Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24064 от 11.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63412/2023
Вид
Определение № 24064
Подписан
11.06.2024
В сила
11.06.2024
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24064 гр. С., 11.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110163412 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 17245/19.01.2024 г., с която от името на „/......../“ ЕАД, ЕИК /......../ против К. Н. К., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, чрез назначен от съда особен представител. Направено е възражение, че исковата молба е нередовна по изложени в отговора на исковата молба съображения, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото макар допустимо и относимо към предмета на делото, не е необходимо за правилното му решаване.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „/......../ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като 1 обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено третото лице помагач да представи документите, посочени в исковата молба, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането, направено от името на ответника, чрез назначения му в производството особен представител, да бъде задължено ищцовото дружество да представи посочените в отговора на исковата молба документи, следва да бъде оставено без уважение.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 7664/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

I.

КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството „/......../ ЕООД, ЕИК /......../ със седалище и адрес на управлениe: гр. С., ул.

„/......../“ № 3.

II. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2024 г. от 14:45 часа, за когато да се призоват страните.

IІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 38698/13.02.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Н. К., ЕГН: ********** за заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 2 582,35 лева (двe хиляди петстотин осемдесет и два лева и 35 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С., ул. /......../ № /......../, ет. 2, абонатен № 2119, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането;

2/ сумата от 273,24 лева (двеста седемдесет и три лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 48,71 лева (четиридесет и осем лева и 71 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С., ул. /......../ № /......../, ет. 2, абонатен № 2119, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.02.2023 г. До изплащане на вземането; 4/ сумата от 7,59 лева (седем лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., 2 върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /включваща и мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. - 31.07.2020 г., върху заплатена главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за период 01.01.2020 г. - 31.05.2020 г./ . На 19.02.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Н. К., ЕГН: ********** за горепосочените суми.

Заповедта е връчена на настоящия ответник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този процесуален ред, длъжникът не е подал възражение, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на 23.10.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 20.11.2023 г., е предявил искове за вземанията.

В исковата си молба ищецът „/......../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника К. Н. К., ЕГН: **********. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С., ул. /......../ № /......../, ет. 2, абонатен № 2119. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „/......../ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят съответните вземания.

Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: : 1/ сумата от 2 582,35 лева (двe хиляди петстотин осемдесет и два лева и 35 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С., ул. /......../ № /......../, ет. 2, абонатен № 2119, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 273,24 лева (двеста седемдесет и три лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия;

3/ сумата от 48,71 лева (четиридесет и осем лева и 71 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. С., ул. /......../ № /......../, ет. 2, абонатен № 2119, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.02.2023 г. До изплащане на вземането; 4/ сумата от 3

7,59 лева (седем лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /включваща и мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. - 31.07.2020 г., върху заплатена главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за период 01.01.2020 г. - 31.05.2020 г./, за които суми на 19.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7664/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал.

5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат С. Й. от САК, с който се оспорват предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва се, че от ответникът, през процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Моли се за отхвърляне на претенциите на ищеца.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо 4 задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.