Решение № 551 от 06.11.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 632/2024
- Вид
- Решение № 551
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- Румен Петров, Деница Вълкова, Валя Рушанова
Цитирани разпоредби
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.6 · Наказателен кодекс
- чл.124 · Наказателен кодекс
- чл.127, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.144, ал.2, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 551 гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румен Петров
Членове:
Валя Рушанова
Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200632 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.
Образувано е по саморъчна касационна жалба от подсъдимия Х. Р. Б. и касационна жалба, чрез защитника му адвокат Л. Д. от САК, срещу решение № 66 от 06.03.2024 г., постановено по ВНОХД № 20231000601018/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).
В жалбите и постъпило писмено допълнение към тях се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Главно се оспорва изводът на съдилищата относно авторството на деянието по чл.116, ал.1, т.3 и т.6, вр. чл.115 от НК с доводи за липса на доказателства, като се изтъква нарушение на чл.303 от НПК, защото постановената присъда почива на предположения и е явно несправедлива. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с доказателствената дейност на съда, довели до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. Твърди се, че времето на смъртта на пострадалата не е установено дори с приблизителна точност, а като очертан период от време. Оспорват се изводите в заключенията на СМЕ и СППЕ като необективни и без категорични отговори на съществени въпроси като например страдал ли е подсъдимият от патологично опиване към датата на деянието и какво е поведението му след употребата на алкохол. Не били изяснени мотивът и подбудите за убийството предвид близката родствена връзка на подсъдимия с жертвата. Счита се, че неправилно авторството на деянието е установено чрез 1 показанията на свидетели, които са избирателно ползвани и отделно противоречат на други свидетелски показания, а част от тях са на лица, които не могат да бъдат свидетели. Оспорва се отказът съдът да кредитира обясненията на подсъдимия и конкретно, че по време на убийството не е бил в дома си. Неправилното приложение на материалния закон, включително приетите квалифициращи обстоятелства (причиняване на смърт по особено мъчителен за жертвата начин и с проявена от дееца особена жестокост), се сочат като резултат от фактическа необоснованост относно авторството на деянието и недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна.
Изразява се несъгласие с извода на съдилищата, че деянието е извършено при евентуален умисъл, но ако това е така, това би трябвало да води до намаляване на наказанието. Сочи се, че по делото има събрани само косвени доказателства и изводът от тях не е единственият възможен, но ако се приеме, че подсъдимият е извършил деянието, то следва да се квалифицира по чл. 124 НК (причиняване на средна телесна повреда в резултат, на която е настъпила смърт), защото не е законосъобразно и справедливо да бъде осъден човек за деяние, което не е извършил или да бъде осъден за едно престъпление, а той да е извършил по – леко такова. Явната несправедливост на наложеното наказание се обвързва с неправилната квалификация на деянието, отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на преки доказателства за извършеното престъпление, които дават основание за определянето му по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Моли се за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът се явяват лично и заявяват, че поддържат касационните жалби с изложените в тях съображения и искания. Пред ВКС защитникът аргументира искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане с допълнителни доводи, като сочи, че първоинстанционната присъда е подписана с особено мнение от един от съдебните заседатели след опит на председателя на съдебния състав да манипулира останалите членове, както и че делото е разгледано от въззивен съдебен състав с членове правораздавали в специализирания съд, който дълги години е разглеждал друг вид наказателни дела, но не и с обвинение за убийство.
В лична защита пред ВКС подсъдимият заявява, че е осъден изключително въз основа на факти, които дори не са косвени доказателства, а твърдения на покойната, че я е бил и не са предадени непосредствено след евентуален нанесен побой, а „постфактум“, когато съседите са опитали да я изгонят от мазето, където тя се настанила по собствено желание и след това, когато братовчедите му я прибрали, за да предизвика съжаление. Нямало нито един случай, когато тя веднага след нанесен побой да е отишла при съсед, в полиция или в бърза помощ и да е казала, че подсъдимият й е нанесъл побой, а той бил осъден само въз основа на това твърдение. Майка му повторила една лъжа пред много хора, което не я прави истина. В последната си дума пред ВКС подсъдимият моля да се отмени присъдата и делото да се върне за ново 2 разглеждане.
Представителят на Върховна прокуратура намира касационните жалби на подсъдимия за неоснователни, тъй като изводът на въззивната инстанция за авторството на деянието, макар и въз основа на косвени доказателства, установяват по категоричен начин, че подсъдимият Х. Б. е причинил смъртта на майка си. Определя като неоснователни възраженията на защитата срещу доказателствената дейност на съда. Анализирайки поотделно оспорените от защитата доказателствени материали и отчитайки като задълбочена преценката на съда на всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и високата обществена опасност на деянието, прокурорът изразява несъгласие с предложеното от защитника намаляване на наказанието на основание чл.55, ал. 1, т. 1 от НК и предлага ВКС да остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С присъда № 102 от 12.06.2023 г., постановена по НОХД № 20211100203118/2021 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Х. Р.
Б., роден на ****, е признат за виновен, че в неустановен с точност момент, за времето между 17.00 ч. на 17 март 2020 г. и 12.30 ч. на 19.03.2020 г., в жилище в гр. София (адрес), по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил своята майка П. Х.ва Й. – Б.а, ЕГН: ****, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 3 и 6, вр. чл. 115 и чл.54 от НК му е наложено наказание осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е постановил да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан.
С присъдата е решен въпросът за разноските, които са възложени в тежест на подсъдимия.
По въззивни жалби на подсъдимия и на защитника (с главно искане за оправдаване) е било образувано ВНОХД № 1018/2023г. по описа на САС. По него е постановено оспорваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена.
Касационните жалби на подсъдимия и на защитника са срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирани са в законоустановения петнадесетдневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение от страни, които имат право на това, поради което са допустими, а разгледани по същество се преценяват като неоснователни.
Изложените в касационните жалби и писменото допълнение към тях доводи в подкрепа на наведените касационни основания до голяма степен се припокриват, както и са взаимно свързани, поради което и доколкото главното възражение в тях е срещу доказателствената дейност на съда, като се поддържа недоказаност на обвинението, те могат да бъдат разгледани съвкупно.
3
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:
Наведените в хода на съдебните прения пред ВКС възражения за незаконен съдебен състав в двете предходни съдебни инстанции са неоснователни. Действително първоинстанционната присъда е подписана с особено мнение на съдебния заседател П. Д., в което е посочено, че председателят на съдебния състав се изказал по същество и заявил становището си преди съдебните заседатели и така опорочил установения в закона ред за независимост и безпристрастност на съда при постановяване на съдебния акт. Доколкото съдебният заседател Д. не посочва какво влага в изразите изказване „по същество“ и „заявил становището си“, аргументираното по този начин особено мнение не може да обуслови преценка за незаконност на първоинстанционния съдебен състав. Отделно, ако се приеме, че те касаят изразяване на становище по въпросите по чл.301, ал.1 от НПК за отговорността на подсъдимия, то тези твърдения се опровергават от мотивите на първоинстанционната присъда, които видно от съдържанието им са изготвени след представяне на особеното мнение и са подписани от всички членове на съдебния състав на СГС, включително от съдебния заседател, изразил особеното мнение. В тях е документирано, че председателят на съдебния състав е направил предварителни изказвания, но те се свеждат единствено до правни разяснения към членовете на състава, които не са юристи, кои доказателствени материали могат да ценят като допустими (не като достоверни) и кои не могат, какво представляват косвените доказателства, каква е разликата между убийство, извършено умишлено, непредпазливо или при „смесена вина“ и т.н., като в нито един момент в хода на тайното съвещание председателят на съдебния състав не е изразявал становището си по въпросите по чл. 301, ал.1 НПК, включително за авторството и вината на подсъдимия, преди такова да заявят останалите членове на съдебния състав. Същото възражение е правено и пред въззивния съд, който правилно и със споделими съображения на стр.31 от мотивите на обжалваното решение го е отхвърлил като неоснователно.
Доводът за незаконност на въззивния състав, постановил обжалваното решение, поради това, че негови членове дълги години са правораздавали във вече закритите органи на съдебната власт като специализираните съдилища, където са имали тясна специализация по други видове наказателни дела, но не и с обвинение за убийство, също е несъстоятелен, защото за съдиите в тях са били установени същите изисквания за статут и професионален стаж, които важат и за общите съдилища (вж. Решение № 22 от 1998 г. по к. д. № 18/1998 г. и Решение № 7/14.07.2022 г. по к.д. №9/2022 г., двете на Конституционния съд на Република България). Освен това след подадени заявления съдиите от закритите специализирани съдилища са преназначени по установен в закона ред за съдии в общите съдилища, какъвто е и въззивният съд, постановил обжалваното решение (САС). При това решенията на СК на ВСС за преназначаването на съдиите от закритите специализирани съдилища са с признато от закона предварително изпълнение (вж. §44 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022г.). Ето защо и предвид липсата 4 на твърдения и констатации за пристрастност на въззивния съдебен състав или негов отделен член, така аргументираното оплакване е неоснователно.
Въззивното дело, по което е постановен атакуваният съдебен акт е разгледано от независим и безпристрастен съд, създаден „в съответствие със закона“, което го прави легитимен по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ и юриспруденцията на ЕСПЧ (вж. решения по делата Posokhov v. Russia, § 39; Fatullayev v.
Azerbaijan, § 144; Kontalexis v. Greece, § 42; Richert v. Poland, § 42 и Coëme and Others v. Belgium, § 98).
Неоснователно е и оплакването за нередовно обвинение поради неяснота кога е извършено убийството. Оспорва се липсата на „дори приблизителна точност“ и вместо това очертания в обвинителния акт период (от 17 ч. на 17.03.2020 г. до 12.20. ч на 19.03.2020 г.) на причиняване на травмите на пострадалата и настъпване на смъртта, който съдилищата приели на база предположения. Принципно и съобразно чл.246, ал.2 от НПК времето на извършване на престъплението е задължителен елемент на обвинението от фактическа страна, но няма забрана той да се изрази в период от време, а не като конкретна дата или час. Така формулираното обвинение не противоречи на изискването за справедлив съдебен процес по чл.6, §1 от ЕКПЧ след като е безспорно, че подсъдимият е бил своевременно и надлежно уведомен за фактическото и правното основание на обвинението срещу него и обективно е имал възможност да се защити по отношение на инкриминирания период от време, за който още в обвинителния акт са изложени ясни съображения какви са били причините за определянето му, включително с начален и краен час.
Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79c56b1a-b2d0-41cc-a470-7e1a08a948f6