Решение № 257 от 19.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20254100100181 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Н. К., чрез адв. Я. Д.

- САК, срещу Гаранционен фонд – град София иск с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането. В исковата молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че на 20.05.2023 година около 13.00ч. в село Недан е настъпил пътен инцидент с участието на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Аксент“ с рег. № ВТ7920КВ, управляван от Т. Н. Т., като на кръстовището между ул. „Тридесета“ и ул. „Четиридесет и седма“ при осъществяването на маневра движение на заден ход водачът не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, като става причина и реализира ПТП с намиращото се зад него лице, управляващо индивидуално електрическо превозно средство - ищцата.

Твърди, че последната се е движела с електрически велосипед по ул. „47-ма“ и стигайки до кръстовището с ул. "30-та“ спира, за да се огледа и тъй като имало препятствия – от ляво кофа за боклук, от дясно трафопост и спрелия автомобил на третото лице – помагач, изтегляйки се напред, за да осигури видимост, автомобилът потегля на заден ход и я блъска. Посочва, че виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение, по-конкретно чл. 5, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Твърди, че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети УРИ: 311р-6654 от 22.05.2023 година, от служител на РУ - Павликени, както и че е образувано ДП № 184/2023г. по описа на РУ - Павликени. Посочва, че ищцата е била прегледана от екип на ЦСМП 1 град Велико Търново, филиал - град Павликени, като след това била откарана в УМБАЛ „Д-р. Георги Странски“ ЕАД - град Плевен, където й била поставена диагноза - контузия и открита рана на десен глезен и фрактура на фибуларния малеол.

Последвала обработка на раната на външния малеол зашиване с 4 конеца, като фрактурата на фибуларния малеол била обездвижена с гипсова имобилизация тип лонгета и ищцата била изписана с препоръки за продължаващо домашно лечение, спазване на режим на покой и прием на лекарствени средства. Твърди, че последната е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които били особено интензивни през целият възстановителен период, който се сочи да продължава и към сезирането на съда. Посочва, че поради създалата се ситуация пострадалата не можела да посреща самостоятелно ежедневните си нужди като хранене, обличане и тоалет, като за тях получавала помощ от близките си. Твърди, че за периода от 22.05.2023 година до 19.08.2023 година ищцата е била в болничен поради временна неработоспособност, както и че към 20.07.2023 година и 21.08.2023 година било констатирано, че при ищцата се наблюдава забавена консолидация на фрактурната линия за съответния период на зарастване. Посочва, че до преди инцидента ищцата не е изпитвала подобни проблеми, водила е активен за годините си начин на живот, разчитайки на собствени сили за задоволяване на битовите си нужди, а след инцидента пострадалата се чувствала непълноценна и в тежест на хората, които са се грижили за нея. Твърди, че изпитва страх и уплах от случилото се, като споменът за инцидента оставя травматичен отпечатък в съзнанието й занапред. Навежда доводи, че за управлявания от виновния водач лек автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ответникът носи отговорността да репарира справедливо причинените на ищцата неимуществени вреди. В тази връзка е заведена претенция пред ответника, по която била образувана щета № 23210098/02.06.2023г., но с Писмо с изх. № 24-01- 238 от 30.08.2023 година ответникът отказал да извърши плащане. Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 35 000.00 лева – частична претенция от сумата в размер на 40 000.00 лева /Определение № 101 от 11.02.2025 година по гр.д. № 700/2023 година на Районен съд – Павликени/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.05.2023 година при управление на лек автомобил, който не притежава „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2023 година до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен на насрещната страна, който в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на същата. Процесуалният представител на ответника оспорва иска както по основание, така и по размер. Твърди, че липсват доказателства ищецът да е пострадал от процесното ПТП на 20.05.2023 година. Не 2 оспорва, че процесният лек автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като посочва, че е отказано изплащане на претендираното обезщетение, за което при него е заведена щета № 23210098/02.06.2023г. поради непредставяне от страна на ищеца на изискани доказателства, безспорно установяващи наличието на хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Оспорва механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, тъй като протоколът за ПТП в тази част не се ползва с материална доказателствена сила, както и наличието на виновно поведение от страна на водача лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Аксент“ с рег. № ВТ7920КВ.

Навежда доводи, че виновна за произшествието е единствено и само ищцата, която е нарушила правилата за движение - предприела е пресичане на коридора за движение на лекия автомобил и се е движила с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, не е съобразила дистанцията с намиращия се пред нея лек автомобил и е станала причина за настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност твърди, че вина за настъпване на инцидента имат и двамата участници в процесното ПТП. Освен това твърдени, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие. Оспорва настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, като счита претенцията на ищцата за завишена и некореспондираща със съществуващите към момента в страната икономически условия и стандарт на живот, както и началния момент, от който се дължи обезщетение за забава, като счита, че това е датата на постъпване на исковата молба в съда. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата - че се е движила неправилно по пътното платно - нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП; че е пресякла внезапно коридора на движение на лекия автомобил и така е станала причина за настъпване на процесното ПТП; че се е движила с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 4 ЗДвП; че не е съобразила дистанцията с намиращия се пред нея лек автомобил - нарушение на чл. 80а, ал. 2 т. 8 ЗДвП. Твърди, че ищцата е имала възможност да спре безопасно, използвайки спирачната система на управляваното от нея индивидуално електрическо превозно средство, но не го е сторила поради движението си с несъобразена с пътните условия скорост; че е имала техническата възможност да възприеме процесния лек автомобил и да спре преди настъпване на удара; че няма констатирани следи и конкретни данни от увреждане по лекия автомобил и индивидуално електрическо превозно средство, които да са вследствие съприкосновението между двете ППС, поради което счита, че не е настъпил такъв. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

С определение № 636 от 08.12.2023 година по гр.д. № 700/2023 година на Районен съд – Павликени в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран Т. Н. Т.. В проведеното на 30.01.2024 година съдебно 3 заседание процесуалният представител на последния заема становище неоснователност на предявения иск както по основание, така и по размер. за

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че към 20.05.2023 година за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Аксент“ с рег. № ВТ7920КВ няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Видно от приложеното по делото заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица УРИ: 311р-6654 от 22.05.2023 година /л. 8 от гр.д. № 700/22023 година на Районен съд – Павликени/, на 20.05.2022 година около 13.00 часа в село Недан, на кръстовище сключено от ул. „Тридесета“ и ул. „Четиридесет и седма“ е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Аксент“ с рег. № ВТ7920КВ, собственост на Грета Т.а Н. и управляван от Т. Н. Т. и водач на електрически велосипед, вишнев цвят - М. Н. К., при което е пострадала М. Н. К. като е посочено, че е получила фрактура на десен глезен и е откарана за лечение в град Плевен. Отразено е, че Т. Н. Т., движейки се на заден ход не се убеждава, че пътят зад него е свободен и удря намиращата се зад него М. Н. К., както и че за ПТП е образувано ДП № 184 от 20.05.2023 година. В протокола е посочено и че видимите щети по лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Аксент“ са: щети по задна броня и следи от кръв.

От приложеното по делото заверено копие на Споразумение за прекратяване на ДП № 184/2023 година от 0512.2024 година, както и Протокол № 36 от 10.12.2024 година по АНД № 257/2024 година на Районен съд - Павликени се установява, че с влязло в сила споразумение Т. Н. Т. е признат за виновен за това, че на 20.05.2023 година, в село Недан, община Павликени в района на кръстовище между ул.

„Тридесета“ и ул. „Четиридесет и седма“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай Аксент“, с рег. № ВТ7920КВ, при движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в – чл. 40, ал. 1 ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 ЗДвП – „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Н. К. от същото село, изразяваща се в закрито счупване на дясна малкопищялна кост в областта на глезенната става – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.

По делото са приложени и заверени копия на Фиш за СМП от 20.05.2023 година; Искане за рентгеново изследване от 20.05.2023 година, ведно с резултат от 4 него на ЦСМП – Велико Търново, филиал Павликени; Искане за рентгеново изследване от 20.05.2023 година, ведно с резултат от него на УМБАЛ „д-р Г.

Странски“ ЕАД – град Плевен; Медицинско свидетелство, изх. № 62 от 29.05.2023 година на д-р Й; Болнични листи №№ Е20230769865 от 24.05.2023 година, Е2023076989 от 21.06.2023 година и Е20230769965 от 22.07.2023 година; Описание на изследване от 20.07.2023 година на д-р Христов; Амбулаторни листи №№ 2314D056559 от 29.05.2023 година, 2314380440С4 от 22.05.2023 година, 23184708DB1B от 03.07.2023 година, 23190300D13 от 07.07.2023 година, 23201А044738 от 19.07.2023 година, 23233101DBE7 от 21.08.2023 година /л. 10-23 от гр.д. № 700/22023 година на Районен съд – Павликени/.

Видно от приложените по делото заверени копия на Претенция за изплащане на обезщетение, вх. № 24-01-237 от 01.06.2023 година на Гаранционен фонд; Писмо, изх.

№ 24-01-238 от 30.08.2023 година на Гаранционен фонд /л. 24-27 от гр.д. № 700/22023 година на Районен съд – Павликени/, на 01.06.2023 година в Гаранционен фонд е получена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в която е посочена банковата сметка на заявителя по нея, по която е отказано изплащане на претендираното обезщетение.