Определение № 4298 от 30.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4298 гр. София, 30.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20241100608335 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 във вр. с чл.249, ал.3 във вр. с чл.248, ал.1, т.6 от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от представител на Софийска районна прокуратура, срещу определение от 16.12.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав по НОХД № 16365 / 2024 г., в частта, с което е била изменена взетата по отношение на подс. К. Г. Л. мярка за неотклонение от “Задържане под стража“ в “Парична гаранция“ в размер на 2 000,00 лева. В протеста се сочи, че неправилно Софийски районен съд е направил извода, че не е налице опасност подсъдимото лице да извърши престъпление, която се извежда от обстоятелството, че на подсъдимото лице е било повдигнато обвинение непосредствено след като е бил освободен от изтърпяване на наказание “Лишаване от свобода“. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен в частта, с което е била изменена взетата по отношение на подс. К. Г. Л. мярка за неотклонение от “Задържане под стража“ в по - лека мярка за неотклонение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в протеста намира, че същият е процесуално допустим, тъй като e насочен срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения срок. Разгледан по същество съдът намери, че така депозиран частният протест се явява основателен.

Производството по НОХД № 16365 / 2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу К. Г. Л., с който са били повдигнати обвинения за престъпления по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 1 от НК и по чл.131, ал.1, т.4 и т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

В разпоредително заседание, проведено на 16.12.2024 г., първостепенният съд е уважил искането на защитата за изменение на взетата спрямо подс. К. Г. Л. мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в по - лека, като е приел, че продължителното задържане, явяващо се с продължителност повече от четири месеца, значително е редуцирало констатираната от предходните съдебни състави при разглеждане на делото по реда на чл.64 от НПК опасност от извършване на престъпление на лицето.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено, а съображенията за това са следните:

С определение от 05.08.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20 състав по НЧД № 10901 / 2024 г., по отношение на подс. К. Г. Л. е била взета мярката за неотклонение “Задържане под стража“.

Предмет на проверка в това производство е да бъде извършена преценка, дали към момента на произнасяне на съда, продължава да съществува обосновано подозрение, че подсъдимото лице е съпричастно към деянието, за което е предадено на съд. На преценка подлежат и обстоятелствата, относно съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие и / или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет е опасността, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение. В това производство съдът дължи да провери, дали търпяната към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

В конкретния случай въззивният съд намира, че подобно обосновано предположение е налице. Видно от материалите по делото обоснованото подозрение, съществувало у органите на досъдебното производство при внасяне на обвинителния акт, както и от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие не е разколебано и същото продължава да съществува и към настоящия момент.

По отношение на наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление, съдът споделя единствено доводите на първата инстанция, че не е налице опасност от укриване, доколкото подсъдимото лице разполага с известен по делото адрес.

От друга страна обаче, не така стои въпросът за наличието на опасност от извършване на престъпление. Настоящият съдебен състав не се солидаризира с доводите на първата инстанция в тази насока. Подсъдимото лице е предадено на съд за тежко умишлено престъпление, предвиждащо наказание “Лишаване от свобода“, което разкрива наличие на завишена обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Последната неминуемо се извлича и от обремененото съдебно минало на подсъдимото лице, а така и от предходното изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода“, непосредствено преди да му бъде повдигнато обвинение за деянията по настоящото дело.

Преценявайки съвкупно обществената опасност на деянието и личната такава на 2 подсъдимото лице, в контекста на продължителността на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, въззивният съд намира, че опасността от укриване не е с достатъчно намалял интензитет, за да обуслови действието на по - лека мярка за неотклонение. Срокът, през който подсъдимото лице изпълнява мярка за неотклонение “Задържане под стража” не се явява неразумен, предвид ритмичното водене на наказателното производство. То се намира на етап съдебно следствие, като предстои да се пристъпи към разпит на свидетели.

Поради това настоящата въззивна инстанция не споделя извода на първата досежно законосъобразността на продължаване на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, тъй като счита същата за необходима и пропорционална на преследваните от закона цели, а именно в най - пълна степен да обезпечи нормалното развитие и приключване на наказателното производство в разумен срок.

Изтъкнатите от защитата доводи от личен и социален характер, чрез посочване на твърдения за фактическо съжителство на подсъдимия с пострадалото лице, също не биха могли да мотивират съда да вземе по отношение на подсъдимото лице мярка за неотклонение, различна от “Задържане под стража”, тъй като същите не могат да бъда противопоставени, както на целите на мерките за неотклонение, така и на релевираната по - горе опасност от извършване на престъпление.

Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на Софийски районен съд се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в неговата обжалвана част, касателно произнасянето на съда по отношение на мярката за процесуална принуда.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 16.12.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав по НОХД № 16365 / 2024 г., в частта, с което е била изменена взетата по отношение на подс. К. Г. Л. мярка за неотклонение от “Задържане под стража“ в “Парична гаранция“ в размер на 2 000,00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подс. К. Г. Л. мярка за неотклонение от “Задържане под стража“ по НОХД № 16365 / 2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4