Решение № 135 от 12.07.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №112

№ 135 гр. С., 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100034 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. В. Е. е предявил срещу С. Я. Д., С. Д. Д., Д. С. Д. и Х. Л. Й. иск за установяване по отношение на ответниците, че е собственик на 3/9 идеални части от недвижим имот, находящ се в с. П., Община С. и представляващ поземлен имот, ведно с построени в него масивна жилищна сграда и стопанска сграда, индивидуализирани в исковата молба, както и за осъждане на ответниците Д. С. Д. и Х. Л. Й. да му предадат владението върху 3/9 идеални части от този недвижим имот. Ищецът е поискал и частична отмяна на нотариален акт № 183, т. Іа, рег. № 1603, д. № 161/2019 г. на нотариус С.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., до частта от 3/9 идеални части от правото на собственост върху същия имот.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е наследник по закон на Т.С.К. и С.С.К.а, които са негови прадядо и прабаба. Приживе те били собственици на процесния имот.

След смъртта им имотът преминал по наследство в имуществото на синовете им Г.К., Я.К. и П.К.. Г.К. починал през 2005 г., а синът му В. Е. починал преди него – през 2001 г. Ищецът е син на В. Е., поради което бил наследник на дядо си Г.К. по заместване на баща си В. Е. и така придобил 3/9 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. След 2005 г. имотът не се ползвал от никой от посочените в исковата молба наследници на Т.К. и С.К., тъй като всички те живеели извън територията на Община С., но оттогава ищецът на няколко пъти посещавал имота, за 1 да го наглежда и да поправи част от оградата, а така също и редовно плащал своята наследствена част от местните данъци и такси за имота. В началото на 2020 г. ищецът посетил Община С., за да плати своята част от тези данъци за поредната година, но установил, че съответният служител отказва да приеме плащането, тъй като ищецът не фигурирал като собственик на имота. При справка в Служба по вписванията – С. се установило, че с представения с исковата молба нотариален акт № 183/2019 г. на нотариус С.Х. ответницата С. Д. била призната за собственик на имота по давност, а впоследствие с нотариален акт № 88/2019 г., съставен от същия нотариус, бил сключен договор за продажба, по силата на който ответниците С. Д. и С. Д. продали този имот на ответниците Д. Д. и Х. Й.. Изтъква се в исковата молба, че продавачите, а именно ответниците С. Д. и С. Д., не са притежавали към датата на сключване на договора за продажба изключително право на собственост върху целия имот, поради което не са могли да го прехвърлят в пълен обем, включващ и идеалната част на ищеца, на останалите двама ответници Д. Д. и Х. Й..

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. Д., С. Д. и Х. Й. са представили отговор на исковата молба, в който са оспорили исковете със становище за тяхната неоснователност. Изтъква се в отговора на исковата молба, че Т.К. и С.К., които са общите наследодатели на страните, са живели в процесния имот до смъртта им и че дотогава подалите отговора ответници са се грижили за тях, а след смъртта им са останали да владеят имота явно и неоспорвано. В отговора се оспорва твърдението в исковата молба, че бащата на ищеца, а именно В. Г. Е. е придобил по давност част от имота, като се изтъква, че той е починал преди баща си Г.К. и приживе не е предприел никакви действия за придобиване на наследството, като такива не са предприети и от неговия син – ищеца. Наред с това се изтъква, че в продължение на 22 години до подаване на отговора на исковата молба имотът се владеел от ответниците С. Д., С. Д. и Х. Й. и в този период те извършвали редица подобрения в имота. Оспорва се твърдението в исковата молба, че през 2019 г. ищецът провеждал разговори със С. Д. за уреждане на наследствени въпроси. В обобщение, подалите отговор на исковата молба ответници твърдят, че са придобили процесния имот по давност, поради което молят исковете да бъдат отхвърлени.

В допълнително писмено изявление, представено след изтичане на срока по чл.

131 от ГПК, ответникът Х. Й. излага съображения, в които не се съдържат нови конкретни твърдения от значение за спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Д. Д. не е представила отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв.

Е. Н., който заявява, че поддържа иска и уточнява, че целият процесен имот се владее от ответниците Д. Д. и Х. Й..

2

Ответниците С. Д. и С. Д. се представляват от пълномощника им адв. Л.Г., която заявява, че поддържа становището на тези ответници по предявените срещу тях искове, изразено в отговора на исковата молба.

Ответникът Х. Й. се явява лично и поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба и от негово име.

Ответницата Д. Д. не се явява, не се представлява и не заявява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове с правни основания, както следва: срещу ответниците С. Я. Д. и С. Д. Д. – установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а срещу ответниците Д. С. Д. и Х. Л. Й. – осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).

Исковете са допустими. Активната процесуална легитимация на ищеца произтича от твърденията му, че е носител на право на собственост върху процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание и при посочен в исковата молба дял, а пасивната процесуална легитимация на ответниците е обоснована с твърденията, че ответницата С. Д. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху целия недвижим имот по давност, както и че всички ответници са страни по договор за продажба с предмет – целия имот. Твърденията за тези обстоятелства обективират наличието на правен спор между страните по делото относно принадлежността в имуществото на ищеца на посочените в исковата молба идеални части от правото на собственост върху същия имот. Този правен спор поражда правен интерес у ищеца от предявяване на искове срещу всички страни по договора за продажба, а не само срещу приобретателите, които на основание този договор се легитимират като собственици на имота към датата на подаване на исковата молба (в т. см. т. 3б от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.3.2016 г. на ОСГК на ВКС). Уточняващото изявление на пълномощника на ищеца в открито с. з. на 20.2.2023 г., кореспондиращо и със съдържанието на отговора на исковата молба, а именно – че при предявяване на иска имотът се владее от приобретателите по договора за продажба, обосновава правен интерес у ищеца да предяви положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу прехвърлителите по този договор (С. Д. и С. Д.) и иск по чл. 108 от ЗС срещу приобретателите (Д. Д. и Х. Й.), в чийто предмет също се включва искане за установяване на правото на собственост на ищеца в претендирания с исковата молба обем.

Исковете са основателни.

Съгласно действащия регулационен план на с. П., Община С., утвърден със Заповед № 0-3042/1964 г., процесният недвижим имот се индивидуализира като имот 3 пл. № 402 с площ 1329 кв. м. (след отчуждаване на 8 кв. м. за улица), от който е образуван парцел ІІ в кв. 57, с площ на урегулирания парцел 1376 кв. м. Това се установява от приложената към исковата молба скица № С-75/2.8.2019 г., издадена от Община С.. Посочено е в скицата, че по разписния лист към плана от 1964 г. имотът е записан на Т.С.К.. От удостоверение за наследници, изх. № 66/30.3.2021 г., издадено от кметство с. П., Община С., се установява, че Т.С.К. е починал на ..... г. и негови наследници са съпругата му С.С.К., децата му Г.Т.К. и Я.Т.К., а по заместване съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за наследството – и децата на сина му П.Т.К., починал преди него (през 1969 г.). Страните не спорят, че към момента на смъртта на Т.К. през 1975 г. в поземления имот са били построени масивна жилищна сграда с площ от 76 кв. м. и стопанска сграда с площ от 44 кв. м.

Съвкупността от тези факти потвърждава безспорното между страните обстоятелство, че към момента на смъртта му Т.К. е бил собственик на процесните поземлен имот и построени в него сгради. Дали към същия този момент имотът е попадал в съпружеската имуществена общност на Т.К. и С.К. или не, е без конкретно правно значение за спора. Последната е починала през 2000 г., с което и без друго участието в съсобствеността върху имота е концентрирано на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) в кръга на сина им Г.К. – с дял 1/3 идеална част (ид. ч.), ответницата С. Д. като единствен наследник на Я.К. (починал през 1996 г.) – с дял 1/3 ид. ч., респ. низходящите на П.К. по заместване по коляно – с дял по 1/9 ид. ч. за Т.П.П., К.П.К. и Н.П.М..

Г.Т.К. е починал през 2005 г., а синът му В. Г. Е. е починал преди него – през 2001 г. Ищецът е единственият наследник (син) на В. Е., поради което на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗН със смъртта на Г.К. делът му в съсобствеността върху имота (1/3 = 3/9 ид. ч.) е преминал в имуществото на ищеца като негов наследник по право на заместване.

Ответницата С. Д. е единствена низходяща (дъщеря) на Я.Т.К. и по наследство от него е придобила 1/3 ид. ч. (=3/9 ид. ч.) от процесния имот.

С нотариален акт № 183, т. Іа, рег. № 1603, д. № 161/2019 г. на нотариус С.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., ответницата С. Д. е призната за собственик на основание давностно владение върху целия процесен поземлен имот ведно с построените в него сгради. В този нотариален акт е обективиран правен извод, констатация на нотариуса, че ответницата е придобила право на собственост върху целия имот на посоченото основание. Този извод е формиран в едностранно нотариално производство, което се е развило без участието на ищеца и този нотариален акт не обвързва съда с материална доказателствена сила за удостовереното право на собственост. В исковото производство така удостовереното с нотариалния акт право на собственост може да бъде оспорено, като страната, която го оспорва – в 4 случая ищецът – следва да докаже, че титулярът съгласно нотариалния акт, а именно ответницата С. Д., не е била или е престанала да бъде собственик на имота (в т. см.

Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС).

В настоящото производство се доказа, че първоначално съсобствеността върху процесния недвижим имот е възникнала единствено по наследяване от Т.К., респ. С.К..

В този случай сънаследник, който упражнява фактическата власт върху целия имот, владее имота за себе си в обема на своя дял в съсобствеността и държи останалите идеални части за останалите сънаследници, като самото упражняване на фактическата власт от него върху целия имот не води до прилагане на презумпцията по чл. 69 от ЗС (в т. см. Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС). За да придобие такъв сънаследник идеалните части на останалите сънаследници по давност, следва да се докаже, че той е извършил действия, с които е обективирал спрямо тях намерението да владее техните идеални части за себе си и от този момент до предявяване на иска да са изтекли 10 години.

В конкретния случай от детайлния и съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява ответницата С. Д. да е извършила каквито и да било конкретни действия, с които явно да манифестира пред ищеца намерението си да владее целия имот само за себе си, с което да постави начало на периода за придобиване по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС на неговата идеална част от правото на собственост върху този имот. Не се установява извършването на такива конкретни действия и от ответника С. Д., с който ответницата С. Д. е била в брак при съставяне на гореобсъдения констативен нотариален акт № 183/2019 г. Не са такива действия установените от показанията на свидетелите Р. Ц., Д.