Решение № 2820 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2820 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100501801 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на адв. И. А. И., особен представител на бащата И. П. И., с която се обжалва Решение № 14841/19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 26954/2021 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е осъден а И. П. И. да заплаща на непълнолетното си дете А. И. И. чрез неговата майка и законен представител В. В. Х., месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Със същото решение е осъден И. П. И., на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, да заплаща на непълнолетното си дете К. И. И., чрез неговата майка и законен представител В.

В. Х. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ .

1

Осъден е И. П. И. да заплати на непълнолетните си деца К. И. И. и А. И. И. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сторени съдебни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, а по сметка на СРС сумата от 576 лв., представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и сумата от 400 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар на особен представител, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като същото е и необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, поради което се обжалва в частта, в която на непълнолетните е присъдена издръжка над законоустановения минимум.

Моли се да бъде отменено решението в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща издръжка над законово определения минимум.

Моли да му бъде присъдено възнаграждение за особен представител.

Въззиваемите страни – непълнолетните А. И. И. и К. И. И., действащи лично и съгласието на своята майка В. В. Х., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 14841/19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 26954/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, е осъден а И. П. И. да заплаща на непълнолетното си дете А. И. И. чрез неговата майка и законен представител В. В. Х., месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД; осъден е И. П. И., на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, да заплаща на непълнолетното си дете К. И. И., чрез неговата майка и законен представител В. В. Х. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“; осъден е И. П. И. да заплати на непълнолетните си деца К. И. И. и А. И. И. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сторени съдебни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, а по сметка на СРС сумата от 576 лв., представляваща държавна такса, 2 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и сумата от 400 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар на особен представител, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част са неоснователни.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето (децата) и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При присъждане на месечна издръжка от по 200 лева на дете, първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на непълнолетния А. И. И., ЕГН **********, който понастоящем е на 17 години, както и с нуждите на непълнолетния К. И. И., ЕГН **********, който понастоящем е на 15 години, като е съобразил, че същите имат нужда от средства за съществуване и образование. От представеното по делото в първоинстанционното производство писмо от НАП София се установява, че ответникът И. И. през последните дванадесет месеца е работил на различни места с доходи около минималната работна заплата. По делото не е установено бащата да страда от заболяване или да има друга причина, поради която не може да полага труд, за да издържа непълнолетните си деца. Други доказателства за доходите и имуществото на ответника по делото не са събрани, но същият е в трудоспособна възраст (46-годишен е), няма данни за наличие на други ненавършили пълнолетие деца и няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да работи и да получава трудово възнаграждение, посредством което да задоволява, както собствените си, така и на децата си А. и К., екзистенциални нужди. Същевременно, въззивникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнявал алиментния си дълг към въззиваемите страни за релевантния период, вкл. за минало време. Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

По разноските – въззиваемите страни в случая не претендират разноски, а с оглед изхода на делото, въззивникът няма право на такива. Въззивникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, разноски в общ размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи държавна такса в размер на 50 лв. за въззивната жалба, депозирана срещу две лица, съобразно обжалваемия интерес и възнаграждение за назначения му особен представител - 400 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14841/19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3

26954/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, И. П. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд разноски в общ размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляващи държавна такса в размер на 50 лв. за въззивната жалба съобразно обжалваемия интерес и възнаграждение за назначения му особен представител в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4