Решение № 28 от 11.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ловеч, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500561 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 260110 от 24.09.2021г. по гражданско дело № 1116 по описа за 2021 г. на РС- Троян е прието за установено по отношение на ИВ. М. В., ЕГН ********** че съществува вземане на „КРЕДИТ ИНС" АД за сумата от 916.67 лева – представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра" № 87242/16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 12.08.2020г. до изплащане на вземането, която сума е част от издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260028/5.10.20 г. по ч.гр.д. №800/20 г. по описа на РС-Троян, като е отхвърлил изцяло останалите искове по делото и е осъдил ИВ. М. В. да заплати на „КРЕДИТ ИНС" АД направените разноски по делото съобразно уважения главен иск в размер на 156,26 лв и сторените в заповедното производство разноски в размер на 156,26 лв. Постановено е и определение №260190/17.11.21 г. по делото на основание чл.248 от ГПК, с което е изменено решение № 260110 от 24.09.2021г. по гр . дело № 1116 по описа за 2021 г. на РС- Троян в частта за разноските, като е осъден ИВ. М. В. да заплати на „Кредит Инс“ АД сумата от 133,40 лв, представляваща разликата до уважения размер от 289,66 лв на претендираните от „Кредит Инс“АД разноски в установителното производство, съобразно уважената/отхвърлената част от исковите претенции.

1

В срок е постъпила въззивна жалба от от „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителен директор М. Г. АЛ., чрез адв. Р. Д., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете за договорната лихва в размер на 303.93 лв. за периода 16.07.2019г. - 16.05.2020г., сумата от 660.00 лв. - договорна такса "Гарант" за периода 16.07.2019г. - 16.05.2020г, както и 104.40 лв. законна лихва за забава за периода 17.07.2019г. 11.08.2020г., както и част от съдебно-деловодните разноски, пропорционално на отхвърлената част от претенцията.

Сочи, че в основата на постановеното решение е заключението на съда, че процесният Договор за потребителски кредит „Екстра" № 87242/16.05.2019 г., е недействителен при нарушение на разпоредбите на чл. 22, вр.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Изтъква, че приемайки, че процесният договор е нищожен, съдът намира, че се дължи само чистата стойност, съобразявайки се извършеното извънсъдебно плащане. Счита, че изводите на съда в тази насока са изцяло неправилни и противоречащи, и основани на изцяло повърхностно тълкуване на приобщените по делото доказателства и разпоредбите на закона.

Не споделя изводът на съдебния състав, че в случая е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че своите мотиви, съдът правилно посочва, че от страна на ищеца ми е спазено изискването на горепосочената разпоредба, като в процесния договор за потребителски кредит е посочен размерът на годишния процент на разходите в абсолютната си стойност от 49.7 % и противно на заключенията на съдебния състав, от приобщените по делото доказателства е видно, че в погасителния план, който е неразделна част от процесния договор за потребителски кредит „Екстра" № 87242/16.05.2019 г., е посочен общия размер на кредита, както и отделно по месечни вноски и в тази връзка следва да се направи извод, че кредитодателя е спазил изискванията на чл. 11 от ЗПК, като същият ясно и на разбираем език е посочил общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, както и годишния процент на разходите.

Изтъква, че разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда че в договора за потребителски кредит Кредитодателят следва да посочи „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит", като съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗКП, годишният процент на разходи по кредита включва "общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит."

На следващо място отбелязва, че съгласно формата за кандидатстване г-н В. е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. Сочи, че двете полета, между които потребителят може да избира при подаване на заявка са "КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ЗАЕМ С ОСИГУРЕН ГАРАНТ" и "ЩЕ ПРЕДОСТАВЯ БАНКОВА ГАРАНЦИЯ" - като под първото поле е посочено, че в този случай "Кредит Инс" ще осигури гаранция от одобреното от него дружество, а Кредитополучателят се задължава да заплати такса за 2 услугата, а във второто поле е посочено, че в този случай, в рамките на 3 дни след одобрението на кредита, следва Кредитополучателят да представи безусловна и неотменима банкова гаранция. Изтъква, че при избиране на първата опция в кредитния софтуер на "Кредит Инс" се генерира поле "ИСКАМ БАНКОВА ГАРАНЦИЯ", а при втората опция поле с "ПРЕДОСТАВЯМ БАНКОВА ГАРАНЦИЯ", като тези две полета са видими само за Кредитодателя и няма как да въведат потребителя в заблуждение.

Сочи, че при подаване на заявката г-н В. е избрал първата опция "КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ЗАЕМ С ОСИГУРЕН ГАРАНТ", с оглед на което няма как да бъде споделено заключението на съда, че липсва съвпадение между изразеното от потребителя желание за обвързване с конкретна договорна клауза и отразеното в договора.

Твърди, че въззиваемият е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от КРЕДИТ ИНС, с което на основание т. 4 от процесния договор се е задължил към ежемесечната му вноска да бъде начислена и такса „Гарант".

От друга страна счита, че в мотивите за отхвърляне на предявеното от тях вземане за дължимата такса "Гарант" липсва всякаква правна логика. Изтъква, че съдебният състав приема, че въззиваемият е искал от ищеца предоставяне на банкова гаранция . Моли да се има предвид, че съгласно чл. 442 от ТЗ „с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея". Цитира, че трайната съдебна практика в този смисъл. Сочи, че в случая само въззиваемият би бил легитимна страна по договор с банка за предоставянето на банкова гаранция на кредитодателя и няма как той да поиска същата да му бъде предоставена от дружеството при подаване на заявката.

От гореизложеното счита, че по несъмнен начин се установява, че при подаване на заявката за потребителски кредит въззиваемият е изявил желание за заем с осигурен гарант, а от страна на въззивното дружество е ангажирано дружество "Гарант" за гарантиране връщане на вноските му по кредита и следователно при сключване на процесния договор за потребителски кредит са налице съвпадащи волеизявления между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ.

На следващо място изтъква, ч е прилагане по аналогия на правилата за банковата гаранция към такава, предоставена от дружество гарант, възнаграждението дължимо от наредителя по нея не следва да се включва към разходите по потребителския кредит.

Твърди, че същата представлява дължимо възнаграждение за услуга предоставена от ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ, за обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит „Екстра" № 87242/16.05.2019 г. и е дължима по силата на самостоятелно правоотношение, което е резултат от съзнателния избор на г-н В.. Сочи, че на въззиваемия е била предоставена възможност за избор, като същият е бил надлежно информиран за последиците от своя избор. Твърди, че още преди да избере опцията за предоставяне на заем с осигурен гарант, г-н В. е бил надлежно информиран за съществуването на задължение за заплащане на такса към дружеството, предоставящо гаранцията, бил е информиран за размера на задължението, както и за начините и сроковете за заплащане му, с което същият 3 се е съгласил. Сочи, че съгласно Договор за потребителски кредит „Екстра" № 87242/16.05.2019 г. сключен между страните, г-н В. се е съгласил задължението му за заплащане на такса "Гарант" да бъде разрочено и включено към месечните му вноски.

Счита, че няма противоречие, нито заобикаляне на закона, защото съдържанието на разпоредбите, уреждащи такса „Гарант" в процесния договор, е съобразено с нормите на ЗПК, още повече, че потребителят е имал горепосочената възможност да се откаже от целия договор без да сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключване на договора, ако е считал, че е поставен в заблуждение с тези клаузи или че те неправомерно го санкционират финансово.

Цитира, че съгл. чл. 19, ал. 5 от ЗПК „Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни" и следователно дори да се приеме, че с включване на процесната такса „Гарант" се надвишава посочения размер в ал. 4 на същата разпоредба, то нищожни са само клаузите, надвишаващи същия, а не целият договор.

С оглед всичко изложено в настоящата жалба, счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в процесния договор е налице противоречие с разпоредбите на ЗПК по кредита и че на това основание Договор за потребителски кредит „Екстра" № 87242/16.05.2019 г. е нищожен.

Моли съда да отмени постановеното РЕШЕНИЕ № 260110 от 24.09.2021 г.. по описа на РС-Троян, в частта, с която са отхвърлени процесиите искове, като се произнесе с друго Решение, с което да признае за установено, че ИВ. М. В., ЕГН **********, дължи до пълния размер всички описани в издадената Заповед за изпълнение и в депозираната въз основа на нея искова молба, произтичащи от Договор за потребителски кредит „Екстра" № 87242/16.05.2019г. и направените в производствата разноски.

Моли да му се присъдят и всички направени по настоящото производство разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

В срок е постъпил и отговор на въззивната жалба,/неправилно озаглавен отговор на насрещна въззивна жалба, тъй като такава няма подадена/ адв.Владимир Георгиев Пенев, като пълномощник на ИВ. М. В. ЕГН********** Адрес за призоваване: гр.Софня, 1164, ул.Добри Войников №29, ет.З, ап.5/без да е представено адвокатско пълномощно по делото/.

Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „Кредит иис" АД срещу решение №260110/24.09.2021 г. на РС-Троян по гр.д.№1116/2021 г. като от В. моли д а бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована и съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, както и да му присъди направените в хода на въззивното производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение, поради следните съображения:

Твърди, че въззивната жалба е необоснована, неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е постановено при съобразяване иа материалния закон. Сочи, че 4 решаващият съдебен състав е изложил съдържателни мотиви, с които надлежно е обосновал правните си изводи и при постановяване на съдебния акт са съобразени всички правнорелевантни факти в тяхната взаимна връзка и обусловеност, като не са допуснати процесуални нарушения.

Счита, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че неправилно решаващият съдебен състав е приел, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от З ПК.Сочи, че съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент па разходите по кредита и общата сума. дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин, а съгласно разпоредбата па чл. 19 от закона годишният процент па разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки иди косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид. вт.ч. течи, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.