Определение № 1301 от 31.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501370 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на Т. З. Б. против Определение № 2626/02.03.2023г., пост. по гр.д.№ 14833/2022, ПдРС, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Постъпили са и частни жалби от Х. С. К. и Е. Я. Я. против Определение № 3649/23.03.2023г., с което е изменено Определение № 2626/02.03.2023г. в частта за разноските, като претенциите на жалбоподателите са уважени частично.

Оплакванията на жалбоподателя Т. Б. са свързани с това, че при изследване на правния й интерес от предявяване на процесните искове, съдът се е произнесъл по същество, като е приел, че тя не е собственик на процесния имот. Развива доводи, че за нея съществува правен интерес от предявяване на обективно и субективно съединените искове, т.к. защитава собственически права. Излага и твърденията си, че първият ответник Е. Я. е придобил правото на собственост върху имота, използвайки подправен документ, който факт е установен в наказателно производство. Поддържа, че ответниците, чрез действията си – отговори на исковата молба, оспорват правото й на собственост, както и че ищецът сам определя чрез какъв иск ще защити правата си – положителен установителен или отрицателен установителен. Правят се и твърдения, че договорът за покупко-продажба оформен в НА 29, т.5, рег.6450, дело 781/2015 на нотариус Б. Т. е нищожен. Сочи, че по нищожен договор на могат да се придобият права, при което Я. не е станал собственик на имота, респ. не е могъл да го продаде на втория ответник К., т.к. не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Счита, че отричането на правата на двамата ответници за нея би имало преюдициално значение и за придобИ.е на правото й на собственост. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

1

Ответната страна Е. Я. Я. оспорва частната жалба, като поддържа, че в тази част определението е правилно и законосъобразно. Твърди, че първият предявен иск – за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба от 2015г. е нередовен, т.к. не са посочени основанията на които се претендира нищожност. Поради това и този иск не може да бъде изобщо квалифициран, нито може да се организира защита по него. По отношение на втория иск – отрицателен, че ответниците не са собственици, твърди, че ищцата не е посочила какъв е правният й интерес от воденето му. Твърди се, че в обстоятелствената част ищцата веднъж е твърдяла, че правото на собственост принадлежи на дружество „Сифер“ ООД, а по-долу, че тя е собственик. Поддържа се и че преповтарянето на правни положения, разяснени с ТР№ 8/2013, по т.д.№8/2012, ОСГТК, не отстранява нередовности, т.к. не може да замести обосноваване на правния интерес на ищеца чрез конкретни фактически твърдения. На следващо място се сочи и че ищцата не е твърдяла на какво основание претендира да е станала собственик на имота. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Ответната страна Х. С. К. също оспорва частната жалба, като поддържа правилност и законосъобразност на постановеното определение. Поддържа, че ищцата не е посочила придобивното основание на което претендира да е собственик. Посочва и че ищцата не е изложила никакви конкретни фактически твърдения за правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост. Счита постановеното прекратително определение за правилно и законосъобразно и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Жалбоподателят Х. К. е останал недоволен от определението за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като поддържа, че определеното възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв е неправилно и същото следва да бъде завишено.

Развива доводи относно приложението на Наредба №1/2004 МРАВ. Моли съда да присъди сумата от 2439,04лв. съгл. чл.3, ал.2, т.3 от Наредбата , а при условията на евентуалност – да присъди сумата от 1829,31лв. – съгл. чл.9, ал.1от Наредбата.

Жалбоподателят Е. Я. е останал недоволен от определението за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като поддържа, че присъдените разноски за заплатено адвокатско неправилно са намалени, т.к. е неправилен извода на съда, че пълният размер на адвокатското възнаграждение се дължи за окончателното приключване на производството. Развива доводи за необходимостта от правна защита и съдействие още в отговора на исковата молба. Моли за присъждане на сумите над 400лв. до пълният претендиран размер от 3000лв.

Ответната страна Т. З. Б. оспорва частната жалба. Счита, че съдът правилно е определил размера на дължимите разноски. Прави възражение, че жалбоподателят не е представил списък с разноските. Счита за правилни изводите на съда в кои случаи се дължи пълния размер на адвокатското възнаграждение. Излага и доводи, че делото не е с фактическа и правна сложност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбите 2 са допустими, подадени от легитимирани лица – страни в производството, против подлежащи на обжалване съдебни актове, в срок са , внесена е дължимата ДТ. Разгледани по същество, съдът излага следните съображения:

Производството по гр.д.№14833/2022г. е започнало по искова молба на Т. З. Б. против Е. Я. Я. и Х. С. К. за прогласяване на нищожност на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА29, т.5, рег.6450, дело 781/2015 на нотарис Б. Т., по силата на който „Сифер“ ООД е продал на Е. Я. недвижим имот, подробно индивидуализиран; - за установяване по реда на чл.124 от ГПК по отношение на Е. Я. Я., че той не е собственик на същия недвижим имот, както и че Х. С. К. не е собственик на този имот към настоящия момент.

С Разпореждане №3275/07.02.2023г. съдът е дал указания до ищцата да мотивира правен интерес от предявените искове. С нарочна молба от 17.02.2023г. ищцата е заявила, че за нея съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото явно и небудещо съмнение е обстоятелството, че има спор между страните.

Наличието на нотариален акт, в който не е вписан действителния собственик на имота и чиято нищожност се претендира засяга правата и интересите й, т.к. оспорва правото на собственост на ответниците. Повтаря доводите си, че първият ответник Я. е използвал неистински документ, за което е и осъден. Прехвърлянето на правото на собственост на втория ответник К. пък, засягало правото й на собственост и засягат правната й сфера.

Поради това счита и че предявените отрицателни установителни искове против двамата ответници са допустими.

При това положени първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са недопустими, т.к. ищцата не обосновава правен интерес от воденето им, доколкото същата не се явява собственик на процесния имот.

Настоящата инстанция намира постановеното прекратително определение за преждевременно постановено - по нередовна искова молба. По отношение на първия предявен иск – за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба, съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да задължи ищцата да посочи основанията, на които претендира тази нищожност, както и да посочи срещу кои лица предявява този иск, като евентуално и я насочи да предяви иска срещу всички страни по сделката.

По отношение на двата отрицателни установителни иска за собственост, правилно първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес, но в подадената молба практически този порок не е отстранен. В молбата за отстраняване на нередовности са изложени правни положения, но не и конкретни факти и твърдения по тях, от които да се направи извод за наличие или липса на правен интерес. Правилни са възраженията на ответниците, че тази молба съдържа противоречиви твърдения – за собственост и за възможност за придобИ.е на собственост. Следвало е съдът да остави исковата молба повторно без движение с указания за страната да посочи ясно дали твърди 3 самата тя да е собственик, ако да – на какво основание, ако не – какви са правата, които защитава чрез предявените отрицателни установителни искове. Едва след изясняване на твърдяния от ищеца интерес може да се извърши преценка дали така предявените искове са допустими или не.

Ето защо, съдът намира постановеното прекратително определение за преждевременно и като такова същото следва да бъде отменено, а делото върнато за предприемане на действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

По отношение на жалбите против отказа на съда за присъждане на разноски, доколкото прекратителното определение се отменя, то въпросът за разноските ще следва да бъде разрешен при решаване на делото по същество или при прекратяване на производството. Подадените частни жалби следва да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 2626/02.03.2023г., изменено с Определение № 3649/23.03.2023г., пост. по гр.д.№ 14833/2022, ПдРС, с което е прекратено производството по делото и връща същото за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовности на исковата молба.

Оставя без уважение частна жалба вх.№ 30330/30.03.2023г. на Х. С. К., ЕГН **********, и частна жалба вх.№33510/10.04.2023г. на Е. Я. Я., ЕГН ********** против Определение № 3649/23.03.2023г., пост. по гр.д.№ 14833/2022, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4