Решение № 33 от 05.05.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20221400900139 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 5014/31.08.2022 г. на Д. Ц. К., с ЕГН **********, Б. П. С., с ЕГН **********, и С. П. С., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.Г. Д., с която против Гаранционен фонд, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, са предявени осъдителни искове за присъждане на всяка от ищците допълнително /над доброволно изплатените от ответника обезщетения/ суми по 50 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на П. С. К., настъпила в резултат на ПТП от 27.07.2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на ПТП - 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

В исковата молба се твърди, че на 27.07.2018г., около 14:50 ч. в гр.Враца по *** се движел л.а."Дачия Докер" с рег. № ВР *** ВН, управляван от водача С. В. О., а на предна дясна седалка в автомобила е пътувал колегата му П. К. с поставен предпазен колан. В същото време по ***, с превишена скорост (около 160 км/ч. ) се движел мотоциклет "Кавазаки", управляван от неправоспособен водач - Д. Д.. Мотоциклетът бил без регистрационни табели и валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди се, че при кръстовището, образувано между *** и *** е настъпил удар между двете МПС-та като той е челен за мотоциклета "Кавазаки" и страничен /в дясната врата/ за л.а. "Дачия", вследствие на което загинали П. К. - пътник в лекия автомобил, както и водачът на мотоциклета.

Нататък в исковата молба се твърди, че съпругата на П. – Д. К. и двете му дъщери - Б. и С. С. са покрусени вследствие на трагедията, сполетяла семейството. Непрежалимата смърт на техния съпруг и баща окончателно ги е лишила от воля и желание да продължат нормално живота си. Навеждат се доводи, че завинаги им е отнета надеждата, че им предстоят много хубави моменти заедно. След трагедията се чувстват неспособни за справяне с 1 ежедневни дейности, тъгуват, плачат, депресирани са, а тази нелепа смърт безспорно и за в бъдеще ще оказва негативно отношение в психически аспект върху тях. Животът им е изцяло променен и подчинен на тежката загуба.

Твърди се, че дъщерите на П. К. са загубили баща си изключително млади - Б. на 18г., а С. - на едва 14г. Психическото и емоционално състояние на Д. К. е допълнително негативно повлияно от страха, който тя изпитва за това как ще се отрази на двете момичета нелепата загуба на баща им в толкова ранен етап от живота им. Б. точно е била приета като студентка в Холандия и е заминала да учи, а С. - приета в ново, гимназиално училище. Сочи се, че към тези събития е бил насочен целият финансов и емоционален ресурс на родителите в семейството, а след трагичния инцидент и загубата на бащата момичетата и майка и изпадат в ступор и шок от сполетялата ги безизходица и страдание.

Развиват се съображения, че ищците са претърпели и ще продължават да търпят неизмерими болки страдания от смъртта на най-близкия за тях човек - техен стимул да продължават да се развиват, да сбъдват мечтите си.

П. К. е бил опора на семейството, грижел се е за финансовата и морална стабилност на същото. Бил е много енергичен и деен човек, работил е усилено, за да осигури на семейството си всичко, което им е било необходимо, бил е отговорен съпруг и баща. Сочи се, че ищците окончателно са лишени за в бъдеще да се уповават на духовната и материална подкрепа на П. К.. Завинаги им е отнета надеждата, че ще се радват на неговата подкрепа и че всичко хубаво и смислено им предстои и той ще бъде свидетел на това.

Безвъзвратно са лишени да изживеят всички нормални и естествени моменти и събития, които съпругата и децата имат право да изпитат заедно.

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 982/2018 г. по описа на РУ на МВР-Враца. Установено е от изготвената по делото СМЕ, че причината за смъртта на П. К. е съчетана гръдно-коремна травма, която е довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Смъртта е в пряко причинноследствена връзка с установените травматични увреждания и е настъпила сравнително бързо, като е била неизбежна. Също така, че на водача на л.а.м.

"Дачия Докер" С. О. - единственият оцелял, е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б."б", хип.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Образувано е НОХД № 137/2020 г. по описа на ВрОС. С присъда от 08.04.2021г. подсъдимият е признат за невиновен за причиняване по непредпазливост на смъртта на П. К. като в мотивите си съдът подробно обсъжда причината да се произнесе с оправдателна присъда, а именно, че водачът на л.а.м."Дачия Докер" не е имал възможност да предотврати настъпването на катастрофата. Същата е настъпила единствено и само поради действията на водача на мотоциклета - Д. Д., който също загинал при сблъсъка. Присъдата е влязла в законна сила на 23.02.2022 г., видно от отбелязването на документа. С решение № 375/30.11.2021 г. на САС оправдателната присъда е потвърдена. Апелативният съд на свой ред е изложил доводи в подкрепа на установената фактическа обстановка, а именно, че процесното ПТП е настъпило единствено поради действията на неправоспособния водач на мотоциклета и по-конкретно движението със значително превишена скорост.

Твърди се, че към момента на ПТП управляваният от виновния водач мотоциклет няма валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което несъмнено е налице правен интерес ищците 2 да претендират обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП пред Гаранционен фонд. В подкрепа на това се сочи, че първоначално на 22.03.2022 г. пред Гаранционен фонд, от ищците, е подадена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, и са образувани щети № 22210049, № 22210050 и № 22210051 - всички от 22.03.2022 г. ГФ предлага и впоследствие изплаща сумите съответно от по 110 000 лв. за С. С. и Б. С. и 120 000 лв. на Д. К.. Ищците считат, че размерът на така определените и изплатени обезщетения е крайно занижен. Същите не отговарят на вида, интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди. Също така считат, че справедливият размер на обезщетение следва да е посоченият в извънсъдебната претенция, подадена до Гаранционен фонд, а именно – по 160 000 лв. за всяка от дъщерите на загиналия - С. С. и Б. С., и 170 000 лв. за съпругата на загиналия - Д. К..

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх. № 7466/16.12.2022 г., в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че Г Ф вече е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети № 22-210049/22.03.2022 г., № 22210050/22.03.2022 г., № 22-210051/22.03.2022 г. УС на ГФ е определил и изплатил на ищците обезщетения за неимуществени вреди, както следва: С.

П. С. - 110000 лв., Б. П. С. - 110 000 лв. и Д. Ц. К. - 120 000 лв.

Ответникът заявява, че размерът на предявената претенция от още 150 000 лв. /по 50 000 лв. за всеки един от ищците/ е изключително завишена и същата не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебната практика към датата на ПТП - 27.07.2018г. В този смисъл се позовава на ППВС № 4/1968 г. и задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, в която е разяснено понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД - Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т.о.; Решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т.о.; Решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на II т.о.

Ответникът счита, че с изплащането на сумите, страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл. 558, ал. 3 във вр. ал. 1 КЗ, поради което неоснователно е претендираното обезщетение с исковата претенция, тъй като същата е удовлетворена извънсъдебно, видно от приетите от ищците суми и с оглед на действията си страните са постигнали спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Посочва се, че съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увредените лица или се съгласяват с определените им от ГФ обезщетения, с което спорът се решава извънсъдебно или не се съгласяват с така определените суми като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда. Навеждат се доводи, че с факта на плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията между спорещите, слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна на ГФ.

Развиват се съображения, че обезщетяването се търси от ГФ, чието създаване има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно отношение със застраховател. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определени за годината, в която е настъпило 3

ПТП. По този начин посочените в чл. 492 КЗ лимити се явяват за ГФ максимални, в рамките на които конкретният размер би бил съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика.

Промените в лимитите на отговорността отразяват договорното задължение на държавата ни като страна-членка на ЕС по хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от директиви на ЕС. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, поради което ВКС взема становище за значението на лимитите наред с всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор.

С отговора на исковата молба се оспорва и началния момент на законната лихва, като се твърди, че забавата настъпва от датата на предявяването на иска в съда. Сочи се, че ГФ изплаща обезщетения по силата на КЗ при определени в него условия след като бъде сезиран и след като бъде осъществена предвидената в него извънсъдебна административна процедура.

Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на ГФ се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ - от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице като срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца /чл. 496, ал. 1 КЗ/ - от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ /Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т.д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о./. ГФ не е деликвент, нито застраховател, не изплаща свое задължение, а едно чуждо такова и то тогава, когато бъде поискано от пострадалите. Поради това не може да се счита, че е в забава от момента на увреждането. ГФ винаги е уведомен в един по-късен момент и спрямо него законодателят е предвидил тримесечен срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на пострадалото лице. В този смисъл е и постоянната съдебна практика Решение № 1028/2008 г. по т.д. № 621/2007 г. на ВКС, следователно ГФ дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок.

Ответникът счита с оглед на това, че ищците са изчакали дълъг период от време и исковата претенция е предявена около половин година след получаването на обезщетенията в общ размер на 340 000 лв., като същите с тези се действия целят натрупване на законна лихва и облагодетелстване в икономически и финансов план. В същото време не са отчетени обезщетителната, обезпечителната, социалната и защитната функция на ГФ, а предявяването на искова претенция пред съда след изплащането на обезщетение и претендирането на законна лихва от датата на ПТП, цели единствено да промени стандарта на живот на ищците, а не да репарира причинените им вреди.