Решение № 520 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110123810 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т.........“ ЕАД, ЕИК: ......., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С... Б спрямо М. Г. Л., ЕГН ********** , с адрес в С... с назначен особен представител адв.К., за постановяване на решение, с което да бъде установено, че дължи на „Т.........” ЕАД сумата от 151.93 лв., от които 85.70 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 07.2022г. - 04.2024г. и 15.89 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2022 г. до 27.01.2025 г., както и сума за дялово разпределение главница в размер на 41.71 лв. за периода 05.2022г.-04.2024г. и 8.83 лв. - лихва за 01.07.2022г.-27.01.2025г., както и законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 30.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Излага се, че ответната страна е носител на вещни права спрямо имот с адрес в С...., магазин с аб. № 374794, за който ищецът е доставил топлинна енергия, която била ползвана от ответника без правно основание, с което последният се бил обогатил за сметка на ищеца с исковата стойност. Навежда доводи, че ответникът не е заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер за исковия период.

1

Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, която била потребена без правно основание и се дължи и мораторна лихва върху тази главница в размер и за период по исковата молба.

Твърди се, че няма плащане на тези суми и се правят доказателствени искания и да бъде установено вземането в полза на ищеца по издадената по ч.гр.дело с № 5458/2025г. заповед по описа на СРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК. Ангажират се доказателства и се желае присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който претенциите се оспорват. Оспорва се в имота с посочен адрес да се е извършвала търговска дейност, както и ако е извършвана такава да е от конкретния ответник; оспорва се имотът да е топлоснабден; както и ако е бил се оспорва размера на начисленото количество ТЕ, както и начина за нейното начисляване; оспорва се претенцията за лихва, както и не се оспорва стойността на начисленото количество ТЕ.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и ЗЕ във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

От нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с № 11, том I, дело с № 8/2017г. на нот. с рег. № 055 се установява, че ответната страна и трето на спора лице Илия Лазаров Гълъбов са прехвърлили през март на 2017г. ПС спрямо исковия имот – магазин с площ от 20.37 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж в полза на трето лице – Й.И. Л. като са запазили правото си на ползване спрямо него.

От Договор от 28.08.2002г., сключен между Т... ЕООД и ЕС на сграда в ж.к.Д.... за топлинното счетоводство на сградата се установява, че сградата е топлоснабдена и с избран топлинен счетоводител.

От писмо на ищеца до ЕТ ДИК – М. Л. с адрес в ж.к.Д......... в София е видно, че за имот с инсталация с № 4000410814 с този адрес е била доставяна ТЕ и начислявана стойност на услуга за дялово разпределение з периода от 01.05.2022г. до 01.09.2024г като за този имот не е сключен договор с абоната 2 за предоставяне на ТЕ за стопански нужди.

Видно е, че до ЕТ ДИК М. Л. са изпращани покани за сключване на Договор за доставка на ТЕ, но няма спор, че такъв не е сключен.

Изслушано и прието е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира и въз основа на което се установява, че за исковия имот за периода от 01.07.2022г. до 01.04.2024г. с аб.№ 374794 е с магазинна част. През този период не е имало отоплителни тела, а топлата вода е била прекъсната.

Вещото лице споделя, че сградата е била топлоснабдена и с избран топлинен счетоводител като за обекта ‚магазин“ е била начислена стойност за сградна инсталация в размер на 85.37 лева, които не са платени.

Не се оспорва размера на исковите претенции.

При тези факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника в качеството му вещен ползвател, упражняващ търговска дейност.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това 3 разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.

На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/.

Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответницата е потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период, като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност досежно размера се доказа по делото.

Исковете са главница са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.

Относно иска за заплащане на лихви за забава по чл.86, ал. 1 от ЗЗД върху претендираните суми, съдът намира следното: обезщетение за забава в размер на законната лихва е претендирано като акцесорно на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД и след като сумите по главницата се претендират на извъндоговорно основание, обезщетението за забава не е свързано с Общите условия на договорите, които биха се приложили при наличието на договор между страните. За да изпадне длъжникът в забава при претенция, предявена 4 по чл.59, ал.1 от ЗЗД, е необходима покана. Представените по делото покани до ответната страна са за периоди извън процесния т.е последващи, поради което съдът приема, че изпадането на ответната страна в забава не е установено по делото и исковете за присъждане на сумите за лихви следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част от исковите претенции или общият сбор на разноските е в размер на 950 лева – 100 лева за държавна такса, по 25 лева по всяко дело за възнаграждение на юрисконсулт, 400 лева за възнаграждение на вещо лице и толкова за особен представител. От тази сума с оглед уважения размер на исковите претенции разноските в полза на ищеца следва и са в стойност от 535.87 лева като редуциран сбор от горните разноски.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.........“ ЕАД, ЕИК:

......., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С... Б, че М. Г. Л., ЕГН ********** , с адрес в С... с назначен особен представител адв.К. дължи на „Т.........” ЕАД сумата от 85.70 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 07.2022г. - 04.2024г. за имот с аб. № 374794, находящ се в С.... – магазин и сума за дялово разпределение главница в размер на 41.71 лв. за периода 05.2022г.-04.2024г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 30.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.........“ ЕАД спрямо М. Г. Л. за установяване на вземания за сумата от 15.89 лв. - законна лихва за забава върху главницата от 85.70 лева за периода от 31.12.2022 г. до 27.01.2025 г., както и за законовата лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 05.2022г.-04.2024г. в размер на 8.83 лв., за които суми е издадена Заповед по чл.410 от ГПК с № 4513/ 11.02.2025г. по ч.гр.дело с № 5458/ 2025г.

5 и

ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН ********** , с адрес в С... с назначен особен представител адв.К. да заплати на „Т.........“ ЕАД, ЕИК: ......., представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С... Б на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. сумата от 535.87 лева – съдебноделоводни разноски по гр.дело № 23810/ 2025г. и по ч.гр.дело № 5458/ 2025г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т...“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6