Определение № 3088 от 06.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3088 гр. Бургас, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100501850 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274, ал.1,т.1 от ГПК, образувано по частните жалби на двете страни по гр.д. № 8153/22г. по описа на БРС-С. Г. и Р. Ч.- двамата чрез адв. М.Стойков, подадени против протоколно определение №3232 от 29.05.23г., постановено по делото на БРС, с което производството по него е прекратено на основание чл.321, ал.1 от ГПК поради неявяването на ищцата в съдебно заседание без уважителни причини.

След извършено ново администриране на двете жалби от БРС, съдът констатира, че подадената от ответник Р.Ч. е подписана лично от него(вж. молба от 27.10.23г. и приложената към нея приподписана от лицето въззивна жалба), с което са изпълнени дадените от втората инстанция указания за поправката й.

В частната жалба на ищцата Г. чрез процесуален представител – адв. М.Стойков се твърди неправилност на постановеното прекратяващо делото определение, поради неправилно приложение на процесуалния закон.

Чрез адв. Стойков страната подчертава, че е украинска гражданка и след раздялата си с ответника се е установила да живее в Украйна. Т.к. там се води война, а това винаги е форсмажорно обстоятелство, връзката между страната и нейния процесуален представител е прекъсната по обективни причини, обясняващи и неявяването й лично в двете проведени по делото съдебни заседания пред първа инстанция- БРС. По тези съображения намира, че волята й следва да се счете потвърдена от наетия процесуален представител пред съда, разглеждащ бракоразводното дело. Моли се първата инстанция да бъде напътена да изиска от трети лица информация във връзка с местопребиваването и адреса на ищцата в Украйна.

Моли неправилното определение да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по заявената претенция, като се гледа в отсъствието на ищцата.

Въззивната частна жалба на ответника против определението на първата инстанция 1 съдържа доводи за неправилност, като се твърди липса на предпоставки за прекратяването на делото.Твърдяло се е отсъствие на ищцата по уважителни причини, поради което и след като ответникът също желае развода, се сочи, че е следвало съдът да разгледа делото по същество, включително като събере доказателства дали ищцата не се намира в страната или пък такива, че се намира в Украйна, като установи адреса й. В молбата си, уведомяваща администриращия съд за изпълнението на дадените му за поправка на жалбата указания, Ч. е заявил, че се е свързал с ищцата Г., която искала да се яви в съдебно заседание и се намира в Чехия. Посочил е и неин мобилен телефон.

С отговора на частната жалба на ответника и по вече изнесените по-горе съображения, ищцата подкрепя чрез адв. Стойков изложената от двете страни теза. Акцентира се на това, че и двамата съпрузи искат развода, а неявяването на ищцата е само заради войната в Украйна, което й пречи свободно да се придвижва. Евентуално се моли съдът да приеме волята й бракът да бъде разтрогнат чрез изявленията на нейния процесуален представител по делото. Поддържат се и доказателствените искания, направени във връзка с установяването на настоящото й местопребиваване.

Проверката на съда по чл. 275 от ГПК сочи двете жалби за редовни и допустими, а по същество и за основателни, като съображенията за това са следните:

Предмет на гр.д.№8153/22г. по описа на БРС е развод на страните по исков ред, на основание чл.49 ал.1 от СК, иницииран от съпругата С. Г. чрез пълномощник.

Разпоредбата на чл.321, ал.2 от ГПК поставя императивното изискване в първото по делото съдебно заседание страните да се явят лично, като неявяването на ищеца без уважителни причини има за процесуална санкция прекратяване на производството.

От съдържанието на нормата личи замисълът на законодателя да пристъпи към разглеждането на брачния спор едва след като се убеди окончателно в непоколебимостта и сериозността на намерението на ищеца да прекрати брака си с ответника. Неявяването лично на делото за развод в първото открито съдебно заседание се тълкува като желание за заздравяване на отношенията и укрепване на семейството, респективно като оттегляне на иска за развод.

Хипотезата съдържа и изключение от така създадената презумпция, когато неявяването на ищеца не следва да се приема за дезинтересиране от започнатото производство, т.к. личното присъствие е осуетено от други съображения, обективни пречки или трудно преодолими обстоятелства. Това са случаите, в които неявяването е продиктувано от „уважителни причини“, изключващи налагането на процесуалната санкция- прекратяване на производството по делото.Самото понятие „уважителни причини“ няма легално определение, поради което следва да се извлече емпирично от съдебната практика.

Така в свое решение №164/15.05.13г. по гр.д.№42/13г., ВКС изключва вложения в разпоредбата на чл.321 от ГПК замисъл неявяването на ищеца по бракоразводното дело да се счете демонстриращо липса на категоричност в намерението му да прекрати брачната връзка, когато същото фактическо поведение е причинено от чисто обективни обстоятелства, осуетяващи или затрудняващи присъствието на ищеца в заседанието. Тогава визираното в закона значение на този факт не може да се приложи.За такова изключение е посочено отсъствието на страната от държавата на сезирания съд, поради трайното й установяване в друга държава, но при изпращане на представител с изрично пълномощно, потвърждаващо волята за разтрогването на брака.

В Определение №232/23.04.14г. по гр.д.№823/14г. на ВКС разбирането еволюира в насока, 2 че да е гражданин на друга държава, е достатъчно уважителна причина за това ищецът да не се яви в сезирания съд, т.к. присъствието е свързано както с предварително снабдяване с виза за влизането на територията на РБ, така и с ползването на отпуск, а също и с разходи за пътуването.

В Определение №480/11.12.20г. по ч.гр.д.№3862/20г. на ВКС(касаещо развод по взаимно съгласие, където явяването на двамата съпрузи лично пред съда е задължително, иначе процесът се прекратява), е прието дори, че стига молителите да са представлявани по силата на изрично пълномощно в процеса, удостоверяващо непоколебимото им намерение за разтрогването на брака, ако личното им явяване е осуетено по уважителни причини( единият съпруг е бил болен от Ковид 19, а другият живеел в чужбина), при положение, че не съществува съмнение в желанието им да се разведат и няма спор относно представителството им по делото, то неявяването не би следвало да се изтълкува като разколебаване на волята им за развода. Видно от изложените мотиви, това разрешение е продиктувано от необходимостта при правоприлагането да бъде съобразен съвременният начин на живот, на динамично протичащи обществени и лични отношения между хората, развиващи се в условия на гарантирана свобода на движението на хора, стоки, пари и капитали, което изпълва понятието „уважителни причини“ с по-широко съдържание.

В конкретния случай няма спор, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 22.02.18г.(вж. удостоверени-л.24- дело РС), че ищцата е гражданка на Украйна(вж. изискана служебно от БРС справка от НБДН за съпрузите- л.11-дело РС),че за нея няма известен постоянен адрес, нито пълни данни по наредбата, както и че страните нямат вписани в данните за населението деца, родени от този брак.

На 23.06.21г. ищцата е сключила договор с адв. М.Стойков със следното съдържание:“ подаване на искова молба и процесуално представителство по бракоразводно дело срещу Р.

Чолаков“ ,при уговорено и в брой заплатено възнаграждение от 500лв.В същия документ е материализирано и пълномощно за представителството на лицето от този адвокат, който да я защитава по бракоразводно дело в първа и следващи инстанции.

Въз основа на упълномощаването, на 19.12.22г. е заведен бракоразводен иск срещу ответника Ч., като по исковата молба е образувано гр.д.№8153/22г. по описа на БРС. Молбата е за допускане на развод по исков ред, като изрично е заявено, че ищцата не желае съдът да се произнася по вината за разтрогването на брака.Посочено е, че тя се намира в Украйна, не желае да съжителства с ответника и намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен, като изтъква конкретни съображения.

Ответникът също е потвърдил, че двамата са отдавна разделени, не подържат контакти, че много пътува, но понастоящем живее като наемател на адв. М. С., когото сочи за съдебен адресат, че желае развода, дори по взаимно съгласие, ако Г. изяви желание за това.

В проведените по делото две съдебни заседание пред БРС ищцата не се е явила. Адвокат Стойков е поискал да не се дава ход на делото в първото с.з. от 13.03.23г., т.к. не може да се свърже с клиентката си, като предполага като пречка водената в Украйна война.Молил е съдът да отложи заседанието за по-дълъг период от време, за да осъществи връзка с доверителката си, което искане е било уважено, като на страната е дадена възможност да представи данни за обективна невъзможност за явяване пред съда.Ответникът е изразил лично становището си, че желае развода.

В следващото съдебно заседание от 29.05.23г. страните не са присъствали и съдът е счел, че поради липсата на данни за обективна невъзможност да се яви лично и предвид това, че 3 пълномощното е издадено две години преди завеждането на делото, намерението на ищцата за развод е разколебано, поради което и в приложение разпоредбата на чл.321,ал.1 от ГПК е прекратил делото.

При така установената фактическа обстановка, БОС намира определението за неправилно.

Гореизложената съдебна практика на ВКС, която настоящият състав споделя, е последователна в схващането, че трайното отсъствие на ищеца от страната и обстоятелството, че е чужд гражданин, затрудняват личното му присъствие в съдебно заседание по бракоразводно дело и представляват уважителна причина за отсъствие, която изключва налагането на санкция по реда на чл.321 от ГПК.

Като приема, че случаят по делото е именно такъв, при съобразяване на безспорното в процеса представителство на ищцовата страна от адв. С. и факта, че той разполага с изрично пълномощно за воденето на бракоразводен процес против ответника, и след като разводът е желан и от двете страни по делото, БОС заключава, че не са налични предпоставките, обосноваващи прилагането на горепосочената рестриктивна правна норма. Ищцата е чужд гражданин, на държава, която е във военни действия, развиващи се на нейна територия и последният факт е безспорен, при това обществено известен. Войната е форсмажорно обстоятелство, нарушаващо обичайния ритъм на живот на хората и сама по себе си представлява достатъчно сериозна пречка за свободното им придвижване в и извън засегнатите от нея територии.

Доводите на ответника, изразени пред първата инстанция при повторното администриране на жалбата му, че ищцата сега се намира в Чехия, не са документално или по друг начин установени в производството, но при съмнение в тази насока могат да бъдат подложени на допълнителна проверка, включително и като на страните се дадат конкретни указания за събиране на доказателства за трайното пребиваване на Г. в чужбина, от категорията на посочените в жалбите на страните такива; за представяне на налични документи или ангажиране на гласни доказателства, с които да се обезпечи допустимостта на съдебното производство, за което съдът следи и служебно.

В контекста на съображенията на ВКС, изнесени в цитираните по- горе актове, БОС съобразява, че дори ищцата да не се намира в родината си, а да се е установила трайно в Чехия или трета държава, това също е основание за извод, че личното й явяване в заседание пред БРС е затруднено и поради това отсъствието й е извинително.

Горните констатации налагат отмяната на обжалваното определение, прекратяващо производството по делото и връщането му на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на заявения иск от фазата на първо по делото съдебно заседание, като при съмнение за действителното пребиваване на ищцата извън граница, респективно за настъпили преди провеждането му промени в тази насока, сезираният съд разполага и с посочените по-горе способи за допълнителна проверка, с оглед допустимостта на брачния процес.