Протокол № 610 от 19.05.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 170/2025
- Вид
- Протокол № 610
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 19.05.2025
- Състав
- Маргарита Коцева, Величка Пандева, Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 610 гр. Благоевград, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Маргарита Коцева
Членове:
Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря М. Миразчийска и прокурора и Н. Г. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600170 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:36 часа се явиха:
За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор С..
Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват.
Явява се адв. Н. като пълномощник на подсъдимите Л. и Л..
Явява се адв. М. като пълномощник на подсъдимата Ц..
Явява се, редовно призован, свидетелят А. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания преди разпита на свидетеля.
Съдът снема самоличността на свидетеля
А. Р. Г. – на ***
На свидетеля бяха разяснени правата му по чл. 121 и чл. 122 от НПК, както и наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, като същият обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Имам ***.
Моята съпруга заедно с 4 души наследници на М. М. У. и същевременно са наследници и на М. А. У., който е баща на М. М. У.. Документи за собственост, каквито се притежаваха, с които разполагаха наследниците на М.
А. У., т.е. С. Д., която също е наследник на тези имоти и те съхраняваха документите за собственост от 1992 г. до 2007 г. и разполагаха с тях за извършване на сделки.
От 2007 г. документите за собственост на двамата наследодатели М. А.
У. и М. М. У., посочени по-горе и тези документи майката на С. Д. – С. У. тези документи ги даде на А. У., която е наследник, тъй като баща й беше болен и страдаше от рак и тя беше установила, че някой адвокат ще уреди завещание, за да може завещанието да бъде дадено на двете дъщери. Тези документи тя ги даде на адвокат в Банско и наследникът Г. Д. У., който е наследник на М. М. У., също наследник и на М. А. У., почина в края на 2007 г. и адвокатката задържа документите при нея до 2010 г, всички документи.
2013 г. С. Д. заедно майка й, тъй като документите вече бяха в нас от адвокатката заведоха жалба в прокуратурата, че ние сме взели документите, все едно откраднали и ще направим далавера с тях. Съпругата ми и нейните сестри ни разпитваха в следствието и прокуратурата излезе с разпореждане, че ние нямаме вина за поправка на документ, в жалбата, която С. Д. пуска срещу жената и нейните сестри тя казва, че сме подправили някакво удостоверение от съвета от 1994 г. и на базата на това удостоверение сме присвоили имоти неправомерно като наследници на М. М. У. и на М. А. У., с 2 една дума взимаме имоти от М. А. У. неправомерно.
С. Д. претендира за имотите на М. М. У., който е чичо на нея, защото нейния баща се казва А. М. У., но той няма декларация за това, че е влязъл с имоти в ТКЗС. Имотите се водят на стария дядо – М. А. У..
Следователят пише, че това удостоверение, което е взето неправомерно от нас все едно 94 г. и сега в 2021 г. по време на разпитването за тези документи следователят ни задължи да върнем оригиналните документи на С. Д.. Ние също имаме право на тези документи, но направихме разписка и ги дадохме на майката на С. Д., това е 2013 г.
От 2014 г. фактически С. Д. на база на тези оригинални документи си хваща т. нар. свидетели, които са тук подсъдими М. Л., Л. и Ц. и фактически те подписват декларация, че С. Д. е владеела тези имоти. Това са 6 имота, всичките 6 имота. Тя фактически взе всички имоти с нотариалния акт, които са от наследодателя М. А. У., това са 6 имота 35 дка. Но тя претендираше за имот от чичо й М. М. У., защото все едно сме били едно семейство до 1949 година, когато са влезли в ТКЗС-то.
Между другото 2011 г. С. Д. отива в Общинска служба по земеделие и взима оригиналните документи от М. М. У. за 3 имота в размер на 12 дка. Тези решения ние не можахме да ги ползваме до 2018 г., защото те бяха в нея и тя не ни ги даде, защото е казала, че тя има право на тези имоти. Ние й казваме „Ти не си наследник на М. М. У. и нямаш право на тези документи.“ и тя казва „Аз ще ви съдя, но ще ги взема тези имоти.“.
След като разбрахме, че тя е взела нотариалния акт от 2014 г. за тези имоти от 35 дка, това го разбираме едва 2015 г. и фактически от Общинска служба по земеделие ни накараха да заведем дело срещу нея, за да ни върне документите, които са собственост на моята съпруга. Тя отказа и заведохме жалба в прокуратурата за това, че тя е взела всичките имоти и отделно, че е взела оригиналните документи за 3 имота. Когато мен ме разпитваха като свидетел по това дело при следователя С. Д., за да докаже, че е била собственик на имотите, ме наклеветява, че съм брал 3 камиона дърва от „Бански дрен“. За тези имоти, които тя твърди, че е обработвала, за 6 имота, са обработваеми само 5 декара и половина, останалите декари това са 30 декара те са гора, от които 23 дка са гора в „Бански дрен“, а другите 6 дка са в района на селото. Тя изобщо не е работила тези имоти, защото тя живее в С. вече 3 близо 40 години и доклада, че е работила имотите, което не е вярно.
В края на 2017 г. след като дадохме жалбата в прокуратурата тя ни върна оригиналните документи за 3 имота – 12 дка и вече аз като поех ангажимента тези всички имоти на М. М. У. ги вписах в Агенция по вписванията на съответните наследници, които бяха до 2018 г.
На практика тя претендира за един имот, който е 3 дка, като твърди, че тя е работила този имот. Нейната майка 97 години работеше имот този, който е на М. М. У. заедно с мен и с моята съпруга. Оттогава досега тя изобщо не се е явявала в Б. да работи, а същевременно според мен актува неправилно тези имоти, тъй като не са работени. Ако е актувала поне нейния дал или делът, който се полага на баща й, това са близо 12 дка имот, нямаше да подаваме жалба да се съдим и т.н. Това е от 2019 г. и 6 години се мотаем по съдилища.
Това е, което имам да кажа.
Разпит на свидетеля с въпроси от прокурора
СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Трябва да кажа, че по документи, с които аз разполагах, нито една от Л., Л. и Ц. не е съседка на тези имоти и те не познават имотите, след като не са съседи. Декларира, че 23 дка се намират високо в гората, които са взети 2007 г., а фактически С. Д. ги присвоява от 2014 г. и няма 10 години, че ги притежава. Тя притежава имотите само по документ, така да се каже, от 2004 г. до 2007 – 3 години и след това документите са дадени на адвокат. А една от нивите, които са работени от моята съпруга и от нейната сестра на С. Д. и в момента се дава под аренда на земеделски производител. До 2008 г. тази нива се стопанисваше от арендатор Н. П., като тогава нямаше договори и след като се въведоха договорите Н. П. почина и вече въведоха договорите и ние сключихме договор за аренда за този имот до 2024 г. даже. Едва сега 2025 г. Поземлената комисия отказа да сключим договор и се разпореди на земеделския производител да сключи договор със С. Д., но той каза, че няма да се разправя с нея, защото нивата е бяло петно в масива дето се работи, в смисъл такъв, че не е декларирана за аренда, а земеделският производител я работи.
В жалбата съм описал, но ще кажа на кратко, първо този имот „Агова круша“, който е 1 дка, се намира в селото до циганска махали и той също не се 4 работи, защото там всичко се краде, нито е заграден. Това беше и тогава и към момента също не се работи. Преди 4 години от 2025 г. този имот се работеше от някаква циганка и садеше тютюн и не беше заграден. А пипах ромката „Добре де, кой ти даде право да съдиш тютюн?“ и тя каза „М. З.“, който е съсед на нашия имот, но неговият имот не се работи, защото е затрупан с пясък, той е работил нашата нива и циганката каза „Той ми разреши да си садя тютюн.“, този имот се е работил от друг човек, не от С. Д.. От 2014 г. до 2021 г. изобщо не е работен, след това циганката 3 години сади тютюн от 2021 г.
Другият имот „Меча дупка“ имаме наследствен имот и той е актуван от С. Д. през 2014 г. Имотът е гора и е в района на жп линията покрай селото.
Тази гора никой не я ползва. Ако е ползвана, това означава гората да е заградена, не е сечено там, защото за да сечеш този имот трябва да има разрешение от Съвета. Имотът не се ползва.
Имотът „Бански дрен“ е 23 дка и е на 6 км от селото в гората на „Бански дрен“, така се казва местността. Този имот го познавам от 1969 г., защото тогава се омъжих за съпругата ми и те са живели там до 1953 г. След това имотът е пасище и гора и там ТКЗС-то е направил овчарник и този овчарник от 2007-2008 г. се ползва от арендатор. Никой не ги е дал на арендатора. Този имот се актува 2007 г. с решение на общинска комисия и тези документи бяха до 2013 г. на разположени на адвокатката. С. Д. не е ходила там изобщо.
Арендаторът не е плащал аренда. Даже, когато се продаваха имотите го помолих „Дай да продадем тези 20 дка“, защото той пасеше там кози и той се отказа. По време на следствието 2017 г. С. Д., за да докаже пред следователя, че е стопанисвала имота тя декларира, че А. Г., аз лично съм набрал в тази местност „Бански дрен“ 3 камиона дърва и на базата на това нейно твърдение прокуратурата се самосезира и една година разпитва 4 свидетели – горски надзиратели дали съм брал дърва. Нямаше дело, даже не знам какво е отношението на прокуратурата по това нещо. Не съм наказван изобщо.
Имотът „Бански ливади“ е 3 дка и се намира на границата на Банско и Б..
Този имот е ливада и през 2005-2006 г. там се изгради двуетажен хотел. Този имот е ливада, но се стопанисва от брата на С. Д. до 2006 г. и отделно още един-двама души наследници, които са млади наследници, те я косяха. Аз исках да взема тази ливада да я арендувам, но като подадох документи в 5
Поземлената комисия те казаха, че не мога да ползвам тази ливада, защото тя е собственост на С. Д. с нотариалния акт. И се отказах. Понеже тя е на 3 км от селото и обикалям с колата този имот, но той изобщо не се стопанисва.
Хотелът не е на техния имот, а е на съседен на тази ливада от 3 дка. От 2020 г. там са настанени други хора, но не знам кои са съседи.
Другият имот, който тя актува, е „Ибидимици“ това е 2 дка и 7 ара.
Точно този имот е нива, която аз съм работил до 2004 г. След това отказахме, защото трудно се полива и от 2004 г. до 2008 г. я ползваше арендаторът Н. П., от 2008-2009 г. се ползваше от арендаторът Г. П., даже той и до момента я ползва, защото моята балдъза сключваше договор за аренда и той даваше аренда на нас и ние я разпределяхме по наследниците. Балдъзата А. Р. почина 2022 г. и оттогава моята съпруга подписваше договор за аренда с този арендатор.
Има още иден имот, който е в „Пресвета Манастира“, там е 250 кв. м. и той се намира далече на границата между Белица и Б., в гората. Него не го познавам, защото за 250 квадрат не съм ходил. Никой не ползва този имот, защото пак е гора.
Разпит на свидетеля с въпроси от адв. Н.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.: М. Л. я познавам от 69 година. тя беше касиерка на завода, а аз бях счетоводител и вече след това 1972 г. отидох на работа в Елешница като главен счетоводител на мината до 1992 г. Изобщо не съм общувал нито с нея и нямам никакво общуване с другите жени. 2016 г., когато разбрах, че тя е участвала като свидетел за тези имоти отидох при нея и й казах „Добре де, како М., как може да докладваш ти, че С. Д. е работила тези имоти.“ и тя каза „Г., ами аз съм я виждала на каруцата и е работила там, помагала е на майка й“ и аз й казвам „Все едно ли да я видиш на каруцата“ и тя вика „Ами, Г., понеже се познаваме, ако беше казал да ти стана свидетел и на теб ще стана свидетел.“ и аз й казвам „Благодаря, како М..
Нямам нужда от такива свидетели като вас.“. Аз говоря за М. Л. и с нея нямам повече общуване.
Е. Л. е от гоцеделчевския край и мъжът й е от Д. и те са съседи на сестрата на С. Д., през една къща са на една улица в Б.. С нея изобщо не съм 6 общувал, защото чак, когато разбрах, че тя е станала свидетел за тези имоти, минавах по тяхната улица и я гледам седнала на пейката със снахата на С. Д. и й казвам „Е., колко пари ти даде С. Д., за да станеш свидетел?“ и тя „Не са ми дали никаква пари. Аз те смятах за много добър човек, но ти си найлошият човек от селото.“ и аз повече не контактувам с нея.
Разпечатката съдържа 58 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79c7c634-9c9f-4fae-8836-c319ad798f2e