Решение № 275 от 28.07.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Кърджали, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Калинова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело № 20225140100070 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен от Д. Т. Д. от гр.Кърджали осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв. от претърпяна на 18.05.2021г. трудова злополука, към която полага труд по трудов договор на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ при ответника „С.“ ООД с ЕИК ***, гр.Кърджали, като върху обезщетениeтo ищецът претендира законна лихва от деня на трудовата злополука до окончателното му изплащане. Ищецът твърди, че по време на изпълнение на трудовите си задължения по трудов договор, сключен на 11.05.2021г. с ответника, претърпява на 18.05.2021г. трудова злополука, когато при извършване на товаренето на стоката в камиона от друг служител, бил затиснат от вилиците на мотокара, в областта на дясната длан, като въпреки силната болка закрепил пръста с тиксо и се отправил към ЦСМП в гр.Кърджали, в който е установена травматична ампутация вследствие на притискане на четвърти пръст от дясната ръка, след което постъпил по спешност в отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.

Кърджали с диагноза „травматична ампутация на друг пръст на ръката“, с предприета оперативна интервенция чрез извършване на трансплантация и изписване на 21.05.2021г., а на 01.06.2021г. така описаната злополука е призната за трудова с разпореждане на длъжностното лице на ТП на НОИ гр.Кърджали. Ищецът твърди, че в резултат на трудовата злополука за него настъпват вреди от неимуществен характер, изразяващи се във физически болки и страдания, както и в психически такива.

Конкретно сочи следните обстоятелства: за дълъг период от време и конкретно в период от шест месеца е продължил възстановителният такъв, при което обаче 1 функционалността на увредения пръст е останала нарушена и за близо четири месеца не е можел да движи цялата си дясна ръка, като е извършвал дейности по самообслужване с чужда помощ за около шест месеца и въпреки, че е бил възвърнат естетичния вид на пръста му чрез трансплантацията на кожа, то усетът за двигателна функция на същия е изчезнал и значително в тази връзка е отслабен захвата на цялата му ръка, като получил липса на сетивност и на останалите пръсти, а увреждането било видимо за останалите, наред с което получил и болки в гръбначния стълб и шийния му отдел, които били предизвикани от ампутацията на пръста на дясната му длан, каквито не е изпитвал допреди трудовата злополука; увредено било психическото и емоционалното му състояние, с оглед на това, че към претърпяване на трудовата злополука бил в работоспособна възраст и се грижел за семейството си, а понастоящем имал нужда от финансова помощ. В резултат на злополуката не можел да полага труд и съответно изпитвал чувство на непълноценност и страх, което се отразило и на близките му, които в продължение на повече от четири месеца полагали грижи за здравето му. Обобщава, че понастоящем липсата на сетивност, усет и движение у четвъртия пръст на дясната му ръка, както и частичната липса и усет на движение от цялата му ръка, включ. и на останалите пръсти на дясната му ръка, му създават неудобства, свързани както с обслужването, така и неудобства от чисто козметично естество, тъй като външния вид на ръката му не подлежи на възстановяване по начина, каквато тя е била отпреди, а наред с това изпитвал и тревожност, което състояние по своите признаци, охарактеризира като посттравматично стресово разстройство, и за разлика отпреди вече не бил така общителен, контактен и позитивен. Оценява причинените му от трудовата злополука неимуществени вреди на сумата 60 000лв., която претендира да получи от ответника като обезщетение за увреждане на здравето му, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука на 18.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа иска, претендира за уважаването му и за разноски по делото.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска по размер, при възражение за съпричиняване на злополуката от пострадалия, като излага конкретни за това обстоятелства, в т.ч. и във връзка с времето, в което ищецът е полагал труд по сключен трудов договор и обстоятелствата, които е съобщил както на управителя на ответника, така и на лекуващия лекар, като счита, че при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е проявил груба небрежност във връзка с това кои са неговите задължения по време на изпълнение на трудовите му задължения по трудовия договор, тъй като самоволно извършил дейност по поемането от посочения от самия него мотокар и подреждането на варелите в каросерията на товарния автомобил, като е работил при липса на елементарно старание и пренебрегване на основни правила и изисквания, а освен това не е потърсил своевременно медицинска помощ. С оглед на 2 тези обстоятелства счита исковата претенция за завишена по размер, като по отношение на физическите страдания оспорва, че тези във връзка с гръбначния стълб имат връзка с трудовата злополука. В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска, претендира за уважаването му в минимален размер и за разноски по делото по съразмерност.

Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Предявеният иск е по чл.200, ал.1 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД, при възражение на ответника за съпричиняване на трудовата злополука на основание чл.201, ал.2 от КТ, като за безспорно е прието, че на 18.05.2021г. при изпълнение на трудовите задължения на ищеца Д. Т. Д. по сключен с ответника трудов договор, за изпълнение на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“, настъпва злополука, която е призната за трудова с влязло в сила Разпореждане N 5104-08-17/01.06.2021г. на длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Кърджали.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и неоспореното заключение на СМЕ, предвид възложената на страните доказателствена тежест, на ищеца - да установи причинените му физически и психически болки и страдания така, както са посочени в исковата молба, конкретно техния вид, степен на интензивност и продължителност във времето, включ. и необходимостта през периода, през който твърди, че се възстановява от злополуката и през периода, през който твърди, че все още продължава да изпитва такива, да използва чужда помощ; на ответника - да установи всички обстоятелства, от които извежда възражението си за съпричиняване на трудовата злополука, при проявена от ищеца груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, то е доказано следното:

На 18.05.2021г. ищецът претърпява трудова злополука, т.к. събитието е признато за такова с разпореждане от 01.06.2021г. на НОИ ТП-Кърджали, влязло в сила на 18.06.2021г.;

Механизмът на настъпване на злополуката според обясненията на ищеца и показанията на св. Г. АСФ., ангажиран от ответника, обсъдени съвкупно с първоначално дадените от самия ищец сведения, се свежда до следното: На 18.05.2021г. вечерта около 21.30 ч. в с.С., на 10-15 км. от гр.П., стоката, представляваща варели с масло, се товарела от иранския й собственик заедно с двама негови работници; варелите с масло се прехвърляли от каросерията на техния камион в тази на камиона, управляван от ищеца и тъй като последният варел не бил вкаран добре и щората на камиона не можела да се затвори, то за да не падне товара, иранският собственик изкарал един стар мотокар и започнал да бута варела, форсирайки го с вилицата на мотокара. Това можело да пробие варела, поради което ищецът казал на иранския собственик да изчака, взел от кабината на камиона една 3 греда около 80 см., сложил я върху варела и я държал с лявата ръка горе, а с дясната долу, за да може с мотокара да се подбутне варела, но вместо на натисне гредата горе, вилицата на мотокара я ударила ниско долу, когато ищецът усетил силна болка и паднал на земята, което се случило, защото според ищеца иранският собственик изтървал мотокара, а според последния, св.А., за товаренето на последния варел ищецът се качил в камиона и когато свидетелят качил с мотокара и последния варел и се отдръпвал с мотокара от камиона, ищецът, който подреждал варелите в камиона, преместил последния варел, бутнал го към другите варели и си счупил малко пръста тогава именно ищецът му показал пръста си и видял, че има кръв, предложил му да го закара в болница, но той отказал и си превързал пръста с един парцал, а на другия ден му се обадил да го пита как е и разбрал, че той е добре. Съобщеното от ищеца относно причиняването на злополуката частично съответства на това, което по данни на ищеца е записано в лист за преглед за пациент в КДБ/СО, постъпил в 01.20 ч. на 19.05.2021г., че по време на работа с мотокар си подложил пръста под варел, а в останалата му част съотвества на съобщеното от свидетеля, което пък изцяло отговаря на записаното в Епикризата за оперативно лечение, към което ищецът е насочен не веднага, а на сутринта, видно от посочения лист за оказана спешна помощ, като съобщеното от свидетеля отговаря и на съобщеното от ищеца на съдебния лекар, при прегледа на 03.08.2021г.. Съвпадащо обаче е обстоятелството в обясненията на ищеца и в показанията на свидетеля, че ищецът се е качил накрая на товаренето, за последния варел, като св.Г. сочи „искаше да връзва варелите, да ги подрежда“, т.е. че при натоварването на товара ищецът не е участвал, а се е качил в каросерията, за да вземе мерки за укрепването на товара, което изцяло съответства на обясненията на ищеца, които съдът кредитира, а и сам работодателят е декларирал пред ТП на НОИ, че увреждането е в резултат на сблъсък на горен крайник с вилица на мотокар.

Съвпадащо е също обстоятелството в обясненията на ищеца и в показанията на св.Г., че е имало осигурени от последния работници, които да товарят, но също така и че св.А. е използвал мотокар за товаренето на последния варел.

Съдът не кредитира показанията на св.А. в частта им, че ищецът при подреждането на последния варел се е самонаранил, но дори и този механизъм да бъде възприет, доколкото както ищецът, така и свидетелят се явяват заинтересовани от установяване на обстоятелствата за това, несъмнено е, че за потеглянето на път е било необходимо преди това ищецът да вземе мерки товарът да не се разпилее, тъй като никой от останалите, присъствали на товаренето лица, за които не се твърди и не се установява да са служители на ответника, не е бил в товарната част на камиона, управляван от ищеца и не е имало кой друг да вземе мерки за укрепването на товара.

Ищецът обяснява, че непосредствено след инцидента шофьорът на другия камион му дал тиксо, с което пристегнал пръста си, след което се паникьосал и тръгнал за гр.Кърджали, защото в себе си имал 8 000 лв., а камионът бил пълен с масло.

4

При трудовата злополука, настъпила несъмнено в резултат на външно механично въздействие на твърд тъп или тъпоръбест предмет със значителна сила според освидетелстването на ищеца на 03.08.2021г., ищецът претърпява травматична частична ампутация на друг пръст на ръката –липса на върховата част на дисталната фаланга с открит останал проксимален фрагмент откъм раната /крайната половина от третата фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка/, като са засегнати меките тъкани, включ. нерв, без увреждане на костната структура и нокътя; за възстановяване от посоченото увреждане, по необходимост ищецът първо е подложен на болнично лечение, в периода от 19.05.2021г. до 21.05.2021г. с оперативна диагноза:

„Травматична ампутация на друг пръст на ръката, трансплантация на цяла кожа на ръка“, с подобрен статус при изписване, без обективни данни за медицински риск от приключване на болничното лечение, с препоръки за домашно лечение: при спазване на предписан режим и поведение по отношение на увредения крайник/епикриза ИЗ: