Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 15.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 60/2024
Вид
Решение № 136
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Стара Загора, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000060 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 599/28.11.2023г., постановено по гр.д. № 1960/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което Д. Й. К. е осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , сумата от 1721, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите във Франция, за щетите по увредения л.а. „***“ с рег. № ****** от ПТП, настъпило на 21.09.2017г., ведно със законната лихва от 25.08.2023 до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 68, 85 лв.

Въззивникът Д. Й. К. обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага доводи за неправилност на същото. Моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и поставено в нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на сторените разноски.

Доказателствени искания не са направени.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Счита, че не са налице сочените в жалбата пороци на 1 решението. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

559, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Ищецът Гаранционен фонд моли съда на основание да осъди Д. Й. К. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1721, 20 лв., обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Франция, за щетите по увредения в ПТП обект от ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В законноустановения срок е постъпил отговор от ответника, който моли съда искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на сторените разноски в производството.

Видно от справка от базата данни към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, МПС с ДКН РА2119ВР е активно, със служебно прекратен ЗГО поради липса на плащане.

По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП, официално заверен препис, преведен на български език, с нотариално удостоверен подпис на преводача. От същия е видно, че на 21.09.2017 г. около 18,00 часа във Франция, Шантили е възникнало ПТП. Д. Й. К., управлявайки МПС с ДКН *** ударил намиращия се пред него л.а. ** с peг. № *****.

По делото са представени 3 бр. Претенции от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ към Гаранционен фонд за възстановяване на изплатени имуществени вреди в следствие на ПТП с виновно незастраховане ВПС с български регистрационен номер РА2119ВР.

Първата е с изх. № 08-01-803/17/22.08.2018 г. за сумата от 616,91 евро /1206,57 лв./; 2-ра претенция с изх. № 08-01-803/17/01.07.2019 г. за сумата от 2

240 евро /469,40 лева/ и 2-ра претенция изх. № 08-01-803/17/01.08.2019 г. за сумата от 23,00 евро /44,98 лева/. Общата сума от трите претенции е в размер на 879,91 евро или 1721,20 лева.

С преводно нареждане от 14.08.2019 г. е заплатена от Гаранционен фонд по сметка на НББАЗ сума в общ размер на 170179,57 лева, ведно с приложен към плащането опис, от който е видно, че в тази обща сума е включена и тази по повод процесната щета /F-17-BG-00739/ в размер на 44,98 лева, претенция изх. № 08-01-803/17/01.08.2019 г. за сумата от 23,00 евро.

С преводно нареждане от 31.08.2018 г. е заплатена от Гаранционен фонд по сметка на НББАЗ сума в размер на 1206,57 лева по повод процесната щета /F-17-BG-00739/, претенция с изх. № 08-01- 803/17/22.08.2018 г. за сумата от 616,91 евро.

Представена е фактура № 3000010274/19.06.2019 г., НББАЗ е фактурирало на Гаранционен Фонд такса обработка по щета F-17-BG-00739 в размер на 469,40 лева / претенция с изх. № 08-01-803/17/01.07.2019 г. за сумата от 240 евро/.

Установява се от представените Претенции за възстановяване на изплатено от НББАЗ на BUREAU CENTRAL FRANCAIS по щета, причинена от незастраховане МПС с българска регистрация до Гаранционен фонд - 3 бр., с обща сума по трите претенции в размер на 1721,20 лева; Доклад по щета № 120494/22.08.2018г. и от платежни нареждания е била изплатена сумата от 1 721, 20 лева за причинени в резултат на процесното ПТП имуществени вреди.

По делото не е спорно, че процесните суми са били възстановени от Гаранционния фонд на НББАЗ, видно от приложените преводни нареждания.

До ответника е била изпратена с обратна разписка Регресна покана изх.

№ГФ-08-01-803/18/11.01.2023г., с която същият е бил поканен да изплати на Гаранционен фонд възстановените от последния на НББАЗ суми. Видно от приложената обратна разписка, изпратена на регистрирания адрес на ответника, същият я е получил лично.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 559, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 , във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ за заплащане на изплатеното от Гаранционния фонд застрахователно обезщетение на компенсационен орган на държава членка за претърпени имуществени вреди 3 в резултат от ПТП, причинено на територията на друга държава членка от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съобразно Кодекса за застраховането , за България този орган е НББАЗ, който съгласно чл.517, ал. 3 от КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 561, ал. 1 КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото.

Съгласно разпоредбата на чл. 559, ал. 3, във вр. с чл. 559, ал. 1 КЗ, след като Гаранционен фонд възстанови изплатените от компенсационния орган на държава членка суми, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двуседмичен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, той встъпва в правата на увреденото лице срещу виновния водач до размера на платеното обезщетение, лихви и разходи за определянето и изплащането му.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай фактическият състав на чл. 561 вр. чл. 517 и чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ е осъществен. От представените по делото доказателства се установява, че ПТП – то е настъпило на територията на държава-членка на ЕС - Франция, виновният водач на МПС /български гражданин, управлявал превозно средство, регистрирано и обичайно намиращо се на територия на Р България/, не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило НББАЗ като местен компенсационен орган да възстанови на чуждия компенсационен орган изплатените суми, респ. от това е възникнало задължението на ГФ да заплати на НББАЗ, сума в размер на 1 721, 20 лв.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 599/28.11.2023г., постановено по гр.д. № 1960/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5