Решение № 960 от 18.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2150/2024
- Вид
- Решение № 960
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 08.08.2024
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, т.3 · Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 960 гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110202150 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.
Ю. Т., роден в Украйна на **********г., адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка”, ап.303 депозирана чрез процесуален представител - адвокат Й.А. от ВАК против Наказателно постановление № 24-0460-000687/12.05.2024 год., издадено от Младши оперативен дежурен в ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същия текст.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.
Изтъква се , че Т. е украински гражданин , който не разбирам и не говоря български език, поради което след като бил спрян от полицаите помолил да ми бъде осигурен преводач, за да може да разбера за какво е тази проверка, но му било отказано, т.к. в часа на проверката нямало как да се осигури преводач. Разбрал, че ще му бъде извършена проверка с уред , на който трябвало да духа. Възз. твърди, че започнал да духа в уреда, но полицаите не одобрявали неговите опити и му говорели нещо, което той не разбрал. Възз. твърди, че от детска възраст страда от астма и има проблеми с 1 дишането, като в него момент имал обостряне, кашлял и трудно дишал. Опитал се да обясни здравословното си състояние, но полицаите започнали да пишат нещо, накарали го да се подпиша под някакви листи и веднага си ги взели, без да му обяснят какво подписва. Въз. сочи, че бил откаран в РУ 05 Златни Пясъци, кьдето отново не разбрал защо го водят там и какви документи му дават да подпише. След освобождаването му се свързал с преводач и едва тогава разбрал след превода на НП, че са искали да му извършат проверка за алкохол или да отиде да даде кръвна проба.
Възз. твърди, че тъй като не разбрал какво искат от него, не можал да съдейства по време на проверката. Поради това счита, че е наказан за нарушение, което не е извършил.
В жалбата се твърди още, че , в хода на производството, завършило с издаване на оспореното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на императивните правила, регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП, имащи за последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание, без да бъде разглеждан спора по същество. В случая, на водача не бил съставен АУАН, а директно му било издадено НП, което било недопустимо. Поради факта, че АУАН изобщо не е съставен, жалбоподателят бил лишен от възможността да упражни правата си по чл.44 от ЗАНН.
Изтъква се и , че нарушителят следва да е наясно с всички факти от състава на административното нарушение, за което се ангажира отговорността му. В случая санкционираният бил чужд гражданин, като от данните по преписката не се установява същият да владее български език. След като чуждият гражданин не е декларирал изрично по административнонаказателното производство, че владее български език, съответно не е отказал изрично да му бъде осигурен преводач, е следвало задължително при предявяване и връчване на АУАН, преводач да му бъде назначен. Излагат се аргументи за субсидиарно приложение на НПК предвид разпоредбата на чл.84 от ЗАНН и нарушено право на защита в хода на АНП.
Сочи се и , че обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушение. По същество липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, не е посочено конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на вмененото административно нарушение, липсват обстоятелствата при които е извършено.
С тези аргументи се иска отмяната на НП и присъждането на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
А., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ангажира писмени доказателства за здравословното състояние на възз. Моли за отмяна на НП и за 2 присъждане на сторените по делото разноски..
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е. Т. е роден на **********г. в Украйна. Той е правоспособен водач на МПС.
На 12.05.2024г. жалбоподателя управлявал лек автомобил марка „Пежо 407“ с рег.
№ВТ3108СР в гр.Варна. Около 02:20ч. възз. се движел с управлявания от него автомобил по ул.“Петър Първи“, където до №1 бил спрян за проверка от намиращия се там екип от полицейски органи при Пето РУ-Варна- свидетелите С. Г. и С. Р.. След проверка на документите на водача било установено, че той е украински гражданин.
Била предприета проверка за употребата на алкохол посредством техническо средство дрегер. По време на проверката полицейските органи говорили на проверявания на български език и се опитвали да му обяснят с жестове какво действия трябва да извърши. Последният от своя страна се опитвал да изпълни показаното от полицаите, но при издишване на въздух в уреда се удрял по гърдите, като органите на реда не могли да разберат какво се опитва да им обясни. След неколкократни опити за проба, тъй като не разбирали каква е причината пробата да не бъде извършена, органите на реда преценили, че следва да му съставят АУАН, в който да опишат, че отказва проверка с техническо средство, тъй като само така можели да му издадат талон за изследване и да го изпратят за даване на кръвна проба. .
При така установеното, още същата вечер св.Г. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и му го предявил, като възз. го подписал на указаните от служителите места. Екземпляр от акта не бил връчен на възз, тъй като св.Г. счел, че на чужденците не следва да се връчва АУАН. Възз. бил отведен в Пето РУ като му бил издаден и талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба, който му бил връчен в 04:00ч. и било вписано, че може да се яви за даване на кръвна проба в рамките на 120 минути в МБАЛ Св.Анна-Варна АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и още същия ден издал срещу възз. атакуваното НП, с което й били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същия текст. НП било връчено лично на жалбоподателя на 12.05..2024г. от св.Г.
3
В последствие била приобщена справка изх.№1329-1/16.05.24г. от МБАЛ „Св.Анна“-Варна, от която е видно, че възз. не е регистриран в журналите на Спешна медицинска помощ за вземане на кръвна проба и за него няма издаден протокол за химическа експертиза..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка от МБАЛ Св.Анна-Варна, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията депозирани в с.з. от свидетелите С. Г. и С. Р.. Техните показания за начина, по който е извършена проверката, за обстоятелството, че не са могли да установят пълноценен словесен контакт с възз., предвид обстоятелството, че не са се разбирали, тъй като той говорел на език неразбираем за тях, че при проверката с уреда са установили, че възз. има някакъв проблем /възприели са го да се тупа по гърдите/ , но не са разбрали в какво се състои той, са еднопосочни и взаимно допълващите се.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 23.05.2023г. видно от входящия печат Пето РУ-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Младши оперативен дежурен в ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, съгласно т.4 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния 4 процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
Въпреки горното настоящият съдебен състав счита, че в хода на проведеното от административните полицейски органи административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства в хода на АНП са допуснати нарушения ограничаващи и сериозно засягащи правото на защита на наказания субект. Безспорно чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК, но не всички разпоредби от НПК са приложими в производството по ЗАНН. Привлеченият към административнонаказателна отговорност има правата, описани в чл. 55, ал. 1 от НПК на обвиняемия: да научи за какво нарушение е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да представя доказателства; да участва в производството; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, да има защитник, които се упражняват по реда предвиден в ЗАНН и гарантират от спазването на процесуалните правила по съставяне и връчване на АУАН, на НП с указания за реда и сроковете за депозиране на възражения, жалби и доказателства. Поради това следва да бъде спазен процесуалният ред в ЗАНН при издаването на АУАН и на НП за конкретното нарушение, както и изискванията за съдържанието им в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, за връчване на преписи от тях на нарушителя с указания за реда и сроковете за подаване на възражения и жалби. За производството не е от значение дали административнонаказващият орган в случаите, когато наказаното лице не говори български език, ще му осигури надлежен преводач. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, според която за леки нарушения налагани от орган, различен от съд, когато е налице законова гаранция, че тази санкция може да се обжалва пред съд, директивата се прилага единствено в производството по обжалване пред съда. Именно съобразно посочената норма, наказващият орган не е длъжен непременно да осигурява преводач в административнонаказателното производство, когато привлеченото към отговорност лице не говори български език. В случая същината на процесното нарушение не се състои в това, че органът не е осигурил преводач, а в нарушаване на правото на защита на лицето вследствие невъзможността му да разбере в какво е обвинено тъй като както стана ясно от показанията на св.Г. АУАН въобще не му е връчен, понеже актосъставителят счита, че такова действие не се дължи защото той бил чужд гражданин. Никъде в разпоредбите на ЗАНН не е посочено, че АУАН не следва да бъде връчван на чужденци, посочено е единствено, че екземпляр от такъв се представя незабавно на наказващия орган, ако лицето няма постоянен адрес в страната.