Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1018 от 30.10.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4869/2024
Вид
Решение № 1018
Подписан
30.10.2024
Състав
Белла Веселинова Стоименова

Цитирани разпоредби

  • чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 97 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за социалните услуги
  • чл. 98 ал. 3 · Закон за социалните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Сливен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20242230104869 по описа за 2024 година

Производство е образувано по реда на чл. 530 и сл. от ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги (ЗСУ).

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен, представлявана от директора, с която се иска настаняването в специализираната институция - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен, на пълнолетното лице Ц. С. М., поставена под пълно запрещение. Касае се за лице временно настанено в специализираната институция по административен ред със Заповед от **** година на директора на ДСП – Сливен, която услуга съответства на профила на заболяването на лицето.

Директорът на ДСП – Сливен е депозирал искането за дългосрочно настаняване в специализираната институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетната, поставена под пълно запрещение Ц. С. М. въз основа на писмено декларирано становище на настойника й.

В становището на настойника са изложени съображения, че предвид поставената й диагноза и невъзможността да води самостоятелен начин на живот, Ц. М. трябва да продължи да ползва социалната услуга, в която е потребител от дълги години.

1

Директорът на ДСП – Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което Ц. С. М. да бъде настанена в специализирана институция за предоставяне на социална услуга ДПЛУИ - селище „Качулка“ за срок от три години, като към молбата са приложени становище на настойника й и доклад – предложение от социален работник.

В първото по делото открито съдебно заседание, страните в производството - молителят и пълномощникът на настойникът, се явиха лично и заявиха, че поддържат искането.

Лицето, чието настаняване в социалната услуга е предмет на настоящото производство, в съдебно заседание не беше изслушано поради това, че е с тежка умствена изостаналост и не може да говори.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

С Решение на Окръжен съд - Сливен Ц. С. М. е поставена под пълно запрещение. Издадено е ЕР на ТЕЛК **** година със срок пожизнен, оценка на работоспособността вида и степента на увреждане: 100%, с водеща диагноза: „Тежка умствена изостаналост /имбецилитас гравис с невъзможност за самостоятелно функциониране/“.

Със заповед от **** година на директора на ДСП - гр. Сливен се установява, че Ц. С. М. е настанена по административен ред в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка.

Съдът констатира, че с Удостоверение от **** година издаден от Орган от настойничество и попечителство при Община Сливен за настойник на Ц. С.

М. е назначен З. К. С. - Директор на специализираната институция.

С Решение от **** година на Районен съд – Сливен, лицето е настанено в специализираната институция Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост ДПЛУИ - селище „Качулка“ за срок от три години.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Искането се явява основателно. В разпоредбите на 95 и сл. от ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, 2 поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като предвиденото в закона предимство е на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

В процесния случай, с оглед съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Ц. С. М. съответства в найточна степен на установената конкретна нейна потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСП.

По делото се установява, че Ц. С. М. е на 64 години, неомъжена, няма деца. През 1960 година майката на Ц. М. е подписала декларация за отказ от родителки права. Липсват данни за бащата и други родственици.

Първоначално е настанена в Дом „Майка и дете“ – София, след това е настанена в Дом за деца с телесни недъзи – с. Кален, обл. Враца. През 1983 година е настанена в ДВПР – с. Раздол. От 19.09.2006 година е настанена в ДПЛУИ - селища Качулка. Лицето е с памет и интелект на ниво тежка умствена изостаналост. Придвижва се самостоятелно, но за всички ежедневни дейности се нуждае от асистенция. Мисловният процес е недостъпен за изследване, не се осъществява словесен контакт. Дезориентирана е, емоционално лабилна, на моменти с агресивни и гневни прояви.

В писменото становище на настойника на Ц. С. М. е посочено, че лицето трябва да продължи да ползва социалната услуга, в която от години е потребител и има изграден определен начин на живот. Поради заболяването си Ц. С. е в невъзможност да се грижи за собствените си дела. Същата е неориентирана по отношение на личен граждански статус, емоционално– волево неустойчива. Не може да води самостоятелен начин на живот, няма възможност за реинтеграция в семейна среда. Майка й е подписала декларация за отказ от родителски права. Връзката с биологичното семейство е прекъсната. Никога не е осъществяван контакт с близки и роднини.

Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на Ц. С. М. е налице необходимост от прилагане на подходяща социална услуга, каквато в случая се явява настаняването й в ДПЛУИ - селище „Качулка“.

На основание чл. 98, ал. 1, вр. ал. 3, вр. с чл. 101 от ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото, съдът приема за подходящ такъв – три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл. 98 ал. 3 от Закона за социалните услуги поставената под пълно запрещение Ц. С. М. с ЕГН **********, представлявана от настойника З. К. С., в специализирана институция за предоставяне на социална услуга – Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в 7-дневен срок от връчването на преписа на страните, като същото подлежи на незабавно изпълнение.

Препис на решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4