Решение № 749 от 23.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Перник, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20261720105377 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. К. Т. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 03.08.2022 г. сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ Договор за паричен заем № ******, по силата на който му била отпусната в заем сумата в размер на 3000 лв., която ищецът се задължил да върне на 10 равни месечни вноски, при ГЛП 40% и ГПР 47,91%, като общият размер на сумата, подлежаща на връщане възлизал на 3577 лв. Същевременно по силата на чл. 4 от договора ищецът бил задължен да сключи и Договор за предоставяне на гаранция №****** от 03.08.2022 г. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД – същият предвиждал заплащане на възнаграждение в размер на 1383 лв., платимо разсрочено с погасителните вноски по договора за паричен заем, а като усвояващо лице бил посочен „Изи Асет Мениджмънт“. Посоченото възнаграждение за предоставяне на гаранция не било включено в самия договор за потребителски кредит.

В тази връзка са изложени подробни съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неправилно посочване на ГПР и невключване в общите разходи по кредита на задължителното възнаграждение в размер на 1383 лв. по Договора за гаранция към свързаното дружество „Файненшъл България“ ЕООД (в размер на 1 383 лв.), като са цитира подробно и относима съдебна практика. Изложени са съображения, че посочването на по-нисък от действителния ГПР е нелоялна търговска практика, тъй като заблуждава потребителя относно реалните икономически последици от кредита, което приравнява неточното му посочване на неговата липса и води до недействителност на договора. В тази връзка се поддържа, че ищецът като кредитополучател дължи само получената чиста стойност по нищожния договор за потребителски кредит.

Аналогично са развити и подробни правни съображения за нищожност на договора за предоставяне на гаранция – поради липса на основание (с оглед акцесорния характер на договора и нищожността на главния договор за кредит), заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречие с добрите нрави, с оглед създаденото значително неравновесие между страните и практически неизпълнимите изисквания на кредитора, поставящи потребителя в 1 обективна невъзможност да осигури алтернативни обезпечения, както и предвид невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР по договора за кредит.

Твърди се, че ищцата е извършвала плащания в размер на поне 3201 лв., а вероятно и повече, поради което всички суми над чистата стойност от 3000 лв. се явяват платени без основание

При изложените съображения се иска ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата Г. К. Т. сумата в размер на 863,57 евро (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК увеличение на първоначално предявения в размер на 102,77 евро иск) – недължимо платена по Договор за паричен заем № ****** от 03.08.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. Иска се в отношенията между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №****** от 03.08.2022 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал два идентични писмени отговори – вх. № *****/21.07.2026 г. и вх. № *****/22.07.2026 г., с които оспорва иска по основание и размер. По същество поддържа, че сумата от 110,53 евро е получена от ответника на валидно правно основание ,за погасяване на задължения на ищеца по действителен договор за паричен заем. Поддържа се, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК, а ГПР е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, за което са развити подробни съображения. Посочва, че възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлява разход по кредита, а цитираният договор е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице. Оспорени са твърденията за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи.

В законоустановения срок ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал два идентични писмени отговори – вх. № *****/21.07.2026 г. и вх. № *****/22.07.2026 г., с които оспорва допустимостта и основателността на предявения установителен иск.

Поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на самостоятелен установителен иск за нищожност, ако същият разполага с по-ефективен и пълен способ за защита, каквато би му дал осъдителен иск, като в тази връзка са развити и съображения за злоупотреба с процесуални права. По същество се поддържа, че оспореният договор за предоставяне на гаранция е е действителен и сключен в рамките на професионалната дейност на ответника. Възразява, че е налице основание за сключването му, като уговореното възнаграждение за гаранта представлява справедлива насрещна престация срещу поетия от него риск и ангажимент да обезпечи задълженията на длъжника. Навежда съображения, че договорът за предоставяне на гаранция няма за предмет отпускане на кредит, поради което не попада в приложното поле на ЗПК, а обстоятелството, че гарантът е дъщерно дружество на дружеството кредитодател, не трансформира гаранционната сделка в договор за кредит и не я прави нищожна. Ответникът поддържа, че е действал добросъвестно, клаузите на договора за ясни и разбираеми, като изборът на обезпечение е предоставен на потребителя, който сам се е обърнал към дружеството за издаване на гаранция при предварително известни и преценени от него икономически условия. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноски и въвежда възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за връщане на сумите, заплатени над чистата стойност по недействителен договор за потребителски кредит., както и отрицателен установителен иск с квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона, липса на основание, противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона на договор за предоставяне на гаранция.

С обявения за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни обстоятелствата относно сключването на 03.08.2022 г. на Договор за паричен заем № ****** между ищцата и 2

„Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който на ищеца била отпусната в заем сумата в размер на 3000 лв., както и сключването на Договор за предоставяне на гаранция №****** на същата дата между ищеца и „Файненшъл България“ ЕАД, по който ищецът се задължил да заплати на дружеството възнаграждение в размер на 1383 лв., като същите се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства.

От съдържанието на процесния договор за заем се установява, че същият е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правна-та си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

От представения Договор за паричен заем № ******/03.08.2022 г. се установява, че по силата на същия ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставил на ищцата като кредитополучател в заем сумата в размер на 3000 лв., която е следвало да бъде върната разсрочено на 10 месечни погасителни вноски в размер на по 357,70 лв., а крайният падеж е на дата 02.06.2023 г. Уговорен е ГЛП 40%, лихвен процент на ден 0,11% и ГПР 47,91%.

Общата дължима сума, която е следвало да бъде варната, възлиза на 3577 лв. Между страните не е спорно, че заемната сума е била реално предадена на кредидотополучателя, като начинът за това се извежда от чл. 3 от Договора. Същевременно с чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му – алтернативно: 1/ две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемателя или 3/ одобрено от заемо-дателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки. Не се представя Стандартен европейски формуляр.

От представения Договор за предоставяне на гаранция № ******/03.08.2022 г., сключен между Г. Т. като потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител, се установява, че потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител потребителя с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по Договора за паричен заем – задължението за връщане на заемната сума 1800 лв., възнаградителна лихва, законна лихва за забава, в случай на забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорар. Посочено е, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, ако потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение – гаранция на физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е уговорено, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1383 лв., платимо разсрочено на вноски в размер на 138,30 лв., платими съобразно ал. 2 – по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията по договора за паричен заем. По силата на чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора за гаранция.

От кредитираната от съда като обективно и безпристрастно изготвена експертиза се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД две плащания в глобален размер 3192 лв. (1632,04 евро), без посочено основание. В тази връзка в констативно-съобразителната част, вещото лице е дало условен отговор, че в случай, че ищцата има само един кредит към ответното дружество, това плащане е по него, но ответникът не е съдействал и не е дал на вещото лице информация в тази връзка, въпреки 3 опита на вещото лице да се снабди с информацията. Експертът е достигнал до извод, че ако и възнаграждението за гаранта се включи в ГПР, същият би възлизал на 226,71%.

Съдът кредитира заключението, доколкото е изготвено на база предоставената му информация, а условността на отделни отговори в констативно-съобразителната част почива на причини, извън поведението на вещото лице, а именно – обстоятелства, свързани с поведението на ответника.

Разпечатката съдържа 25 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79c84924-a3b6-4551-9b08-52f1f9167ea7