Определение № 1520 от 05.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. Стара Загора, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500773 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба, подадена от “И.З.„ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Б.Н. чрез юрк. Л. А. Г. против определение № 2674/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 5013/2024г. по описа на PC – Стара Загора.

Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени Определение № 2674 от 18.09.2025 г. по гр.д. 5013/2025 г. по описа на PC - Стара Загора, като уважи подадената от “И.З.” ЕООД молба и намали присъдения адв. хонорар на адв. Г. в исковото производство.

Моли също така съда да отмени Определение № 2674 от 18.09.2025 г. по гр.д. 5013/2025 г. по описа на PC - Стара Загора, в частта, в която е присъдено адв. възнаграждение в размер на 217.74 лв., като остави без уважение молбата на адв. Г.. Алтернативно моли да бъде намалено присъденото възнаграждение, тъй като същото е прекомерно. Моли да им се присъди юрисконсуптско възнаграждение в размер на 50.00 лв., както и сторените разноски във въззивното производство.

Ответникът по частната жалба Д. Р. чрез адв.Д.Г. е взела становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й.

1

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното определение Районен съд Стара Загора е оставил без уважение искането на „И.З.“ ЕООД чрез процесуалния представител А.Г. за изменение на решение №581/12.06.2025г., постановено по гр.дело №5013/2024г. по описа на СтРС, в частта за разноските, като бъде намален адвокатския хонорар на адв. Д. Г., като неоснователно. Също така е оставя без уважение искането на „И.З.“ ЕООД чрез процесуалния представител А.Г. за спиране на осн. чл.633 вр. с чл.631 ал.1 ГПК на настоящото производство, като неоснователно. Със същото определение е допълнил Решение №581/12.06.2025г., в частта за разноските като е осъдил „И.З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., *** да заплати на адв.Д. Г., определено при условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА сумата от общо 217,74лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно определено за осъществено процесуално представителство на Д. Р. Р. по ч. гр. д.

№4036/2024г.

Първоинстанциното производство е приключило с постановяване на Решение № 581 от 12.06.2025г. по гр.д.№ 5013/2024г. по описа на PC – Стара Загора.

След постановяването му е постъпила молба Вх. №20840/02.07.2025г. от страна на „И.З.“ ЕООД, с която се иска да бъде изменено Решение № 581 от 12.06.2025г., като не бъдат присъждани разноски на адв. Г., както и да бъдат редуцирани в по-нисък размер.

С молба от Д. Р. Р. чрез адв. Д. Г. се взема становище да бъде отхвърлена молбата.

Постъпила е също така и молба вх. №21265/04.07.2025г., подадена от Д.

Р. Р. чрез адв. Д. Г., с която се иска да бъде допълнено Решение №581/12.06.2025г. като бъде присъдено възнаграждение съобразно обезсилената заповед по частно гр. д. 4036/2024г. по описа на РС Ст. Загора Постъпил е отговор от „И.З.“ ЕООД по повод молба Вх. №21265-изнася се, че молбата е подадена извън преклузивния срок на чл.248 ГПК, моли се да не се уважава като недопустима, евентуално и като неоснователна.

От първоинстанционното производство е видно, че с Определение №2425/18.08.2025г. съдът частично е обезсилил Заповед №2181/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №4036/2024г.

След постановяване на Определение №2425 е постъпила Молба Вх.

№26175 от адв. Г., с която се иска допълване на Определение №2425 относно разноските и да бъде присъдено адв. възнаграждение с ДДС съобразно обезсилената Заповед за изпълнение. Препис от Молба Вх. №26175 е изпратен на другата страна, която взема становище, че е недопустима и неоснователна.

Настоящото гр.дело е образувано по искова молба от страна на „И.З.“ ЕООД против Д. Р. Р.. Предявен по делото е насрещен иск от Р. против „И.З.“ ЕООД. С Определение №613 производството по делото е прекратено в части по първоначално предявения иск от „И.З.“ ЕООД, поради частично оттегляне 2 на исковата молба.

Относно искането за допълване на Решение №581- Районният съд е приел с обжалваното определение, че е налице хипотезата на чл.248 ГПКдопълване или изменение на Решение в частта за разноските, а не тази по чл.250 ГПК, предвид на което се произнася с настоящото Определение- и Определение №2425 в частта за разноските, като бъдат присъдени такива касаещи частично оттеглените искове, като е изложил, че намира следното:

Разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК урежда правото на ответника да иска заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай исковата молба е частично оттеглена съответно делото в тези части прекратено, а с Определение №2425/18.08.2025г. е частично обезсилена Заповед №2181/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №4036/2024г., предвид на което е приел, че следва да бъдат присъдени съразмерно определени разноски в полза на адв.Г. в размер на 217,74лв с ДДС по ч. гр. д. 4036/2024г.

Въззивният съд намира, че следва да бъде изменено обжалваното определение в тази му част, като присъдените разноски в размер на 217,74 лв. следва да бъдат намалени до сумата от 60 лв. с включено ДДС /50 лв. плюс ДДС/.

Действително адвокатите имат право на възнаграждение за положения от тях труд. Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. За да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. В случая е безспорно, че адвокатът, представлявал заявителя в заповедното производство. При определяне на размера на това възнаграждение въззивният съд отчете вида и обема на извършената от адвоката работа, а именно, че се касае до заповедно производство и защитата на заявителя се изчерпва само с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Данни за други действия, извършени от адвоката, по делото няма.

Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че в конкретната хипотеза заявителя има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв., които съответстват на извършената от същия работа.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за основателна в тази й част, поради което следва да бъде уважена по горните съображения.

По молбата на „И.З.“ ЕООД, РС-Стара Загора е посочил следното:

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 05.09.2024г., видно от който е, че адвоката оказва на клиента безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА3 тоест предвид обстоятелството, че клиента е близък на адвоката. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1-т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. Съдът като е взел предвид фактическата и правна сложност на делото като цяло, е определил в полза на процесуалния представител на Д. Р. адв. възнаграждение в размер на 400лв., предвид на изложеното с обжалваното определение е приел, че същото не следва да бъде намалявано нито променяно.

Въззивният съд споделя напълно тези изводи, поради което намира, че в тази част обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските във въззивното производство, съдът намира следното: Частният жалбоподател е направил искане за присъждане на разноските за настоящото производство. В настоящия случай, въззивният съд намира, че разноски не се дължат поради това, че производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл.81 от ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 от ГПК, то няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, както е в настоящия случай. Налице е трайно установена практика на ВКС в тази посока.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2674/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 5013/2024г. по описа на PC – Стара Загора, в частта, в която съдът е осъдил „И.З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., *** да заплати на адв.Д. Г., определено при условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА сумата от общо 217,74лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно определено за осъществено процесуално представителство на Д. Р. Р. по ч. гр. д. №4036/2024г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК определение № 2674/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 5013/2024г. по описа на PC – Стара Загора в горепосочената му част, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адв. Д.Г. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. от 217.74лв. с вкл. ДДС на сумата от 60 лв. /шестдесет лева/ с вкл. ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определение в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. Стара Загора, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500773 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба, подадена от “И.З.„ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Б.Н. чрез юрк. Л. А. Г. против определение № 2674/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 5013/2024г. по описа на PC – Стара Загора.

Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени Определение № 2674 от 18.09.2025 г. по гр.д. 5013/2025 г. по описа на PC - Стара Загора, като уважи подадената от “И.З.” ЕООД молба и намали присъдения адв. хонорар на адв. Г. в исковото производство.

Моли също така съда да отмени Определение № 2674 от 18.09.2025 г. по гр.д. 5013/2025 г. по описа на PC - Стара Загора, в частта, в която е присъдено адв. възнаграждение в размер на 217.74 лв., като остави без уважение молбата на адв. Г.. Алтернативно моли да бъде намалено присъденото възнаграждение, тъй като същото е прекомерно. Моли да им се присъди юрисконсуптско възнаграждение в размер на 50.00 лв., както и сторените разноски във въззивното производство.