Решение № 2 от 03.01.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Мадан, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20235430100280 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от С. Г. В., чрез пълномощника адв. А. Д. против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, искане да бъде прогласен за недействителен договор № ** за предоставяне на потребителски кредит, сключен между С. Г. В., ЕГН ********** в качеството и на кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ** в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 399,65 лева на основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2021 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор № ** за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 1 от Договора, ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 3700.00 лв. Съгласно чл.

3 от договора, ищцата е трябвало да върне общо сумата от 4995 лв., която представлява сбор от: главница в размер на 3700.00 лв.; лихва в размер на 1295.00 лв., при лихвен процент 35%. Съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябвало да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план и според договора първото плащане трябвало да бъде извършено на 03.10.2021г., а последното на 25.02.2023г. Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Ищцата била сключила договор за гаранция с Ferratum Bank, по който дължала възнаграждение за гарант, а именно:

3663.00 лева ( т.4.3 от СЕФ към Договора). Общият размер на задължението на ищцата към датата на сключването на договора е възлизало на 8 618 лева (главница + лихва + такса 1 гарант ). Ищцата погасила предсрочно задължението си по процесния договор на 29.09.2021 г., като заплатила сумата от 4099,65 лева. Ищцата не била заплатила пълния размер на задължението, тъй като се приспаднала възнаградителната лихва и възнаграждението на гаранта след месец септември 2021 г. Ищецът счита, че Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: Не било посочено кои точно разходи формират ГПР. Счита, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното било задължително условие за получаване на кредита. Ищецът сочи, че самият договор за поръчителство бил нищожен, по изложените в исковата молба съображения. Счита, че е изпълнен общият фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка относно клауза за предоставяне на обезпечение гаранция /клауза гарант/ /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ и тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Възразява, че е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито ОУ, има посочен лихвен процент на ден.

Ищцата се позовава на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Сочи, че е заплатила по процесния договор 4099, 65 лв. Чистата стойност на кредита възлизала на 3700 лв., поради което ищцата била надплатила 399,65 лв. Счита, че ответното дружество е получило недължимо сумата от 399,65 лв. доколкото тя се явява дадено без правно основание по недействителен договор за кредит. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва въведените възражения от ищеца за наличието на нарушения по чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не бил задължен да сключи договора. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск, който ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. Предвидените разходи в СЕФ били включени в последствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума. която следва да бъде върната от ищеца е в размер на 4 995.00 лева, като главницата е в размер на 3 700.00 лв, а лихвата е в размер на 1 295.00 лева. Следователно, за ищеца била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит. Кредитополучателят бил уведомен за задължението си да предостави обезпечение преди да е взел решение за сключване на договора и можел да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. Посочният в договора ГПР в договора за кредит бил съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът разполагал и с правото по чл. 29 от ЗПК да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения и без да дължи обезщетение и неустойки. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Постъпило е становище по отговор на исковата молба вх. № 2298/20.10.2023 г. от ищцата, с което оспорва като неоснователни въведените с отговора на исковата молба възражения

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, 2 че на 03.09.2021 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор № ** за предоставяне на потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), при следните параметри: размер на предоставената сума от ответника на ищеца - 3700 лв., обща сума за връщане 4995 лв., която представлява сбор от: главница в размер на 3700 лв., лихва в размер на 1295 лв., при лихвен процент 35%.

Съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябвало да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора, като първото плащане трябвало да бъде извършено на 03.10.2021., а последното на 25.02.2023 г. Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставено в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението. За обезпечаване изпълнението на задълженията на ищцата по процесния договор за потребителски кредит към ответника между ищцата и трето по делото лице – Фератум Банк, със седалище в Малта бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по който ищцата следвало да заплати възнаграждение в полза на гаранта в размер на 3663 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Фератум България ЕООД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния случай се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването на закона е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото 3 тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.66 %, а възнаградителната лихва- 35.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 14 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. В договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 4920 лева. Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 3663 лева. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез предоставяне на гаранция, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в общата дължима сума от потребителя и в размера на ГПР. Обстоятелството, че според договора клиентът принципно има право на избор да сам да осигури поръчител или пък да използва Фератум България, с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 , ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. При включването на дължимото възнаграждение за гарант в размер на 3663 лева (което е размер близък до предоставената главница по договора), то ГПР би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер от 49,66 %, размерът на възнаградителната лихва от 35 %, както и срокът на договора от 18 месеца. Доколкото посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.