Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 286 от 27.02.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 89/2026
Вид
Определение № 286
Подписан
27.02.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Габриела Тричкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Благоевград, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20261210100089 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Л. А. А., с ЕГН **********, с адрес Б., чрез пълномощник адв. В. Г. Б. САК, с адрес на кантора гр. С., против В. С. Д., с ЕГН **********, с адрес Б..

След като се е запознал с постъпилата искова молба и в изпълнение на правомощията си по чл.129, ал.1 от ГПК, съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК, и чл.128, т.2 от ГПК, поради което с Разпореждане 300/19.01.2026г. е оставил същата без движение с конкретни указания до ищеца за отстраняване на констатираните нередовности, като му е предоставен двуседмичен срок за отстраняването им. Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на 09.02.2026г. на А. Т., сътрудник. В предоставения двуседмичен срок ищеца е представил поправена искова молба, която е идентична по съдържание с първоначалната и с която нередовностите указани от съда с постановеното разпореждане не се отстранени.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности, съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно страните, предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество, съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК и по чл. 128 ГПК, с цел индивидуализиране предмета на делото чрез ясно посочване на правнозначимите факти и търсената от ищеца защита във връзка с тях. Необходимо е да се изложат точно и ясно всички обстоятелства, на които ищецът основава иска си. Петитумът трябва да е ясно формулиран, за да може съдът да определи естеството на спорното материално правоотношение, да даде правилната правна квалификация на заявените претенции и съобразно нея да разпредели доказателствената тежест на страните.

В случая въпреки дадените указания ищеца не е отстранил констатираните нередовности.

В указания от съда срок ищецът е представил същата по съдържание искова молба като първоначалната, което не изпълва изискванията за отстраняване на нередовностите. В същата не е посочена цена на иска. Ищецът не е прецизирал твърденията си относно иска, който се предявява, както и не са изложени факти и обстоятелства, които да са в 1 съответствие с предявения петитум. Указанията на съда, следва да се извършват в рамките, съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК- при съблюдаване изискванията на чл. 9 ГПК- за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 ГПК, като съдейства на страните за установяване на фактите, от значение за решаване на делото, но оказаното съдействие следва да има за адресат и двете страни и да не се създава привилегировано положение на едната спрямо другата. Именно такава привилегия е неограничения брой оставяния на исковата молба без движение, въпреки дадени ясни и конкретни указания за нередовност- в този смисъл Решение № 315/07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г.о.

С оглед неизпълнение на дадените от съда указания по привеждането на молбата в съответствие с изискванията на закона и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът намира, че делото следва да бъде прекратено, а исковата молба върната на подателя.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №89/2026г. по описа на Районен съд – Благоевград и ВРЪЩА подадената молба на Л. А. А., с ЕГН **********, с адрес Б., чрез пълномощник адв. В. Г. Б. САК, с адрес на кантора гр.С., ведно с приложенията към нея, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от ищеца.

Препис от определението да се изпрати за връчване на ищеца, чрез пълномощника.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2