Определение № 252 от 06.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Шумен, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500126 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт С.П.С срещу разпореждане №247/4.02.2025г. по ч.гр.д.

№109/2025г. по описа на НПРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 631 от 24.01.2025 год., подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „....“ № 52 - 54, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Н. И. О., ЕГН: **********, с адрес село ...., п.к. 9963, улица „...“ № 6, за сумата от 69,97 лв. (шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.06.2024 год. до 15.01.2025 год., по Договор за потребителски кредит № 4054145725 от 21.03.2024 год.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно по изложените в частната жалба съображения и моли съдът да го отмени в обжалваната част и вместо това претендираните със заявлението сума за 69,97 лв. обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.06.2024 год. до 15.01.2025 год да се уважи и да се присъди пълния размер на разноските по заповедното производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна , поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №109/2024г. по описа на НПРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Ч.Д. и ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Т. срещу 1 длъжника Н. И. О. , в което се иска присъждане на 1649.16лв.

- главница, 211.35лв. възнаградителна лихва, начислена за периода 25.06.2024г. до 26.11.2024г. , 69.97лв. – лихва за забава, начислена за периода 25.06.2024г. до 15.01.2025г. и разноски в производството, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 38.61лв. държавна такса.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, страна по сключен между него и „Ти Би Ай банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № 4054145725/21.03.2024г.

С разпореждане №247/4.02.2025г.по ч.гр.д.№109/2025г. по описа на НПРС ,съдът е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение за сумите 1649.16лв. - главница, 211.35лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода 25.06.2024г. до 26.11.2024г. и разноски в производството, от които 48.19лева юрисконсултско възнаграждение и 37.21лв. държавна такса.

Предмет на настоящото въззивно производство е вземането на заявителя за сумата от 69.97лв. – лихва за забава, начислена за периода 25.06.2024г. до 15.01.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като на осн.чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Според приетото от страните в чл. 15.1. от договора, в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена главница за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното плащане на сумата. Законната лихва се формира както е 2 посочено в чл. 9.4. Съгласно последния цитиран текст, към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка. ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.

С разпореждане №189/24.01.2025г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да отстрани нередовности в него, изброени в девет точки. В дадения й тридневен срок, банката депозирала молба, с подробно изброяване и обосноваване на претендираните вземания.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата 69.97лв. НПРС приел, че се претендира неустойка, която е нищожна.

Посочил е, че същата излиза извън присъщите на неустойката функции.

На основание сключения между страните договор за потребителски кредит от 21.03.2024г. банката е отпуснала на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, като се твърди, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на парично задължение. Страните по договора са уговорили изрично как се формира размерът на обезщетението /лихвата за забава/ в чл. 15.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Въз основа на тази уговорка, „Ти Би Ай банк“ ЕАД претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземането си, чийто размер и основание са изрично посочени в извлечението от счетоводните книги на банката. Именно извлечението представлява документ, по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК обуславящ издаване на заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл, мотивите на заповедния съд, обсъждащи наличие на неравноправна клауза в договора и то такава, предвиждаща плащане на неустойка, са неправилни. Заявителят не претендира такова вземане, то не е предвидено и в сключения договор за банков кредит. Настоящият състав намира, че клаузата, предвиждаща плащане на обезщетение при забава в плащанията на вноски по процесния договор за кредит, не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 22 от ЗПК, а в съответствие с нормите, регламентиращи банковите кредити.

В случая въззивния съд констатира след изчисляване на размера на законната лихва с ел.калкуратор върху претендираната по заявлението главница за исковия период ,че същата е изчислена правилно в размер на 69.97лв. съобразно уговореният размер на лихвата за забава по сключения между страните договор в чл.9.4 от него. Обезщетението за забава от 69.97лв. представлява само законната лихва за периода в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка, като ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС. Следователно в този размер не е включена , както твърди заявителя 34.67% договорна лихва , която се дължи на осн.чл.9 ал.1 от 3 договора , а при просрочие , както е в случая се дължи лихва за просрочие, но в размера посочен в чл.9.4 от договора. Договорната лихва се претендира на самостоятелно основание и е присъдена вече, както е поискана от заявителя в размер на 211.35лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода 25.06.2024г. до 26.11.2024г. и не е налице основание за повторното й присъждане ,чрез включването и в размера на лихвата за просрочие.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо разпореждането, следва да бъде разпоредено издаването от НПРС на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Ч.Д. и ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Т. срещу длъжника Н. И. О., ЕГН: **********, с адрес село ...., п.к. 9963, улица „...“ № 6, за сумата от 69,97 лв. обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.06.2024 год. до 15.01.2025 год., по Договор за потребителски кредит № 4054145725 от 21.03.2024 год. , сключен между страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №247/4.02.2025г. по ч.гр.д.№109/2025г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Ч.Д. и ...., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Н. И. О., ЕГН: **********, с адрес село ...., п.к. 9963, улица „...“ № 6, за сумата от 69,97 лв. (шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.06.2024 год. до 15.01.2025 год., по Договор за потребителски кредит № 4054145725 от 21.03.2024 год., като вместо това постановява :

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, ул. „....“ № 52-54, представлявано по закон от А.Ч.Д. и ...., представлявано по пълномощие от юрисконсулт С.П.С срещу длъжника Н. И. О., ЕГН: **********, с адрес село ...., п.к. 9963, улица „...“ № 6, за сумата от 69,97 лв. (шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.06.2024 год. до 15.01.2025 год., по Договор за потребителски кредит № 4054145725 от 21.03.2024 год. , сключен между страните, за сумата от още 1.40лв. държавна такса и за сумата от още 1.81лв. юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на НПРС за техническото издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5