Решение № 174 от 24.08.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000198 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на М. Г. П. от ***** срещу решение № 65 от 16.02.2025г. по търг.дело № 478/25г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу Ж. М. Ж. и „Гранд Суит“ ЕООД иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2025г., обективиран в нотариален акт № 30, т.I, рег.№ 547, нот.дело № 26/25г. на нотариус с рег.№ 332 на НК, поради изплащане на дълга в хода на съдебното производство.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено без да се изследват всички факти и обстоятелства.

Оспорва извода на съда, че ищецът е загубил качеството на кредитор след извършени плащания по изпълнителното дело от първия ответник и след извършени разпределения по изп.дело № 314/23г. на ЧСИ с рег.№ 808. Излага, че съдът се е позовал на приета по делото ССЕ, която обаче е вярна само математически, но не установява дали в действителност взискателят е 1 удовлетворен. Излага, че по изпълнителното дело на 22.10.2025г. е депозирал молба с искане да бъде назначена геодезическа експертиза, която да установи на място фактическото състояние на придобитото от него имущество с възлагателни постановления от 18.10.2024г. и 09.04.2024г. и да преизчисли актуалния размер на вземането му. Сочи, че такова искане е направил и при въвода във владение, което искане не е удовлетворено. Излага, че тази експертиза ще установи, че възложеното имущество с посочените възлагателни постановления не съществува с характеристиките, описани в постановлението, както и в доклада на вещото лице за определяне на пазарната му стойност, послужил за обявяване на публичната продан. Твърди, че това ще наложи изменение в предхождащият ги протокол за разпределение от 26.09.2024г. по изпълнителното дело, съответно и в изчисляването на дълга към 24.02.2025г. Сочи, че процесните имоти са манифестирани от длъжника на 01.11.2024г. с подаване на заявление до СГКК ***** /след приключилата на 11.07.2024г. публична продан и след издаването на възлагателно постановление на 18.10.2024г., с което иска изменение на кадастралната карта, следствие на което описаните във възлагателното постановление на 18.10.2024г. сграда с идентификатор *** напълно е заличена, а сграда с идентификатор *** от стара застроена площ 93 кв.м. вече е с нова застроена площ от 82 кв.м. Сочи, че с издадената заповед за изменение на кадастрална карта се нанасят два нови обекта в ПИ с идентификатор ***, достъпът към които е предвиден през коридор в приземния етаж на сграда с идентификатор ***. Сочи, че при извършения въвод във владение, в изготвения от съдебния изпълнител протокол не е отбелязан възникналия конфликт между него и длъжника по делото по отношение на правото на преминаване, както и възражението му, че няма точна идентификация на граници и площи. Излага, че при тези обстоятелства не приема извода, че дългът е погасен, след като част от погасяването е извършено чрез възлагане в собственост на недвижим имот, който е с характеристики различни от тези, при които е подадено наддавателно предложение при публичната продан, извършено е разпределение и е издадено постановление за възлагане.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от него иск по чл.135 от ЗЗД да бъде уважен. В депозирана за съдебно заседание писмена молба поддържа жалбата и моли съда я уважи, 2 претендира направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Ж. М. Ж. от ***** и „Гранд Суит“ ЕООД със седалище ***** в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, молят съда да потвърди обжалваното решение, претендират направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от М. Г. П. срещу Ж. М. Ж. и „Гранд Суит“ ЕООД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца М. Г. П. на договор за продажба на недвижими имоти от 24.02.2025г., сключен по нотариален акт № 30, т.I, рег. № 547, дело № 26 от 24.02.2025г. между ответниците Ж. М. Ж. и „Гранд Суит“ ЕООД на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

Първата предпоставка за уважаване на иска е качеството кредитор на ищеца. По качеството на кредитор на въззивника М. Г. П., въззивният съд намира следното:

Константна е практиката на ВКС, че качеството кредитор е налице ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай обаче, към момента на предявяване на иска не е било спорно съществуването на вземане на П. от Ж. въз основа на твърдяните в исковата молба факти. Не е било спорно, че за вземанията си кредиторът П. е притежавал изпълнителни листи срещу длъжника Ж. и е образувал изпълнително дело № 314/23г. по описа ЧСИ З.Д.. Не са спорни между 3 страните предприетите по делото действия по принудително изпълнение както и извършени по делото плащания към взискателя.

Като доказателство по делото е представено съобщение на съдебния изпълнител до длъжника Ж., установяващо, че изпълнителното производство по делото е приключило на основание чл.433 ал.2 от ГПК поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, за което от съдебния изпълнител е постановено разпореждане от 26.09.2025г.

От заключението на приетата по делото от първата инстанция съдебносчетоводна експертиза, обективно и компетентно дадена и кредитирана от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено, че към 26.09.2025г. задължението на длъжника Ж. към кредитора П. по изпълнително дело № 314/23г. на ЧСИ З.Д. е изплатено изцяло. Установените факти за заплащане на суми и математически изчисления на експерта, не са оспорени от въззивника – взискател.

При наличието на прекратено с акт на съдебния изпълнител поради изпълнение на задълженията към взискателя изпълнително производство, спор досежно характеристиките на имота, придобит от взискателя на публична продан и неговата цена, водещ според твърдения на кредитора до непогасена част от дълга, не може да бъде въвеждан и разглеждан в производството по чл.135 от ЗЗД.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че предвид приключилото изпълнително производство, образувано от взискателя П. за принудително събиране на вземанията му от длъжника Ж., поради изпълнение на задълженията на основание чл.433 ал.2 от ГПК, вземането на П. е погасено поради плащане настъпило след завеждане на иска, поради и към момента същият вече няма качеството на кредитор на Ж. и предявеният от него иск по чл.135 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на въззивника Ж. следва да бъдат присъдени направените за въззивно производство разноски в размер на сумата 2 660 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 16.02.2026г. по търг.дело № 478/25г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.

ОСЪЖДА М. Г. П. от *****, *****, ЕГН **********, да заплати на Ж.

М. Ж. от *****, ЕГН **********, сумата 2 660 евро /две хиляди шестстотин и шестдесет евро/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5