Решение № 20 от 12.02.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велики Преслав, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100728 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова претенция с пр. осн. чл. 127а, ал. 2 от СК, подадена от Б. Н. Н., непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител - П. Д. Ш. срещу баща му Н. Б. Н. за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, ищецът да пътува в чужбина.

В исковата молба се сочи, че ответникът е баша на ищеца. Б. Н. излага, че след като бракът на родителите му бил прекратен с влязло в сила Решение № 1 от 27.01.2012 г., постановено по гр.дело № 298/2010 г. по описа н а P C Велики Преслав, е имал само епизодични контакти с баща си и неговите родители. Допълва, че през последните 4-5 години няма никакъв контакт с ответника. Ищецът изтъква, че от години ответникът се е дистанцирал от грижите спрямо него и не проявява никаква заинтересованост за физическото, психическото и нраственото развитие на сина си. Акцентира, че през изминалата учебна година бил одобрен да вземе участие в международна практика и обмен на опит от училището, в което учи, а именно Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“ гр. Велики Преслав, но за да пътува заедно със съучениците си трябвало да представи Декларация/съгласие за пътуване извън страната от двамата си родители. Ищецът твърди, че направил безуспешни опити да открие баща си. Допълва, че няма контакт и с баба си и дядо си по бащина линия. Поради липсата на контакт с ответника ищецът не могъл да се снабди с Декларация/съгласие за пътуване извън страната и пропуснал да участва в тази учебна практика на обменни начала.

Поддържа, че през настоящата учебна година се е провел нов конкурс и ищецът отново е взел участие и се е класирал сред първите 4 одобрени кандидата. Заявява, че има много голямо желание да участва в тази програма: „Опознаване на иновативни методи на обучение и развитие на професионални умения в Лисабон“ по Програма „Еразъм +“, но е убеден, че отново няма да успее да се снабди с Декларация/съгласие за пътуване извън страната от баща си, тъй като няма никакъв контакт нито с него, нито с неговите роднини. Ищецът споделя, че желае да получи нови знания и умения, да опознава различни култури, но 1 липсата на разрешение от баща му да пътува в чужбина възпрепятства този негов стремеж.

Иска от съда да му даде разрешение, заместващо съгласието на баща му, да напуска границите на Република България и да пътува неограничено до Великобритания, до страните-членки на Европейския съюз, д о Република Турция, до Република Сърбия и обратно за срок до навършване на пълнолетие, т.е. до 29.10.2025 год. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител - П. Д. Ш., се явява лично и с процесуалния си представител. Заявява, че поддържа претенциите си и моли да бъдат уважени.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Преди датата на съдебното заседание е депозирал писмено становище, в което излага, че работи в чужбина, пътува постоянно и е научил за производството късно. Противопоставя се на твърдението, че не бил заинтересован по отношение на сина си Б. Н. Н.. Излага, че е правил многократни опити да се свърже с него, но не успял да го направи. Заявява, че не се противопоставя детето му да пътува извън граница, като сега разбира за тези негови желания. Декларира съгласието си синът му да пътува неограничено до Великобритания, до страните членки на Европейския съюз, до Република Турция, до Република Сърбия и обратно, до навършване на пълнолетие. Възразява срещу претендираните от ищеца разноски по основание и размер. Заявява, че до 30 дни или по-рано, съгласно възможностите си, ще представи нотариално заверена декларация-съгласие детето му Б. Н. Н. да пътува до посочените страни и ще поиска делото да бъде прекратено. Възразява срещу претендираните от ищеца разноски за водене на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1359/ 30.10.2007 год., съставен в град Ш. безспорно се установява, че ищецът Б.

Н. Н. произхожда от родители П. Д. Ш. – майка и Н. Б. Н. – баща.

С решение № 1/ 27.01.2012 год., постановено по гр.д. № 298/ 2010 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав е прекратен сключения между родителите на детето граждански брак, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете е предоставено на майка му, определен е режим на лични контакти между детето и неговия баща, като последният е осъден да му заплаща и ежемесечна издръжка в размер на 70 лева.

От ангажираното удостоверение изх. № 38/29.10.2024 год., изд. от Директора на Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“ гр. Велики Преслав се установява, че ищецът е ученик в XI б клас, дневна форма на обучение, специалост „Икономическа информатика“ през учебната 2024/2025 год.

Представено е окончателно класиране за участие в проект 2024-1- BG01-KA122-VET000207678 „Опознаване на иновативни методи на обучение и разширяване на професионалните умения в Лисабон“, утвърдено от директора на Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“ гр. Велики Преслав, от което се установява, че ищецът е класиран на 4-то място за участие в проекта с 83 точки.

Видно от изготвения в хода на производството по настоящото дело социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав изх. № ПР/Д-Н-ВП/65-001/16.01.2025 год. основните грижи по отглеждане и възпитание на детето са поети от неговата майка.

Момчето е споделило, че поддържа контакт с роднините си по майчина линия, но не и с баща си и с роднините си по бащина линия. Детето е ученик с много добър успех. По данни 2 на директора на училището през миналата 2024 год. момчето също е било класирано на второ място и е имало възможност да замине в град Виена, Австрия, но поради липса на декларация-съгласие от страна на бащата не е успяло да се включи в програмата и да пътува със съучениците си. Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав конституирана в качеството на контролираща страна в производството в доклада поддържа становище, че е изцяло в интерес на детето исковата му претенция да бъде уважена.

По реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗД е изслушан ищецът по делото Б. Н., в присъствието на Н-к отдел „Закрила на детето“ при ДСП – В. Преслав, който споделя, че предната година е бил сред класираните деца по програма „Еразъм“. Трябвало да замине за Виена, Австрия, но не успял да вземе участие в проекта, тъй като не получил съгласие от баща си да пътува в чужбина. Допълва, че още през месец ноември-декември 2023 г. разбрал, че е класиран, а в Австрия трябвало да заниме през месец март 2024 год., но за тези 4 месеца не успял да осъществи контакт с баща си, за да поиска от него съгласието му да пътува в чужбина.

Излага, че майка му изпратила съобщение до баща му, като последният отговорил, че е съгласен сина му да пътува в чужбина, но ищецът така и не се сдобил с декларация- съгласие от баща си, за да може да замине за чужбина и така друго дете вместо него посетило Виена.

Ищецът излага, че не поддържа контакт с баща си от години, няма негов телефонен номер, тъй като баща му постоянно си сменял номерата. Споделя, че тази година също е класиран по програма „Еразъм“ и се надява да замине за Португалия, гр. Лисабон. Твърди, че и тази година не е успял да осъществи контакт с баща си. Майка му също не могла да се свърже с него. Само бабата на ищеца по бащина линия знае за делото, тъй като е получила съдебните книжа и явно тя е уведомила ответника.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на двама свидетели, водени от ищеца – свид. Е.С. Ш. – баба на ищеца и свид. П. Д. Ш. – майка на ищеца.

Св. Е.С. Ш. излага, че бащата на ищеца не се интересува от сина си, не контактува с него.

Работи в чужбина и нито детето, нито майка му успяват да се свържат с него, за да уредят въпроса по извънсъдебен ред. Твърди, че и родителите на ответника не оказват никакво съдействие на внука си, като не казват къде се намира Н. Н.. Споделя, че заради пълното дезинтересиране на ответника от детето му, последното предната година не е успяло да замине в чужбина с цел обучение, тъй като не му било предоставено съгласие от страна на бащата да пътува в чужбина. Допълва, че ответникът не плаща издръжка за детето си, не му се обажда по телефона, нито го посещава, не му честити лични празници, нито му купува подаръци.

Св. П. Д. Ш. излага, че предната година, когато синът й бил класиран по програма „Еразъм“, успяла да се свърже с ответника, който й обещал да предостави на детето съгласие то да пътува в чужбина, но не изпълнил обещанието си. Тази година не е осъществила контакт с бившия си съпруг и съответно не е успяла за пореден път да го помоли да предостави на детето декларация-съгласие за пътуване в чужбина, тъй като той е сменил телефонния си номер. Твърди, че бащата не проявява никакъв интерес към сина си, не поддържа контакт с него, не го е виждал от 2-3 години.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искова претенция с пр. осн. чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска границите на Република България и да пътува неограничено до Великобритания, до страните-членки на Европейския съюз, до Република Турция, до Република Сърбия и обратно за срок до навършване на пълнолетие, т.е. до 29.10.2025 год.

Доколкото производството има характера на спорна съдебна администрация, при разрешаване на възникналия спор съдът винаги служебно следи в най-пълна степен да бъдат 3 охранени интересите на детето. Съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави и може да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави или може да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. Освен това всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна.

Следва да се отбележи, че за да може да бъде гарантирано опазването на най-добрия интерес на детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване. Съдебното решение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на България - в държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, поради което българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад граница (Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК). В случая по делото липсват доказателства, установяващи конкретни рискове за детето от негов престой в Кралство Нидерладия.