услуги, е сключен договор № 503554975 и Приложение № 1 към него от 03.12.2021 г., по силата на които ответникът се е задължил да предоставя мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет пакети срещу задължението на ищеца да заплаща месечни абонаментни такси в уговорен между страните размер. Посочва, че с фактура № 442395725 за период на фактуриране 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. „А1 България“ ЕАД е фактурирал месечна абонаментна такса за мобилна услуга № ************* в размер на 7,96 лв. без ДДС. Ищцовото дружество твърди, че е заплатило на ответника изцяло начислената сума по фактурата. Посочва, че след направено справка е установило, че във фактурата са начислени такси общо в размер с 0,52 лв. без 1

ДДС, надвишаващи дължимата по договор сума, поради което със заплащането на сумите по процесната фактура ответникът се е обогатил неоснователно.

Твърди, че извънсъдебно да е оспорвал пред „акаунт-мениджъра“ на „А1 България“ ЕАД дължимостта на процесната такса, начислена без правно основание, тъй като неплащане на сумите по фактурата би довело до прекратяване на достъпа до мрежата на съответния мобилен оператор.

Посочва също така, че за начислените допълнителни такси е подал жалба в прокуратурата, но наблюдаващият прокурор е отказал образуване на досъдебно производство с твърдението, че се касае за гражданскоправни облигационни отношения. Твърди се, че в рамките на досъдебното производство, ищцовото дружество е представило за първи път кредитно известие № 652959151 по процесната фактура № 442395725, с което признава, че е надвзел сумата от 0,52 лв. без ДДС или 0,62 лв. с включен ДДС, която подлежи на връщане на „Минолби“ ЕООД, но и до настоящия момент посочената сума не е възстановена на ищеца.

Моли, в случай, че ответникът заяви, че е върнал сумата по кредитното известие на ищеца да посочи по какъв начин е станало това – по банков път или в брой, а също така да представи доказателства за твърденията си.

С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил процесната сума от 0,62 лева с ДДС без основание, поради което моли ответникът да бъде осъден да му я върне в настоящото производство.

Претендира разноски.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства:

Приложение № 1 към договор № 503554975 – условия за ползване на електронни съобщителни услуги.

Към допълнителна молба с вх. № 76610/05.03.2025 г. са представени допълнително следните писмени доказателства: удостоверение изх. № 020192500109487/13.01.2025 х. за декларирани данни, издадено то ТП на НАП – Бургас; писмо изх. № 9990/30.05.2022 г. от „А1 България“ ЕАД до директора на ОД на МВР – Бургас; извлечение от справката за издадени кредитни и дебитни известия по фактури, засягащи „Минолби“ ЕООД.

Поддържа, че доколкото ответникът не е предоставил нито една фактура, а към настоящия момент е преустановил достъпа до ел. архив с издадени фактури, моли съдът да задължи ответника по реда на чл. 190 ГПК да задължи ответника да предостави на хартиен носител процесната фактура № 442395725 и кредитно известие № 652959151 към фактура № 442395725, а също така ответникът да представи и предходна фактура.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото „А1 България“ ЕАД, е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор № 503554975 и Приложение № 1 от 03.12.2021 г., както и че по фактура № 442395725 е начислена сума в размер на 0,62 лв. с ДДС, която е заплатена.

Възразява срещу твърденията на ответника, че заплатената сума по посочената фактура е недължима. Посочва, че в процесната фактура № 2

442395725 е отчетено предоговаряне на тарифния план по услугите за мобилен номер *************, поради което начислените суми за мобилни услуги са правилно начислени, съобразно тарифния план на услугата.

Оспорва, че ищецът е заплатил сумата по процесната фактура, в това число и процесната сума, а поддържа, че това е сторено от друго лице. Посочва, че договорът за предоставяне на мобилни услуги е сключен за предоставянето на 2161 услуги, предмет на договора, а ищецът е с персонал по-малко от 10 души, а също така от извадка на досието на „Минолби“ в Търговския регистър се установява, че управителя на ищцовото дружество, считано от 2019 г. е декларирал, че ищецът не осъществява дейност, което означава, че услугите са ползвани от лица, които не са служители и не са свързани с ищцовото дружество.

Поради това и доколкото сумата по процесната фактура е заплатена в брой на каса на дружеството, ответникът твърди, че сумата е заплатена от лице, различно от ищцовото дружество, предвид което и ищецът няма право да получи процесните суми.

Въз основа на горепосоченото поддържа, че по процесната фактура няма начислени без основание суми, поради което моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди на ответника разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Като приложения към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства: приложение № 2 към договор № 503554975 и Приложение № 1 от 03.12.2021 г., приложение № 1 и 2 към договор № 503554975 от 14.10.2019 г., фактура № 442395725 и приложение към нея.

От ответника е постъпила уточнителна молба с вх. № 233162/03.07.2025 г., в която сочи, че до 20.12.2021 г. за процесната мобилна услуга номер ************* се е прилагал план „М клас XS“ с промоционална такса от 3.20 лева с ДДС месечно, при допълнителен пакет за трафик на данни на стойност 1 лев с ДДС и допълнителен пакет за 5 GB мобилен интернет на максимална скорост от 3.50 лева с ДДС.

След 20.12.2021 г. се прилага план М клас XS“ с промоционална такса от 3.20 лева с ДДС месечно и допълнителен пакет за 5 GB мобилен интернет на максимална скорост от 4 лева с ДДС.

В съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на иска.

Претендира разноски от 50 лева за държавна такса и 100 лева за адвокатски хонорар.

Ответникът редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт.

Последният прави изявление, че ответното дружество оспорва плащането на фактурата да е направено от ищеца. Иска отхвърляне на исковете. Представя писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, 3 приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства /договор за мобилни услуги, приложение към него и фактура/ се установява, че помежду им е сключен договор № 503554975.

Видно от представената в цялост фактура № 442395725/10.01.2022 г. с приложение към нея /л. 40 до л. 44 от делото/ същата е от 5 страници и на обща стойност 32.60 лева. Същата е с период на фактуриране 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. Предмет на настоящото дело обаче е само част от фактурата, а именно относимите към услуга ************* сегменти от фактурата.

Съгласно същия са начислени: 2.80 лева – месечна такса А1 М клас XS за периода 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. / с вкл. отстъпка от 4.20 лева/ ; върната сума за такси от предходни фактури – на стойност „- 1.02 лева“ за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г.; 2.67 лева – пакет мобилен интернет на максимална скорост 5 GB за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г.; 3 лева – пакет мобилен интернет на максимална скорост 5 GB за периода 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. и 0.11 лева – за плюс 250 MB на максимална скорост за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г. и 0.40 лева – за плюс 250 MB на максимална скорост за периода 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. – като посочените суми са без ДДС и сумарно дават стойност от 7.96 лева без ДДС. Заедно с това абонатът има начислени и 0.93 лева – за други услуги.

По делото от ищеца са представени две кредитни известия, които не са относими към процесната фактура. Ответното дружество също не представя кредитно известие № 652959151. Така същото се съдържа на л. 17 от делото – където е отбелязано, че е на стойнст 0.52 лева /7.96 лева - 7.44 лева/.

Приложените две кредитни известия касаят други фактури и се отнасят за услуги в роуминг.

На последно място по делото се установява, че между страните по процесния договор № 503554975 са подписани две групи приложения под № 1 и № 2 – с дати 14.10.2019 г. и 03.12.2021 г. Съгласно приложение № 1 от 03.12.2021 г. месечната такса възлиза на 3.20 лева, а таксата за 5 GB интернет е 4 лева; съгласно приложение № 1 и № 2 от 14.10.2019 г. таксата за 5 GB интернет е 3.50 лева, а за плюс 250 МB – 1 лев.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на „А1 България“ ЕАД на посочена сума от 0.62 с ДДС или 0.52 лева без ДДС по процесната фактура № 442395725/10.01.2022 г.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже основанието за получаване и задържане на процесната сума (в това число следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на договорни отношения между страните, респективно – на анекс за изменение на договора, условията по договора, размера на таксите и предоставяне на договорените услуги от страна на ответника на ищеца).

4

В случая по делото липсва спор, че сумата по ф а к т у р а № 442395725/10.01.2022 г. е платена изцяло и в срок като е платена вкл. частта от нея, представляваща процесната сума от 0.62 лева с ДДС.

На следващо място съдът намира, че следва да обсъди първо основното възражение на ответника, че макар по фактурата да има плащане, същото не било извършено от ищеца.

По този въпрос съдът установи две постановени от въззивната инстанция решения по сходни дела между същите страни, но в коренно противоположен смисъл /които решения ответникът е цитирал и в писмените си бележки, макар да е посочил, че ползват неговата защитна теза/.

Така в Решение № 6070/09.10.2025 г. по в.гр.д. № 6409/2025 г. на СГС се приема, че ищецът не е доказал, че именно той е платил процесната сума, съответно не е уставил имуществено разместване. Поради това и претенцията на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД е приета за неоснователна.

В Решение № 3711/13.06.2025 г. по в.гр.д. № 4952/2025 г. на СГС обаче е прието напълно обратното, а именно, че се установява наличие на плащане на сумата – като е бил значение кой фактически е платил същата – доколкото законът допуска плащане на чужд дълг. От своя страна как ще бъдат уредени отношенията между действителния длъжник и лицето, платило чуждия дълг е въпрос на техни вътрешни отношения. Това не засяга нито кредитора, нито евентуално неоснователно обогатяване на същия.

По посочения въпрос настоящият състав намира следното:

В случая между страните е безспорно, че сумата по фактурата е реално платена. В тази връзка и ищецът доказва факта на плащане. Поради това и ответното дружество е страната в процеса, която следва да докаже, че друго лице, различно от ищеца е извършило самото плащане. Доказателства в този смисъл обаче ответникът не ангажира, вкл. не сочи дори данни за другото лице, което евентуално е платило сумата. Ето защо и това му оспорване съдът приема, че има единствено бланкетен характер.