Решение № 3225 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330117297 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявен е иск от М. А. В. против „Бест Файненс“ ООД, за признаване за недействителна клаузата на Раздел IV, т. 4, предвиждаща заплащане на неустойка по договор за кредит № ............., сключен между страните, в размер на 738,91 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и за връщане на сумата от 739,91 лева, платена з а неустойка по договора в периода от 07.08.2019 г. до 07.12.2020 г., ведно със законна лихва, от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022 г. , до изплащане на сумата. Иска се от съда да уважи исковете. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК о тветникът „Бест Файненс“ ООД, изразява становище за неоснователност на исковете. Иска се от съда да ги отхвърли. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Между страните по делото не са спорни обстоятелствата относно сключването на договор за кредит № .........., условията по кредита – че се касае 1 до отпусната сума в размер на 1000 лева при ГЛП 41 % и ГПР 49,65 %, както и че заемната сума е предоставена на ищеца от ответника. Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представените писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план. В раздел IV, т. 1 и т. 2 от договора за кредит е уговорено, че в срок от един ден от получаването на заемната сума кредитополучателят е длъжен да предостави обезпечение на кредита чрез поръчител, който е нужно да отговаря на посочени конкретни условия (т. 3 от същия раздел). В т. 4 от същия раздел на договора е уговорено, че ако не бъде изпълнено това задължение в установения срок, кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя неустойка в размер на 0,28% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е оставен без обезпечение.

В производството е изготвено и прието заключение по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като пълно и компетентно изготвено. Вещото лице посочва, че след проверка в счетоводните книги е констатирало, че общо ищецът е заплатил на ответника по процесния договор за кредит парична сума в размер на 1578,13 лева, тоест заплатена е цялата главница (чиста стойност) по кредита в размер на 1000 лева, както и горница над същата от 578,13 лева, която дружеството-ответник отнесло към пера „договорна лихва“ и „разходи за събиране на просрочено задължение“. Вещото лице посочва, че при включване на разхода за неустойка по раздел IV от договора за кредит в ГПР, той би възлязъл на 81,09%.

По правото:

По иска за недействителност на договорна клауза:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – един ден след получаването на заемната сума – обезпечение, което следва да отговаря на множество конкретно поставени от кредитора изисквания. Явно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – 1000 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано. Следва да се отбележи и че не е предвиден краен срок за начисляване на неустойката, което води до невъзможност на потребителя при сключване на договора за кредит да прецени финансовите последици от поемането на задължението.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от 2 длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по раздел IV от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (49.65 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Ако кредиторът беше включил уговореното като „неусточено“ задължение по чл. 6 от договора в ГПР, каквото е изискването на ЗПК, то щеше да е видно prima facie противоречието на договора с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – в този случай ГПР щеше да е над 81 %. Така отново би се активирала защитната разпоредба на чл. 23 от ЗПК и кредиторът не би получил нищо, освен чистата стойност на кредита.

За да избегне тези негативни последици, кредиторът е уговорил формално като неустойка за неизпълнение на задължение, отделно от възнаградителната лихва, едно плащане в своя полза. По този начин са нарушени императивните норми на ЗПК – реалният общ разход по кредита за потребителя надвишава лимита на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На изложеното основание – противоречие със закона, атакуваната договорна клауза е недействителна. Тя не може да бъде недействителна на повече от едно основание, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца в тази насока.

По иска за недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г... М........; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М...П..........).

Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание. В конкретния случай обаче е налице специфика – предмет на делото, така както е въведен от ищеца, е единствено заплатената без основание по признатата за недействителна клауза на Раздел 3

IV, т. 4 от договора за кредит сума. Поради това съдът следва да установи в какъв размер са постъпленията по това перо на дълга. Друг щеше да бъде случаят, в който се твърди недействителност на целия договор и се иска връщане на даденото по него – тогава ответникът щеше да бъде длъжен да върне всяка сума, която държи без основание, надвишаваща чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК), без да е от значение по кои пера на дълга я е отнесъл.

Предвид изложеното, от приетото заключение на вещото лицесчетоводител се установява, че ищецът е заплатил на кредитора чистата стойност на кредита от 1000 лева – сума до този размер той винаги има право да задържи (чл. 23 от ЗПК). Горницата от 578,13 лева той няма право да задържи като платена за възнаградителна лихва и разходи за извънсъдебно събиране. Такъв иск обаче не е предявен, а по признатата за недействителна клауза на Раздел IV, т. 4 от договора ищецът не е заплатил нищо. По предявения иск не е доказано предаването на търсената за връщане като недължимо платена неустойка парична сума.

Въз основа на всичко гореизложено, искът за недействителност на процесната договорна клауза се намира за основателен и следва да се уважи, а искът за връщане на недължимо платено се намира за недоказан в своето основание и като такъв следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода от спора на М. В. следва да се присъдят разноските за производството по съразмерност в размер на 125 лева, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-жа Найденова. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в общ размер на 400 лева, от които по съразмерност следва да се присъдят на процесуалния представител 200 лева. Понеже същият е регистриран като задължено лице по ЗДДС, видно от представените удостоверения на НАП, следва да се присъди и ДДС към определеното адвокатско възнаграждение в размер на 40 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречие със закона клаузата на Раздел IV, т. 4 от сключения на ..... между страните „Бест Файненс“ ООД, ЕИК: .......... и М. А. В., ЕГН: **********, договор за потребителски кредит № .........., която предвижда заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение съгласно Раздел IV, т. 1, 2 и 3 от договора.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. А. В., ЕГН:

**********, против „Бест Файненс“ ООД, ЕИК: ......... иск за заплащане на парична сума в размер на 739,91 лева, платена по клаузата за Раздел IV, т. 4 от сключения на ......... между страните договор за потребителски кредит № ..............., ведно със законна лихва, от датата на подаване на исковата молба – 4

28.11.2022 г., до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Бест Файненс“ ООД, ЕИК: ........., да заплати на М. А. В., ЕГН: **********, сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Бест Файненс“ ООД, ЕИК: ........ да заплати на Е... а... д........

Е. И...., БУЛСТАТ: ............. с адрес: гр. П...., ул. „Б........, сумата от 240 лв.

/двеста и четиридесет лева/ с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 5