Решение № 148 от 27.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ловеч, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310100646 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от Петър Петров и инж. Милена Ценова – Председател на УС – изп.директор, чрез процесуален представител юрк. Елена Дудова против Б. И. Б., с адрес: ***.

Ищецът излага в исковата молба, че на *** г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б. И. Б. за сумата от 1179.79 лв.

– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м*** г. дом.*** г., мораторна лихва за забава в размер на 326.68 лв. за периода *** г. до *** г., а за дялово разпределение – 28.45 лв. – главница за периода от м.*** г.до м.*** г., 10.91 лв.

– лихва за периода *** г. до *** г. върху платена главница за периода от м.*** г. до м.*** г., включваща и лихва за периода от *** г. до *** г. върху главница за периода м.*** г. до м.*** г.

Сочи, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС – Ловеч е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищцовото дружество на *** г., съдиятадокладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу ответника Б. И. Б. в едномесечен срок.

С оглед гореизложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът предявява иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение срещу ответника за процесния период.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които ищецът твърди, че произтича вземането му са следните: Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, 1 ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ищецът твърди, че поради изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Излага, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД и се одобряват от Комисия за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани в в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016г. Посочва се, че в раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия.

Излага, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ/чл.139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е избрала фирма „Бруната“ООД.

Посочва още, че въз основа на чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите на сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а 2

ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Топлофикация София“ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Бруната“ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Ищецът излага, че основанието по отношение на претенцията му за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл.22, ал.2 е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София“ЕАД, стойността на услугата. Отбелязва, че клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, като цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл.36 от Общите условия. Редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София”ЕАД следните суми: 1179.79 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м*** г. дом.*** г., мораторна лихва за забава в размер на 326.68 лв. за периода *** г. до *** г., а за дялово разпределение – 28.45 лв. – главница за периода от м.*** г.до м.*** г., 10.91 лв. – лихва за периода *** г. до *** г. върху платена главница за периода от м.*** г. до м.*** г., включваща и лихва за периода от *** г. до *** г. върху главница за периода м.*** г. до м.*** г.

Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. И. Б. е депозирал писмен отговор. Не възразява относно твърденията на ищцовото дружество, че отчетите са такива, каквито са посочени в ИМ, че разпределението на ТЕ е законосъобразно, че са съставяни изравнителни сметки, че е била доставяна посочената в ИМ топлинна енергия за процесния период, която струва цената, която е посочена в ИМ, че топломерите отговарят на метрологичните изисквания. Заявява, че признава всички неблагоприятни факти, които евентуално биха се установили със СТЕ. В тази насока, поради изричното признание на тези неблагоприятни 3 факти от страна на ответника, моли СТЕ по поставените въпроси да не бъде допускана и назначавана. Във връзка с твърденията на ищеца по въпросите на евентуалната счетоводна експертиза уточнява, че няма извършени плащания от страна на ищеца към ответника за процесния период, те не са отразени в сметките на ищцовото дружество и на Бруната ООД, като ответникът не оспорва, че размерът на топлинната енергия е именно този, който е посочен от ищцовото дружество, така както е формулирана ИМ. Уточнява, че това не е признание на иска, а само признание на неблагоприятен факт, с цел процесуална икономия, за да бъде улеснен съда и да не се назначава ССчЕ и тя да не бъде заплащана от страна на ищцовото дружество. Не възразява по отношение на факта, че ако евентуално се дължи лихва, тя е правилно изчислена от ищцовото дружество. Не възразява също, че е налице идентитет между топлинната енергия и съставените фактури/съобщения за фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания, които се претендират от ищеца в рамките на настоящото производство / главници и лихви/. Твърди, че липсва договор между „Топлофикация София“ЕАД и Б. И. Б., както и между „Топлофикация София“ЕАД и праводателите му Е. С. и И. С.. Заявява, че оспорва наличието на вземане, което се твърди от ищеца, като излага подробни аргументи. Излага съображения и относно факта, че няма сключен валиден договор с „Бруната България“ООД. Счита, че подобно обстоятелство не може да бъде установено и от представените протоколи от общо събрание на ЕС. Излага, че не е ясно кое е лицето, което се посочва, че е подписало договора с „Бруната България“ООД. Сочи, че в Договор № *** г. е написано само „възложител Вх. Д + параф, няма подпис и не е ясно и кое лице точно е положило парафа. Счита, че абсолютна неясността има и дали лицето, положило парафа, е имало представителна власт да представлява етажната собственост именно за сключването на подобен договор. Нещо повече, в представения от ищеца протокол от *** г. се упълномощава определено лице да сключи такъв договор – Р. П., която е упълномощена конкретно за ***, където се твърди, че се намира процесният имот, като няма данни именно това лице да е участвало в сключването и подписването на Договор № *** г. Отбелязва, че лицето Р. П. е упълномощена да подпише „Д***“ с Бруната България ООД, а впоследствие се подписва съвсем друг договор – Договор № *** г. Доколкото твърди, че липсва облигационно отношение по продажба на топлинна енергия, то счита, че ищецът не е имал задължение да предоставя топлинна енергия на ответника за посочения имот и в посочения времеви период. Дори и такава енергия да е била доставяна, което не се оспорва от ответника, претенциите между страните следва да се уредят чрез института на неоснователно обогатяване, и по-точно по чл.59 от ЗЗД, какъвто иск не е предявен. Отделно, счита, че представения от ищеца договор за продажба на топлинна енергия между „Бруната България“ ООД и етажната собственост на ***, е нищожен. Твърди, че същият е необвързващ етажните собственици, тъй като е подписан от лице без представителна власт. На следващо място счита, че представените от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД не обвързват ответника, доколкото няма данни те да са публикувани съгласно изискванията на чл.150, ал.2 от ЗЕ. Оспорва, че Общите условия са публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Твърди, че 4 липсва законосъобразно откриване на партида, което да обвързва ответника. Посочва, че праводателите на ответника никога не са ставали абонат на ищцовото дружество, и дори и да е била доставяна някаква топлинна енергия, предвид липсата на валидно облигационно отношение, стойността й следва да се претендира от ищеца на извъндоговорно, а не на договорно основание. Твърди, че ищецът не е оказал необходимото съдействие и ответникът не е изпаднал в забава по отношение на претендираната цена на топлинна енергия, като излага доводи в тази насока. Отбелязва, че фактурите/съобщенията за фактури, обективиращи задълженията за процесния период, няма абсолютно никакви данни кога са издадени, още по-малко има някакви доказателства посочените фактури да са връчени на ответника. Твърди се , че ответникът не е изпаднал в забава по отношение на цената за услуга дялово разпределение. Посочва, че по отношение на тази услуга липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 от ЗЗД. Изтъква, че по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява неоснователна за периода, предхождащ депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК. В заключение моли съдът да отхвърли всички предявени искове спрямо ответника, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение както в настоящото исково производство, така и в предхождащото го заповедно производство.