Решение № 41 от 07.01.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 41

Плевен, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20257170700821 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на А. Р. Г. от гр. Плевен, [улица], *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1279503/26.09.2025г. на Мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Варна към ОД на МВР Варна, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административно-производствените нравила и несъответствие с целта на закона. Оспорващият не смята, че са налице материално правните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. з, б. бб и в тази връзка на основание чл. 145 от АПК, вр. чл. 172 ал. 5 ЗДВП оспорва изцяло така издадената заповед.

В жалбата се сочи, че на 26.09.2025г. на оспорващия е съставен АУАН със серия GA №3269315/26.09.2025г., издаден от Х. Г. Г.- Мл. Автоконтрольор при ОДМВР - Варна Сектор Пътна Полиция, съгласно който оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал. 1, т. 3. б. „в“ от ЗДВП, тъй като на 26.09.2025 г., след извършване на маневра назад оспорващият е ударил паркиран автомобил, който с удара си се помества напред и нанася малка щета на друг автомобил. На мястото на пътнотранспортното произшествие не присъствал собственик или ползвател на ударения автомобил, като веднага след удара Г. оставя своя телефонен номер на предното стъкло, за да може лицето, собственик на ударения от него автомобил да се свърже с него както и защото не е знаел кога ще се появи, а той не е имал възможност да остане на местопроизшествието, тъй като в този момент трябва да пътува към работното си място, като закъснението му би довело до сериозни негативни последици за него, освен това не е имал никаква възможност да осъществи връзка с работодателя си поради ранния час и липсата на възможна комуникация, защото не разполага с негов телефонен номер.

Оспорващият е счел пристигането му на работа на време за неотложен ангажимент и е напуснал мястото, без каквито и да било намерения да се укрие или да избяга от отговорност, като с тези негови действия - оставянето на телефонния му номер за връзка с лицето е счел, че от негова страна не са налице намерения за укриване или напускане на ПТП предвид употреба на алкохол или наркотични вещества.

Посочва в жалбата, че инцидентът е настъпил около 06:10 часа сутринта, като още с постигането му на работа в 6:30 е уведомил работодателя си за случая и го е предупредил, че може да получи обаждане от полицията или собственика на автомобила. Посочва, че след като собственикът на ударения автомобил, Р. Р. е установила щетата, е уведомила органите на МВР и след около един час, в 07:10, е бил потърсен от служителите на МВР и около 07:30 часа се е върнал на мястото на произшествието, като времето, между което е тръгнал за работа и връщането му на местопроизшествието е било около 1 час.

В жалбата е посочено, че при явяването на Г. пред органите на МВР не му е извършен тест за алкохол или наркотични вещества, като служителите са провели разговор с оспорващия и са се убедили в адекватността на поведението му, както и в това, че не е бил под въздействие на алкохол или наркотични вещества както към момента на инцидента, така и към момента на проверката и това процесуално поведение на контролните органи има ясен правен смисъл - те изключват всякакво съмнение относно адекватността на оспорващия към момента на произшествието и на проверката и в тази връзка категорично възразява срещу така визираното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Оспорващият счита, че не е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да прикрие факти и обстоятелства във връзка с нарушението, както и че задължението да не се напуска местопроизшествието е за целите на запазване на доказателствата, предотвратяване на спорове и гарантиране на правна сигурност и контрол за употреба на алкохол и опиати, а в случая щетите и обстановката и извършителя са напълно установени без да е създал каквито и да било пречки в тази насока. Оспорващият е признал вината си за причиненото ПТП още от самото начало, като е оставил телефонен номер да се свърже е него собственика на ударения автомобил, незабавно се е явил пред органите на МВР, които не са му извършили тест за алкохол или наркотични вещества, като поведението му с нищо не показа каквито и да било неправомерни действия или индикации за такива, а в подобни случаи след предоставяне на телефонен номер и осъществяване на контакт от страна на собственика на увредения автомобил, дори не се прави връзка с полицията, а просто се създава двустранен протокол с описание на участниците схемата на произшествието и виновното лице. Оспорващият счита, че ако е имал намерение да напусне мястото на ПТП, за да не бъде установен като нарушител или да прикрие употребени от него алкохол или наркотични вещества, то той нямаше да остави телефонния си номер за да бъде осъществена връзка с него.

В жалбата е посочено, че част от разпоредбата е насочена към предотвратяване укриването или манипулирането на доказателства както и проверка за евентуална употреба на алкохол или наркотични вещества, а в случая нито едно от тези действия не е налице.

Посочва се още, че оспорваната заповед за ПАМ е издадена на 26.09.2025, а това е датата на която е издаден и самия АУАН със серия GA №3269315/26.09.2025г., като се счита, че това е съществено процесуално нарушение, тъй като органът издал заповедта, дори не е изчакал да изтече срока за подаване на възражение и допълнителни обяснения съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за да ги съобрази и вземе в предвид, а освен изложеното, следва да се отбележи, че в АУАН е налице очевидно противоречие и грешка, която го прави фактически и правно необоснован, тъй като в частта „От нарушението имуществени вреди са претърпели:“ актосъставителят е отбелязал „няма“, а всъщност именно на база на твърдени имуществени вреди му е вменено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а ако няма имуществени вреди, изобщо не е налице ПТП по смисъла на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ и не могат да възникнат задължения по тази разпоредба. Ако са налице вреди, както органите твърдят, актът е неточен и непълен, защото официалният документ съдържа противоречиви данни.

Оспорващият моли за отмяна на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1279503/26.09.2025г. на Мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Варна към ОД на МВР Варна.

В съдебно заседание оспорващият - А. Р. Г., не се явява, представлява се от адв. Р. А. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч, който заявява, че поддържа изцяло изложеното в депозираната жалба, като в допълнение добавя, че прави впечатление, че в ЗПАМ е визирана разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, която в заповедта е интерпретирана по начин, различен от онзи, който сочи самата разпоредба в ЗДвП. Заявява, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП визира ситуация, при която ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол, а настоящият случай не е такъв, тъй като не са били налице каквито и да било разногласия за нарушението или неговото авторство. Заявява, че е описано подробно в самата жалба срещу процесната заповед обстановката, при която се е случило произшествието, както и че извършителя е оставил телефон за контакт със собственика на автомобила и при телефонно обаждане от органите на МВР, се е явил на мястото, където се е случил инцидента и в тази връзка същият не е нарушил по какъвто и да е начин разпоредбата на чл. 123 с визираната алинея и буква, както и не се отклонява от дадените указания от органите на МВР. Заявява, че няма доказателства оспорващият да е употребил алкохол или наркотични вещества и е оказал съдействие за установяване на нарушението и в такива случаи, при липса на разногласие между собственика на пострадалото МПС и извършителя дори не се викат органите на КАТ, а се съставя двустранен протокол. Заявява, че при явяване на оспорващия на място не са правени тестове за наркотици и алкохол, което означава, че органите на реда са се уверили в неговото поведение и не са имали такива съмнения. Счита, че така издадената заповед за налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена.

В съдебно заседание ответникът – Мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Варна към ОД на МВР Варна, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище вх. рег. №7142/15.12.2025г. от ответника чрез юрисконсулт Г. Г., с което се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна и недоказана така подадената жалба, посочено е че правилно и законосъобразно полицейските служители са съставили на лицето АУАН, а в последствие и обжалваната заповед, предвид което се иска да се постанови решение, с което да се потвърди като правилна и законосъобразна обжалваната заповед, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно размерите предвидени в Наредба №1/2004г.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.09.2025 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, със серия GA №3269315/26.09.2025г., издаден от Х. Г. Г.- Мл. Автоконтрольор при ОДМВР - Варна Сектор Пътна Полиция, съгласно който оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДВП, тъй като на 26.09.2025 г., след извършване на маневра назад оспорващият е ударил паркиран автомобил, който с удара си се помества напред и нанася малка щета на друг автомобил /л.9/.

По делото е приложена и заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР Варна /лист 8/ за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Варна, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т. 4, т.5 буква „а“ и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.6 такава компетентност имат и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна – за цялата територия обслужвана от ОД на МВР Варна.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1279503/26.09.2025г. на Мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Варна към ОД на МВР Варна, спрямо А. Р. Г. е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Като доказателства по делото са представени още: заповед 8121 з-1632/02.12.2021 г. /лист 10/, декларация чл. 188 от ЗДвП от А. Р. Г. /лист 11/, сведение от А. Р. Г. от 26.09.2025г. /лист 12/, сведение от Р. И. Р. от 26.09.2025г. /лист 13/, сведение от И. В. Г. от 26.09.2025г. /лист 14/, протокол за ПТП № 1887496 от 26.09.2025 г. /лист 15/, протокол за ПТП № 1887497 от 26.09.2025 г. /лист 16/, писмено възражение УРИ819000-50866/06.10.2025 г. /лист 17/, Справка за допуснати нарушения и наложени наказания от ЗДвП на А. Р. Г. /л.л.18-19/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.