Акт от 13.12.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220 гр. Велико

Търново, 13.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН

КАЛЧЕВ при секретаря М.Н.………………………………………………… и прокурора от ВТОП Светлана Иванова……………………………………... разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно

АНД № 10 281/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по предложение на прокурор на служба в Районна прокуратура Горна Оряховица. Със същото се цели възобновяване на административнонаказателно производство, приключило с Наказателно постановление НП № 18-0268-001119/30.07.2018г. на началника на РУ Горна Оряховица на МВР.

Прокуратурата се позовава на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.70 б“д“ от ЗАНН.

В предложението за възобновяване се сочи, че е образувана прокурорска преписка № 1315/2018г. по описа на ГОРП по повод молба от Н.Б.О. за това, че на 20.07.2018г. е пострадал при пътно транспортно произшествие/ПТП/, при което му била причинена средна телесна повреда. Във връзка с това на 29.08.2018г. е образувано ДП № 521/2018г. по описа на РУ-Г.

Оряховица на МВР за престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, предложение 2, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК. Събраните доказателства при разследването сочат, че Д.А.П. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на визираното престъпление. Заключението на медицинската експертиза сочи, че жертвата/Н. О./ е получил телесни увреждания, които са причинили трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване около два месеца.

Освен констатациите за причинена по непредпазливост средна телесна повреда, разследващите органи са установили, че за същото ПТП е проведено административно наказателно производство.

Срещу водача на лекия автомобил е издадено НП № 18-0268-001119/30.07.2018г. на началника на РУ Горна Оряховица, което е влязло в законна сила на 16.11.2018г.

Във връзка с горното наблюдаващия прокурор с постановление от 08.10.2019г. е спрял наказателното производство по ДП № 521/2018г. на основание чл.244, ал.1, т.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.5 от НПК. Поради това предлага на съда да възобнови административнонаказателното производство, да отмени НП и да прекрати същото производство, на основание чл.70 б“д“ от ЗАНН.

В съдебно заседание наблюдаващия прокурор се явява лично. Поддържа направеното предложение за възобновяване и моли да бъде уважено.

Ответникът РУ-Горна Оряховица на МВР не взема становище по предложението.

Ответникът –Д.А.П., чрез упълномощения адвокат пледира да бъде оставено без уважение предложението за възобновяване. Смята, че е нарушен принципът „ не два пъти за едно и също нещо“. Недопустимо е след влязло в сила НП положението на доверителя му да се утежнява и да се провежда ДП за престъпление. Изготвената медицинска експертиза не сочела данни за средна телесна повреда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново намира предложението на РП-Горна Оряховица за основателно. Смята, че деянието разкрива признаците на престъпление от общ характер и са налице основания за възобновяване на административнонаказателното производство.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.07.2018г. около 11:30 часа в гр. Горна Оряховица по ул. „Пирот“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил е блъснал велосипедист.

При това Н. О. пада от велосипеда върху платното за движение и получава травма на лява раменна става. Срещу водача на лекия автомобил Д.П. е издадено НП № 18-0268-001119/30.07.2018г. на началника на РУ Горна Оряховица, което е влязло в законна сила на 16.11.2018г.

С постановление на наблюдаващия прокурор от

29.08.2018г. е образувано наказателно производство за това, че на 20.07.2018г. в гр. Горна Оряховица при управление на МПС са нарушени правилата за движение и е реализиран удар с велосипедиста Н.Б.О., при което му е причинена средна телесна повреда. Престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, предложение 2, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК. Делото е заведено като ДП № 521/2018г. по описа на РУ-Горна Оряховица на МВР. Разследването е установило, че на 20.07.2018г. в гр. Г. Оряховица, при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген“ модел „Шаран“ с рег. № ***, Д.А.П. с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по чл.37, ал.1 от ЗДвП като не изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещо се пътно превозно средство, в следствие на което допуснал ПТП с велосипедиста Н.В.О. на 64 години от гр. Горна Оряховица и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, представляваща изкълчване на лява раменна кости и довела до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник със срок на лечение и възстановяване около два месеца, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б“б“, предложение 2, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК.

При тези констатации по фактите съдът формира следните изводи по правото:

Предложението за възобновяване по чл. 70, б.

"д" от ЗАНН е направено в срока/едномесечен от спирането/ и при условията по чл. 24, ал. 4 от НПК, от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, предл. второ от ЗАНН/наблюдаващия прокурор/, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество предложението на наблюдаващия прокурор по ДП № 521/2018г. за възобновяване на административнонаказателното производство, свързано с

НП №

18-0268-001119/30.07.2018г. е

ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Възобновяването на приключило с влязло в сила НП административнонаказателно производство изисква наличието на едно от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗАНН. В случая съдът установи, че е налице материалноправната предпоставка на чл. 70, б.

"д" от ЗАНН. Нормата предвижда възобновяване на административно наказателното производство, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

От представеното по делото НП №

18-0268-001119/30.07.2018г., е видно, че на 20.07.2018г. Д.А.П. като водач на МПС нарушил правилата за движение по чл.37, ал.1 от ЗДвП като не изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещо се пътно превозно средство, в следствие на което допуснал ПТП с велосипедиста Н.В.О.. За това нарушение му е било наложено административно наказание, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. Няма данни НП да е обжалвано и същото е влязло в законна сила на 16.11.2018г., съобразно отбелязаното върху него/вж. л. 56 от ДП № 521/2018г./.

На 29.08.2018г. за същото деяние е образувано досъдебно производство ДП № 521/2018г. по описа на РУ-МВР Горна Оряховица за престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, предложение 2, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК. За причинена по непредпазливост при управление на МПС средна телесна повреда на пострадалото при ПТП лице. ДП е спряно с постановление на прокурора на 08.10.2019г. и е направено предложение за възобновяване на АНП, което е предмет на настоящото дело.

Настоящият състав на съда намира, въпреки липсата на изрично посочване, че в предложението на прокуратурата имплицитно се визира нарушение на принципа ne bis in idem, което се явява процесуална пречка за развитие на наказателното производство при приключило с влязъл в сила акт АН производство.

Тази постановка на въпроса произтича от практиката на ЕСПЧ по тълкуването и приложението на чл.4, §1 от Протокол №7 към КЗПЧОС и задължението на националната юрисдикция да осигури на територията на България защитата на правата по Конвенцията, вклч. протоколите към нея.

Република България е страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/. Последната е Ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Поради това на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България този международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, е част от вътрешното право на страната. При това нормите на Конвенцията имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Като договаряща държава България е приела да прилага Конвенцията на своя територия, съгласно чл.1 от същата и да се подчини на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/, съгласно чл.32 от Конвенцията, върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея. Протокол №7 към Конвенцията е подписан от Република България на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30 септември 2011 г. Следователно и Протоколът е част от вътрешното право на страната.

Ne bis in idem е класически принцип на наказателнопроцесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Прилага се в националната ни правна система. Съдържанието на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН и чл.

24, ал. 1, т. 6 от НПК е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два пъти наказателна или административно наказателна отговорност. Според действащото законодателство в България към 22.12.2015г., хипотезата, когато преди образуването или приключването на наказателното производство, спрямо същия деец за същото деяние е проведено окончателно приключило административнонаказателно производство, не е изрично уредена нито в ЗАНН, нито в НПК. С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. е изяснено, че националното законодателство не допуска такава конкуренция, защото чл. 33 от ЗАНН дава приоритет на наказателната отговорност над административната. Спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in idem. Но в практиката има случаи на дублиране на административнонаказателни и наказателни производства срещу едно и също лице по повод едно и също деяние.

В тези случаи при отчитане на критериите, приети в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.4, §1 от Протокол №7 към Конвенцията се констатират нарушения на принципа ne bis in idem.

Всъщност нормата на чл.4, §1 от Протокол №7 към

Конвенцията закрепва същия принцип „ne bis in idem“, като дава по-широка защита на субекта на отговорността. Обусловена от преценката дали производството е с характер на наказателно по автономния смисъл на чл. 6, §1 от Конвенцията, т.е. независимо от правната квалификацията на деянието по националното право. Нормата чл.4, §1 от Протокол №7 гласи, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на

ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. бе изяснено, след анализ на практиката на ЕСПЧ, че разпоредбите на чл. 4 от Протокол № 7 се прилагат единствено на национално ниво; правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще; дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт; принципът препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение; принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса; действието на правилото се проявява само в наказателното производство, по смисъла на Конвенцията.

В същото ТР е изтъкнато, че чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото. В тази връзка, като отчитат тълкуването, дадено от ЕСПЧ, върховните магистрати в посоченото ТР изясняват, че според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията, приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК, т.к. се нарушава забраната ne bis in idem .

Разпечатката съдържа 50 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79cca78e-c3f6-4705-b77c-9302d629eed4